Продължителната почивка далече от офиса може да удължи човешкия живот, показва научно изследване, проведено в продължение на 40 години.

Мъжете, които вземат по-малко от три седмици годишен отпуск, рискуват с 37% повече да умрат преждевременно в сравнение с онези, които си почиват повече от 3 седмици, разказва британският в. “Дейли мейл”, цитиран от 24 часа. Според учените независимо дали хората се хранят здравословно и правят редовно упражнения, ако те са подложени всекидневно на стреса в работата, то това ги излага на сериозна опасност. Онези, които не си вземат редовно отпуск, имат склонност да работят по-продължително, а сънят им е съсипан, което води до сериозни поражения върху здравето, посочва изследването. То подчертава колко важно е през годината да се използва цялата отпуска, с която разполагаме.

Във Великобритания служителите, които работят пет дни в седмицата, имат право на най-малко 28 дни платен годишен отпуск. Франция е най-щедра в това отношение в Европа. Там работниците на пълен работен ден разполагат с 30 дни платен отпуск. В добавка френската работна седмица е от 35 дни - най-късата на Стария континент. САЩ са единствената високоразвита страна, която не гарантира на работещите никакъв платен отпуск, но отделните фирми отпускат на служителите си 10-ина почивни дни.

Университетът в Хелзинки проследил битието на 1222-ма мъже бизнесмени на средна възраст, родени между 1919 и 1934 г. Те били привлечени към изследването между 1974 и 1975 г. и били наблюдавани в продължение на следващите 40 години. Всички участници имали поне по един рисков фактор за сърдечносъдово заболяване като пушене, високо кръвно, висок холестерол, повишени триглицериди или непоносимост към глюкоза. Половината от участниците били подложени на здравословен начин на живот, а на другата половина не били дадени никакви стриктни указания.

Хората от първата група в продължение на 5 години получавали на всеки 4 месеца устни или писмени указания да правят гимнастика, да се хранят здравословно, да спазват нормално тегло и да не пушат. Ако тези съвети се оказвали недостатъчни, служителите получавали и необходимите лекарства за снижаване на кръвното налягане.

Мъжете от контролната група получавали обичайните за всеки служител медицински грижи и физическите им упражнения не били следени под лупа от изследователите.

След 5 години се оказало, че при мъжете, участващи в здравословната програма, рискът от сърдечносъдово заболяване намалял с 46% в сравнение с мъжете от контролната група.

40 години след началото на изследването учените от Хелзинки сравнили данните си с регистъра на смъртните случаи. Резултатите били изненадващи. Оказало се, че до 2004 г. процентът на смъртните случаи в групата на здравословната програма е постоянно висок. След тази дата той спада и между 2004 и 2014 г. се изравнява с този в другата група.

Търсейки причината, учените проучили информация, която дотогава била извън обхвата на проучването им, като количество на работата, качество на съня и продължителност на годишния отпуск. Станало ясно, че причина за повечето смъртни случаи в първата група са по-късите почивки.

“Не си мислете, че здравословният начин на живот и качествената храна компенсират факта, че работите прекалено всеотдайно и никога не излизате в отпуск. Ваканцията е добър начин човек да се отърве от стреса и да подобри здравето на сърцето, което е особено забележимо при мъжете”, казва Тимо Страндберг от финландския изследователски екип.

Под ваканция обаче учените имали предвид по-дългото отдалечаване от офиса, а не пътуванията за уикенда.

Те открили, че по-големият брой смъртни случаи сред мъжете, спазващи диета, ходещи на фитнес и следващи съветите за здравословен живот, се дължали на факта, че повечето от тези хора били подчертани работохолици. Те си вземали по-малко от три седмици почивка и рискът им да умрат нараснал с 37% между 1974 и 2004 г. в сравнение с онези, които си вземали дълги почивки.

“В изследването ни мъжете с кратки отпуски работеха повече и спяха по-малко от онези, които вземаха дълги ваканции. Този стресиращ начин на живот неутрализира ползите от здравословния режим. Възможно е дори самият този режим да има противоположен психологически ефект, добавяйки допълнителен стрес в живота им”, казва Страндберг.

Професорът отбелязва, че управлението на стреса не е било част от превантивната медицина през 70-те години на миналия век, но днес то е препоръчително за онези, които имат или са застрашени от сърдечносъдови заболявания. В добавка на това вече има по-ефикасни лекарства, които намаляват липидите и кръвното налягане.

“Резултатите ни не означават, че програмите за здравословен начин на живот не бива да се следват”, казва ученият. “Но изследването ни твърди, че намаляването на стреса е от основно значение за снижаването на риска от сърдечносъдови болести.”