Барака за fast food, в която се пекат кебапчета, разположена в близост до станцията за измерване на качеството на въздуха в двора на училище „Ангел Кънчев” във Варна, изкривила преди време данните за чистотата на въздуха.

Това съобщи Диана Кирчева от дирекция „Инженерна инфраструктура” при представянето на проект за подобряване на качеството на атмосферния въздух в община Варна, пише БНР.

Случката е отпреди две-три години, уточни Кирчева за Радио Варна. След като собствениците на бараката увеличили височината на комина си, данните за качеството на въздуха във Варна влезли в норма. 

Освен комините на подобни търговски обекти, които бълват дим, върху качеството на въздуха във Варна в най-голяма степен влияят автомобилният трафик и печките на твърдо гориво, както и промишлени обекти като бетонови възли и строителни площадки, коментира ръководителят на проекта Мария Митишева – главен експерт „Управление на отпадъците” във варненската община.

Въпреки очакванията и недоверието, Варна всъщност е сред градовете с най-чист въздух у нас, уточни Митишева. При нас има отклонение единствено по показателя за фини прахови частици с големина 10 микрова („ФПЧ 10”). По отношение на концентрацията на по-малките фини прахови частици и останалите газове, станциите на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) в двора на училище „Ангел Кънчев”, а вече и в квартал „Чайка”, показват концентрации под нормата.

Няколко са начините за подобряване на чистотата на въздуха, посочва Митишева и допълва:

Според Диана Кирчева, част от мерките за ограничаване на замърсяването на въздуха, като забрана на отоплението на твърдо гориво, например, е неприложима в България. Основната причина са т.нар. „енергийна бедност” и ниските доходи.

Според изисквания на Световната здравна организация (СЗО), за да говорим за мръсен въздух, трябва в рамките на една календарна година да има отчетени поне 35 денонощия с превишаване на количеството на фините прахови частици във въздуха.

При изисквания на Световната здравна организация (СЗО) от 35 денонощия за една година, превишението на количеството на фините прахови частици във Варна през 2017 г. е само 26 дни. В Девня, прахови частици над нормата е имало 29 дни, в Добрич – едва 14.

Според Веселин Шарлопов от консорциума, който събира и анализира данните за факторите, които влияят върху качеството на въздуха във Варна, за разлика от останалата част на страната, по-високата концентрация на фините прахови частици над града, тогава, когато я има, се дължи повече на газовете, изпускани от колите, а не толкова на отоплението с печки тип „кюмбе”.

Силно влияние във Варна обаче има климатът – мъглите, бризът, температурните инверсии и останалите метеорологичните условия, пояснява още Шарлопов. Какво обаче да направят обикновените варненци, за да ограничат замърсяването? Като начало - да не използват нестандартни горива, като стари гуми, например, или прекалено сурова дървесина. Чуйте:

И още, при анализа на данните във Варна ще се ползва опита на Американската агенция за околна среда, както и германската практика към Европейската агенция за опазване на околната среда.