През 2014 г. пред офисите на КТБ се извиха опашки от хора, които искаха да изтеглят спестяванията си

Държавата е платила над 24 млн. лева на малко частно дружество. Нататък парите са продължили към фирми, между които има нещо общо: те са свързани със свидетели на прокуратурата по едно от най-гръмките ѝ дела - това за КТБ.

Парите са били платени с неясни аргументи от Държавната консолидационна компания (ДКК), която през лятото беше проверявана от работна група към Министерството на икономиката.

Според документи, с които Свободна Европа разполага, ДКК е сключила договор за изкупуване на вземания, за които няма достатъчно обезпечения. Това означава, че съществува сериозен риск държавата да загуби тези пари.

От ДКК отхвърлиха подозренията за нередност. Те казаха за Свободна Европа, че са се ръководили от "основната цел на ДКК – да оздравява и да развива дружества".

Тази държавна компания се контролира от Министерството на икономиката. Оттам не изпратиха отговори на въпросите на Свободна Европа.

Милионите са стигнали до частните дружества по силата на договори за цесии. Така се казват договорите за купуване на вземания.

Пример за цесия е случай, в който фирмата Х дължи 100 лева на банка, а фирмата Y купува това задължение за 50 лева. След това фирмата Y е тази, която си търси парите от Х. Накрая нейната печалба ще бъде равна на всичко, което успее да събере над платената сума.

Договорите за цесии са регламентирани и за тях има правила.

Сложната дума "цесия", съчетана с дългата история на движението на парите, затруднява проследяването на целия сюжет, в който е намесена държавната ДКК и зрелищният фалит на една от най-големите български банки.

Всичко тръгва от фалита на КТБ

Тази история започва още през 2014 г., когато беше затворена Корпоративна търговска банка (КТБ). Към тази дата това е четвъртата по големина банка в България и нейният фалит е най-големият в историята на страната.

"Отписаните активи са на стойност от 4.22 млрд лв., което се равнява на около 5% от годишния национален доход. Приведено към размера на икономиката на САЩ, това би се равнявало на близо трилион долара", пише в съвместното разследване на няколко неправителствени организации, озаглавено KTB Files.

Делото за фалита на КТБ беше поверено на Иван Гешев, който по-късно беше избран за главен прокурор. Няколко журналистически разследвания уличиха прокуратурата в това, че работи избирателно по делото и не провежда разпити на ключови свидетели.

Непосредствено след затварянето на КТБ през 2014 г. започва и битката за преразпределяне на активите на банката. Това се случва по различни начини. Един от тях е изкупуването на вземания (т.нар. цесии).

Това е един от начините, по който могат да се овладеят атрактивни активи на изгодна цена - когато превърнеш някого в твой длъжник.

Късметът за сделка с държавата

Един от основните играчи в сегашната история е частната фирма “Малаз”. Това е малка компания, занимаваща се с продажба и издаване на книги. Регистрирана е с 20 лв. капитал. Финансовите ѝ резултати през годините са скромни и се движат между 1000 лв. загуба и 1000 лв. печалба за година.

През януари 2017 г. малкото дружество “Малаз” успява да сключи сделката на сделките с Държавната консолидационна компания. От частната фирма са изпратили "писмо-предложение" до държавната фирма за договор за цесия. Държавната фирма е приела и по сметките на "Малаз" са отишли 24 млн. лв.

Срещу тези пари ДКК е получила вземания за 75 млн. лв. на друга частна фирма - "Кемира". Т.е., за да спечели от сделката, за която е платило 24 млн. лв., държавното дружество би трябвало да събере от частната "Кемира" над 24 млн. лв.

"Кемира" не е случайна фирма. Тя е основен акционер на оръжейния завод "Дунарит" преди покупката му от "Емко".

През лятото на 2021 г. работна група към Министерството на икономиката, започва да проверява дейността на държавната ДКК и открива сериозни проблеми в сделката ѝ с частната "Малаз".

Първо, за проверяващите остава неясно защо въобще държавната фирма влиза в тази схема.

Второ, тя си задава един въпрос: “защо ДКК придобива вземания, и то в ред на множество цесии, като не за всички от тях са налице обезпечения?” Което означава, че въобще не е сигурно, че държавата може да има печалба от тази сделка. По-скоро може да стане точно обратното - да загуби.

От ДКК не отговориха конкретно по какви причини е взето решението за купуване на вземания за милиони левове от малката книгоиздателска фирма “Малаз”.

Но изпратиха следния отговор: “Мотивите за всяко придобиване на активи от страна на ДКК са свързани с основната цел на компанията – оздравяване и развитие на дружества от стратегическо значение за страната, осигуряване на устойчива дейност и нарастващ брой работни места, и генериране на печалба от тяхната дейност, която впоследствие да се върне в държавата”.

Измислените кредити

Детайлите около сделката между държавната компания и частната фирма "Малаз" обаче не обещават печалба за държавата, а напротив. Съществуват сериозни опасения, че ДКК няма да може дори да си върне платените 24 млн. лв.

Причината е, че не е ясно как се появяват тези вземания на "Кемира" и съществуват ли изобщо.

Веригата от цесии, преди вземанията да стигнат до ДКК, е лесно проследима до един момент. Държавната фирма ги купува от частната "Малаз", тя пък - от фирмата "Финансово консултиране". Следват други фирми и сложна мрежа от договори, с които се твърди, че се препродават вземания на "Кемира".

Управителят на "Кемира" Асен Бабански обаче категорично отрича дружеството му да е влизало в подобни сделки. "Кемира" никога не е сключвала подобни договори за цесия, те са неистински и антидатирани, невалидни и нищожни", каза пред Свободна Европа Бабански.

Според него "всички тези договори са създадени с единствената цел да се създадат изкуствено задължения на "Кемира".

Това, че фирмата не е дължала пари по кредити към КТБ, беше потвърдено пред Свободна Европа и от бившия директор на отдел “Кредитиране” в КТБ, а сега обвиняем по делото за фалит на банката Георги Зяпков.

„Кемира“ никога не е била длъжник по договори за банков кредит - нито към КТБ, нито към друга банка”, каза той.

Така възниква въпросът: защо държавната компания е платила тези пари и къде са отишли те?

Къде отиват парите

Това, което е сигурно, е, че Държавната консолидационна компания е платила 24 млн. лв. на частната фирма "Малаз".

Според правилата при този вид сделки, след като са преведени от ДКК, парите трябва да започнат да се връщат обратно по същата верига, докато се изчисти вземането. Прави впечатление обаче, че “всички играчи в тези прехвърляния са свидетели на прокуратурата по делото КТБ”, каза Зяпков.

Собственик на "Малаз" е фирмата "Контрадор Трейд" с управител Николай Орешаров. Той е одитирал най-големите кредитополучатели на КТБ и е свидетел на прокуратурата по делото за фалита на банката. Свободна Европа му изпрати въпроси по имейл, но не получи отговор.

Следваща по веригата е фирмата "Финансово консултиране", която се управлява от защитения свидетел на прокуратурата по КТБ Бисер Лазов. Но Лазов не беше открит за коментар.

Управителите и изпълнителните директори на част от фирмите, които са продали вземанията на "Финансово консултиране", също са свидетели на прокуратурата по делото за КТБ.

“Това са схеми на Бисер Лазов, който разполага с цялата информация от разчети между фирмите към датата на затваряне на банката. След затварянето ѝ той и още няколко души, които сега са свидетели на прокуратурата, са оставени необезпокоявани да придобият на свое име активи от КТБ. Но същевременно са били задължени да помагат с информация и с подписване на антидатирани договори, необходими при опита за овладяване на “Дунарит”, каза Зяпков.

"Дунарит" е оръжеен завод, който имаше кредити към КТБ. След фалита на банката, бизнесменът Емилиян Гебрев и неговата "Емко" купуват предприятието. Тогава две други фирми започват да обжалват почти всеки етап от сделката. Накрая държавата решава да придобие "Дунарит", за да не стигне в ръцете на Гебрев.

В операцията участват ДКК и описаните по-горе цесии. Жалбите се подават от фирми, за които има данни, че са свързани с бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, който беше санкциониран от САЩ по закона "Магнитски". Усилията не дават резултат и "Дунарит" остава под управлението на Гебрев.

В интервю за Свободна Европа през юли в качеството си на служебен министър на икономиката Кирил Петков коментира цесиите, сключени от ДКК.Той каза, че проверките ще продължат, за "да видим каква е била мотивацията, защо, дали всичките пари, които са се инвестирали в тези цесии, са се върнали, има ли разлика, ако има разлика – къде са отишли тези пари".

Петков каза, че тези данни ще бъдат публикувани на сайта на министерството, но до този момент няма допълнителна информация.