Да споделя и аз какво мисля за силно шокиралото хората около мен въвеждане на плащания кеш само до 1000 лева. Струва ми се, че никое предложение досега не е имало подобен ефект на бомба, която може да се взриви в напълно неочаквани посоки.

Четох и слушах различни аргументи – Против и такива, които бяха За. Аргументи по същество - финансови, икономически, банкови, данъчни, социални.

Мисля си следното:

Първо, пак по един и същи модел, с една и съща елементарна хватка хората са вкарани в безумен спор – 1 000 или 10 000 лева. Накрая марш, марш, Генералът наш ще се намеси и ще стане нещо междинно, напр. 3000 и всички ще избършат разгорещени потни чела – ох, Спасителю наш, ти най-добре знаеш как и агнето да бъде изядено до половина, и вълкът да бъде хубаво нахранен, но не чак пък толкова недопустимо преял.

Второ, финансовите и всички останали други аргументи по същество тук са на втори план – тази идея е най-напред и преди всичко резултат от характерното мислене на много богатите у нас, които реално държат България - по отношение на останалото народонаселение и затова всичкото това е замислено като главно подсъзнателно и, уви, несъзнателно, презрение и репресия спрямо тях. Никой от много богатите вече не живее в координатната система на останалите хора и не може да мисли нито от тяхна гледна точка, нито за техните интереси, но ги смята за аутсайдери, за обекти на политиката, за нещо, което така или иначе ще клекне, ще преклони главици, ще седи мирно, за да не види чудо и ще махне с ръка – Да правят каквото щат!

Трето, тази идея се прави в услуга на няколко банки, които ще останат и ще циментират единния съюз между олигархия, властващи политици, банки и силови структури. Ние сме вече в нова фаза на общественото развитие – проолигархичен политически режим, възпроизвеждащ властта си чрез формално демократични процедури.

И четвърто, във въпросната идея има конкретни лични интереси на няколко души, които са нейните идеолози. И за жалост, това може да породи симптоми на остра вътрешноуправляваща криза, защото голямата маса, застанали зад тази идея ще се усети много скоро, че е била употребена да наложи на обществото нещо, от което са се облагодетелствали много тесен кръг хора от техния иначе прокламиран като монолитен властови отбор.

И моята основна тревога е в това – както често се случва днес, малки въздействия могат да имат огромни последици; мънички песъчинки, добавени към купчината пясък мога да породят нейното лавинообразно сриване.

Причува ми се обезпокоителният плясък с крила на кръжащ все още във високото, но постепенно спускащ се надолу Черен лебед.

А за конкретните ефекти от тази мярка мога да кажа само едно – социалната ни система, според моето усещане за нея, се намира в такава фаза, когато нещо основно се е повредило, разкъсало, нарушило и деструктурирало, затова каквото и да се прави, и лошо, и добро, не води до нищо добро, а даже към още по-лошо...

Проф. Николай Слатински / Фейсбук