ОБИДНО ЛИ ВИ Е ДА ПРИЕМЕТЕ ЕДИН ПЕНСИОНИРАН ВАТМАН?!

А защо не и да го поканите да присъства на конгреса на БСП?!                   

Горещо приветствам Вашето заявление, че ще се борите срещу бедността/ стига да е искрено?!/, но аз няма да говоря от името на тези 8 млн. българи, към които се обръщате, а само от свое : Да, аз съм беден и даже съм в символична „полуГЛАДНА СТАЧКА” , но срещу Вашия „червен” кмет на Мездра инж. Генади Събков!

Мога да го докажа и документално – първото е фактура с касова бележка, които Вашият /наш/ кмет не изплаща вече три години!...Споменавам това в началото, защото знам, че Вашите сътрудници няма да прочетат това писмо до края – както не четът и не една публикация в пенсионерските вестници, където Ви канех да дойдете в Мездра и да ударите на масата. А то си е най-добре да разтурите тази Партийна Организация, където Делян Дамяновски четвърт век така си е подбирал кадрите,че те му натриха носа, като не го избраха за съветник…

А сега там дерибейства новият “червен” кмет Генади Събков в съюз с ГЕРБ! Нито роза засадихте, нито ме послушахте за „Два мандата стигат? Но, нейсе, и само три мандата е добро начало за пожизнено абонираните за властта партийни велможи!....
Знам какъв малък шанс имам Вашите сътрудници да Ви дадат поредното ми Отворено писмо, та ще се наложи да повтарям някои вече споделени мисли, печатани в различни пенсионерски вестници и мои книги.Най-първата е да припомня, че Вие на митинга на 1-ви май 2010г. някъде на площада пред Партийния дом харесахте вестничето „Сирак”, което Ви подадох и  станахте първата и единствена партийна функционерка на БСП, която ме „награди” с 50 лв., което приех като абонамент за тази година! След това втори и последен стана Георги Божинов, който в Мездра оцени на 100 лв. една от книгите, които бях напечатал за историята на уникалното побратимство с украинския гр. Конотоп, който някога беше в състава на Великия Съветски съюз!

Налага се да повторя и пасажи от автобиографията си, когато ме приемаха в тогавашната БКП на 25 декември 1975г. и още си пазя членска книжка № 0401335. Дядо ми Петко Бошака от с. Новачене, Плевенско е участвал в три революции : Владайското войнишко въстание 1918г., деветоюнския въоръжен отпор с майор Кочев в Плевен през 1923г., след преврата  и убийството на Александър Стамболийски и 9-ти септември 1944г.! Майка ми Янка и баща ми Стойчо, осемнайсетгодишни, са били единствената двойка доброволци в Отечествената война 1944/45г. и са ме заченали в окопите на Драва Соболч в Унгария.

ВИНАГИ СЪМ СЕ ГОРДЯЛ С ПРЕДЦИТЕ СИ, НО НЕ СЕ И СРАМУВАМ ЗА НИТО МИГ ОТ ЖИВОТА СИ - ВИНАГИ СЪМ БИЛ НА НАЙ-ТРУДНИТЕ МЕСТА В СТРОИТЕЛСТВОТО НА КОМУНИЗМА, КАТО НАЙ-СВЕТЛО БЪДЕЩЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО! НА 16г. съм бил най-малкия строител на Кремиковци и тогава е издадена първата ми трудова книжка/ за разлика примерно на Вашия С.Станишев!/ Влязох в СУ с единсдтвената привилегия :”Отбил воинския си дълг в БНА!” Единствен от целия випуск отидох по разпределение в гара Подкова, Кърджалийско в най-трудното време - “Възродителния процес”. Сетне след “партийно наказание” за мен и семейството ми нямаше хляб в целия Врачански окръг, но за това по-долу!

Някъде в четвърти клас след Априлския пленум на БКП през 1956г., под диктовката на неграмотния ми дядо Петко, съм писал първото си писмо до Тодор Живков, защото не му даваха пенсия на “активен борец против фашизма и капитализма”. При проверката се оказа, че това е правил самият началник на пенсионното в Плевен, който преди 9-ти септември е арестувал и малтретирал дядо ми като комунист, а след това се пребоядисал и присламчил към властниците-комунисти!...

Припомням това, защото никога не съм очаквал, че след толкова години отново ще се окажа в ролята на дядо ми Петко – да ме очернят и малтретират за идеите ми  кариеристи и пр. службаши, пребоядисани като „Бесепари”?! В моя случай конкретно посочвам лицето Кирил Радовенски, сега редактор в общинския в. „Мездра 21 век”, под пряката закрила на съселянина си кмет на Мездра инж. Генади Събков от с. Царевец, Врачанско/ както разбрах сте идвали там при сестрата-близначка на свекърва Ви, а аз писах по вестниците, че там живее самата Ви свекърва, за което се извинявам?!/.

Следват в моя живот                                         
50 ГОДИНИ АНОНИМНИ ЛЪЖИ, КЛЕВЕТИ И ДОНОСИ

Кмете, кмете Събков, колко пъти вече ти давам безплатни съвети : „Аве, Цезаре, пази се от некадърни ласкатели!”…Два пъти на крак съм идвал у дома ти, със сълзи на очи съм ти разказвал какви лъжи и интриги e хвърлял по мене моят кръстник на малката ми дъщеря Ванина и сегашен твой доверен приятел и хрантутник на мездренските данъкоплатци, Кирил Радовенски, но ти продължаваш да му вярваш и да го дундуркаш на ръце!

Както виждаш, аз винаги говоря направо и открито с истински имена, за разлика от майстора на анонимките К.Р. с неговите псевдофилософски есета!Казвах ти, че той не може да работи с издателски програми, не ползва „фотошоп”, ходят на Враца друг да им странира вестника, а всичко това аз правя вече 25 години с в. „Сирак” и 50-60 книги, доведох ти доайена от старите мездренски журналисти Иван Велин и Красимир Стефанов заедно да правим един хубав общински вестник, но ти предпочете да се изгавриш за пореден път с мен лично и с близките ми! И ето, повече от година произвеждате брак, за който за съжаление, по никакъв начин не можем да ти държим сметка!

Ето и сега, вероятно Донката или „функционално неграмотната”/по ЕС/ махленска клюкарка И.Начева, подстрекавана от К.Р. за последното си клеветническо пасквилче „Възмутително поведение”, е изпълнила обещанието си и му е донесла последната глава от книгата ми за ст. Николов „Екзекутор на книги и мечти”. И с това К.Р. за пореден път доказва, че е бездарен плагиат – открадва ми образа и сюжета за змията.

Само че в моята книга аз пиша за трите змии –  двете библиейски при митичния „Лаокоон” и символичната в „Малкият принц” при Антоан Сент дю Екзюпери! И трите много бързо или почти мигновено повалят жертвите си, а К.Р., освен, че се превъплъщава само в една змия, вече цели 50 години съска и бълва змии и гущери против мен!

В поредния брой 2 от 25.01.17г. на личния пиар-стенвестник на „кмета-слънце”Събков К.Р. си е избрал да се изповяда в поредния пасквил с паралогичното заглавие „Завистта на змията”. Това ме връща още в далечната 1967г., когато като състуденти по „Педагогика” при ФИФ на СУ” Климент Охридски”/ за най-голямо съжаление!/ се запознахме и тогава пред приятелите ни Цветан В. от Роман и Иван Т. от Габровско за първи път си призна, че ми”завиждал още преди да се срещнем за това, „че печатали мои стихове и разкази в централни вестници, където и той пращал, но не ги печатали”!...След това ми се присмиваше, че докато аз не излизах от Университетската билиотека, те си бохемстваха в „Бамбука”, „Дълбок зимник” или как се казваха близките до СУ кръчми.

А щом на изпитите на него му пишеха тройките, а аз изкарвах шестици, той съскаше, че са ми ги пишели, защото съм си оставял „мустак а-ла Макаренко”, какъвто носеше и професор Жечо Атанасов!  Това сравнение с Макаренко/ на което аз най-малко се обиждах, макар, че съм си пускал и брадичка!/ , по-късно редовно повтаряше и в пасквилите си във в. „Отечествен зов”! Завиждаше ми и когато започнах да получавам стипендия за отличния си успех /бяха 50 лв. на месец/ и нахално ме уговаряше да ги черпя, та веднъж наистина им платих по 50 ст. за по една водка!

Завиждаше ми, че се храня “безплатно” в студентската „менза”, но и ми се присмиваше за това, че работя като хигиенист в нея всеки ден по 2 часа! Завиждаше ми и когато всяко лято с парите, спестени от стипендията и безплатния студентски билет по БДЖ на пастрока ми Иван Коцев, обикалях Европа! А когато му споделих как съм стоял на колене пред „Сикстинската мадона” на Рафаело Санти в „Цвингера” в Дрезден, защото съм имал , макар и заклет атеист, „Видение на Божията майка”, той пак ми се присмя : „Ха, за това ли си харчиш стипендията да скиториш по Европа и да падаш на колене на някаква картина, вместо да ги изпием в кръчмите?!

На мен всяко лято тези красиви германки, чехкини и полякини сами идват и ми падат на колене по плажовете на „Слънчев бряг”!”… Защото за разлика от моя баща Стойчо, който е получил шрапнел в гърдите като доброволец в Отечествената война с майка ми Янка при Драва Соболч в Унгарската пуста, неговият баща бил получил вила на най-известния наш морски курорт „Слънчев бряг”, редом с тази на великия Николай Гяуров! /Е, кажете ми, нямам ли и аз малко право да завиждам?!

Но аз не бих дал вълнението пред „Сикстинската мадона” пред каквато и да било вила на море или планина!/ Нещо повече, при среща с подобните на К.Р. винаги прилагам културологически тест :” Ти имал ли си видение на “Сикстинската мадона” на Рафаело, обикалял ли си цели три дни “Ермитажа” в Ленинград?! А при два лични разговора със Сергей Станишев съм настоявал всички висши партийни кадри задължително да посетят “Зеления” кабинет на Ленин в Разлив и този в Смолни! Серьожата поне си призна, че за петте години в Москва не е сторил това, а за Събков си е все тая!

К.Р. ми се подиграваше и когато единствен от 70 души випуск отидох по разпределение учител  в Подкова, Кърджалийско в най-трудното време на „Възродителния процес”, а той надали има изобщо педагогически стаж?! Като се върнах за възпитател в Роман, мои снимки и репортажи за минаващия през тези землища газопровод „Дружба”, започнаха да се печатат в целия централен печат и тогава във Враца ме повика тогавашния партиен шеф на идеологията и гл. ред. на в. „Отечествен зов” Кръстю Луканов.

На предложението му да ме назначи за редактор във вестника аз отказах, от изненада той си изтърва слуховия парат  и аз му посочих моя вече кръстник на малката ми дъщеря Ванина К.Р.! Младите не знаят, но в ония соц.времена не можеше да си купиш една тухла без подпис на някой шеф. И като ми се повайка К.Р., че не му давали, аз отидох при бай Сандо Каменов, председател на Наркооп в Мездра за бележка за хиляда тухли. Помагах му при товарене и разтоварване в дома му и след седмица бай Сандо ме среща по стълбите в партийния комитет : „Бре, Стефко, какво стана, аз ти дадох на тебе бележка, а виж какво пише в „Отечествен зов”?!...Неблагодарнтият мерзавец К.Р. анонимно пишеше в колоната на дежурния редактор : „Един педагог, един отличник в СУ, който за да изкарва шестиците, си пускаше мустаци а-ла Макаренко, стана член на БКП, и се възползва от ходатайство” и пр.

А в ония времена в Мездра колеше и бесеше бившата партизанка баба Мица Стефанова и тя издейства партийно наказание на бай Сандо по моя вина! Въпреки всичко го заведох веднъж в хим.лабораторията на ПЗ „Леденика”, където имах съученичка. Донесоха му колба бира от варките с маята в нея и той така си я харесал, че често си намирал работа  край варките, докато директорът не го сбарал и му забранил да припарва в „Леденика”! Кмете, що не го пратиш и сега да си занесе вестника-некролог там, да видим дали ще го пуснат да прекрачи прага?!

Бях КОР. За Врачански окръг за единствената тогава Българска телевизия, но ми взеха камерата, защото не снимах как баба Цола Драгойчева реже лентата на една асфалтирана улица за годишнината на БКП в Бяла Слатина! Бях една година във вестник „Романска искра” в Роман, но там един синьобръжденски брус, Кръстю Йотов, не разбра какво съм написал за срещата си в Конотоп с тогава живия съветски ст. сержант Виктор Владимирович Даниловски, пленил лично фелдмаршал Паулус / тогава нямаше ЕС да премери функционалната грамотност на партийните велможи!/.

Обвини ме, че съм хвалел хитлеристите и така за мен нямаше работа в целия Врачански окръг и работих като пещар в „Техкерамик” Мездра, та  тогава К.Р. нямаше на какво да ми завижда, но ето че отидох ватман в София. Всички вестници започнаха да ме печатат, даже направиха късометражен филм за ватмана, превърнал трамвай № 3 в книжарница и ето, че отново змията-завистница изпълзя из под камъка. Мерзавецът К.Р. в анонимен пасквил в бр. 44 от 7 юни 1985г. На в. „Отечествен зов” пожелава на кръщелницата си нейният баща /моя милост/ да "обърне трамвая, да прегази "сума народ" и да получел гарсониера в Централния Софийски затвор"!

На което повярвали любимите ми учители Георги Тодоров и Данчо Йорданов, пресрещат жена ми Иванка на гара Мездра и тръгват за София на свиждане в ЦСЗ! Като редактор във в. „Отечествен зов” К.Р. е правил четири пъти опити да стане член на БКП, но тогава се проверяваше до девето коляно. За набиране на гласове е водил колеги-партийци на вилата си в “Слънчев бряг”.Та накрая отговорният секретар на вестника, др.Стоян Вълов, му каза: „Ти, момче, не разбра ли, че докато аз съм тук, ти няма да влезеш в Партията, защото, докато твоят вуйчо беше затворник във Врачанския затвор, аз му бях ключар!”…Но след 10 ноември 1989г. е станал член на БСП, защото в нея вече приемате всякакви декласирани типове, които са надушили, че в Мездра Партията има не само минало,но и бъдеще за такива кариеристи!...

Подлият мерзавец Кирил Радовенски още в първия бр.1 от 10 януари 2017г. на недоносчето "Мездра 21 век" избързал да "поздрави" кръщелницата си Ванина Здравкова-Краузер за рожденния и ден на 18 януари с поредния си пасквил "Възмутително поведение", като този път явно е подстрекател за авторката, "функционално неграмотната"/според ЕС/ моя съседка Иванка Начева! Една „претоплена манджа” с 35 г. давност. Как пък тези платени агитатори не ги пратихте някъде да се понаучат поне да четат, ами повтарят все идни и същи тъпотии за „човека, на който всичко му пречеше”… и пр. За тази канонада от лъжи получих достойна защита от в. “Златна възраст” бр.1 от 27 .1.2017г. Само че се налага още един паралел : когато този ватман, член на БКП, на когото му били „криви линиите”, изтрепал маса народ” и пр. простотии, пробиваше с трамвая си морето от демонстранти в най-бурното време на България, когато заедно с дъщеря си, студентката Ванина/кръстена от К.Р./ и майка и Иванка, тръгнала за държавен изпит, опонираха на  Кошлуков и „окупантите” на СУ, когато след изморителните смени обикалях редакциите или се срещах с алпинистите,които чегъртаха сърпа и чука от герба на МС или препикаваха мавзолея на Георги Димитров, когато в нощта на палежа веднага с идването на влака от Бургас излезе на пл. „Ленин” и се включи в разгонването на подпалвачите на Партийния дом, къде беше този ваш “Човек, който съвестно и честно  си вършел работата.”?Та както си припомня известният врачански актьор В.З. в присъствието на ветерана на партийното слово И.Б.,

“Човекът вървял напред с гордата осанка на почтеност и благородство”, натоварен с няколко туби бензин и др. контрабандни стоки, многократно прекосявал границата състрадателно да помага на братските югославски народи при т.н. „Югоембарго”! А при връщането, тези доскоро идеологически омразни на „червените” парии щатски зелени банкноти, навивал на фишек и за да не ги открият митничарите, си ги завирал надълбоко в ан.са! А понеже си въобразявал, че всички като него са покорни на максимата на римския император Веспасиан/ хитрецът пръв събирал пари от обществените тоалетни!/, че „Парите не миришат!”, едва що минали границата, ги извадил от едното си място, та ги подал на гнусливия актьор! Но вместо да се зарадва от тази забележителна находчивост и щедрост, този префинен неблагодарник В.З. взел, че изпраскал по вонящите ръце “благородника” К.Р.

Ароматизираните банкноти се попилели по пода на автобуса и оттогава двамината заслужили контрабандисти на „прехода” не си говорят и актьорът-ветеран само кефи публиката по врачанските кръчми с мили спомени!...Този случай ми напомниха във Враца след съобщенията в печата, че в една наша добра съседка, където са прочути с “манафлъка”, службите хванали един деец на ИД с мобифон скрит в а..са, а ние, мездрене,всъщност сме ги преварили с четвърт век!...За съжаление не мога да уточня дали тези “ благородни и почтени” контрабандни воайяжи на Човека с гордата осанка” К.Р. точно по времето, когато още на първата стачка през януари 1990г. на спонтанно събрание бях избран за председател на синдиката на ватманите в депо “Станьо Василев”/р.в с. Стояновци, Врачанско/ или по-късно, през лятото на 1992г., когато организирахме пълната блокада на столицата, а самият аз като организатор, впоследствие през 1993г. бях съкратен по този член”Капудалиев” - в интерес на службата!

Все пак трябва да  призная, че моят състудент К.Р. освен близките до СУ кръчми е посещавал и лекции по физиология и патология във ВМА и вероятно от тогава си е “заплюл” самовнушена диагноза/доколкото разбирам -“параслепота”?! И когато започнал да събира средства за лечение/ а то сега коя ли частна болница , ако и платиш съответно няма да ти направи операция за каквото си пожелаеш?!/в общината, приятели и познати, родственица на К.Р. от Канада се възмутила :“А бе, Кире, как не те е срам да просиш пари от нас, дето сме зарязали родина, семейства и домове да оцеляваме в чужбина, а ти, освен жилище в Мездра, имаш и два апартамента във Враца, продай единия и се лекувай!”...

Та г-н кмете Събков, не си ли се запитвал откъде ти идва тази воня в твоя кабинет?!...И кога най-сетне ще последваш примера на В.З. да го удариш и ти през мръсните ръце този, заради когото вече те смятат, че за него си като родна майка и баща, а за всички остнали пенсионери в Мездра, които прогонихте от Пенсионерския клуб в най-студеното време – си зла мащеха ! А в приемния ден на 24.1. се покри от протеста им!И ако леко перефразирам последния абзац от поредното творение на К.Р.”Завистта на Змията”: Тази история съвсем / НЕ Е/ измислена и няма/ИМА МНОГО/ общо с нашата “ведра” действителност!

В която години наред ,като четири мандата зам.кмет, а сега най-сетне и като кмет, Г.Събков  полага завидни грижи да не  увехне нейде нечия роза и най-паче свидно пази в пазвата си една  завистлива Змия.Която за разлика от най-едрия земен вид, Питона, приемащ храна само от устата си,  царевчанското влечуго е всеядно и приема всякаква храна от всичките си отвърстия, дарени му от Стареца Бог!

Така в нашата “ведра” действителност, заглушавайки клетвите на десетките уволнени служители, обграждайки се с всевъзможни влечуги/ласкатели/ се създава хранителната среда, в която и ние ще си отгледаме един мездренски Ценко Чоков!А що се отнася до  пошлия намек за “увехналите рози” в края на пасквила, то си е така в живота :”Една ексцентрична журналистка подхвърля ябълки на президента Радев, АЗ обичам розите и затова му дадох да засади рози в Роман, поради забраната в Мездра на кмета Г.Събков, защото той обича да държи в пазвата си “Завистливата Змия”!..

Кмете Събков, при един от последните ни разговори те помолих поне да направиш опит да ни срещнеш с Кирил Радовенски най-после след толкова години - като един 50г. юбилей?!? Поне да разбера за какво толкова ми завижда и злобее срещу мене, да си каже какво толкова го тормози моя Салиери, като аз съм толкова далече от гениалността на Моцарт! Сега ти остава комай единствено решение - да видим дали ще  ни отвее “електронния вятър”, както се шегува проф. Константинов, дали ще пропадне община Мездра, за която ти така милееш, ако се освободиш от него?

Де бре -нека да поживее като обикновен пенсионер, а не закрилян от “кмета-слънце”- тогава ще го оцениш колко струва, освен ако не си обсебен от него?!...Сега има толкова пенсионерски вестници- нека там разпраща своите творения недоносеният влашкоселски велик есеист! А не да му плащаме, ние, мездренските данъкоплатци! Освен, ако с печатаният приличащ по-скоро на негролог” Мездра 21 век” не участвате в платената програма за опростачаване на българския народ?!

Аз отдавна съм се убедил , че не си прочитал до края нито една книга, дори тази “Ловни празници в Искърското дефиле”!Затова ще ти припомня отпечатаното на корицата : “Затова реших да я посветя на светлата памет на моя приятел от детството ми в с. Новачене, Плевенско, летецът-изтребител с орлово сърце и око, останал завинаги капитан, Петко Ангелов Петков!”...Всеки Човек, който има поне капка съвест, би разбрал какво съм искал да споделя с тези думи! Затова отидох и в Роман, след като ти ми отказа и там ген.Радев насади една роза!А тебе в същото специално писмо те помолих, ако твоите верни авери са изнесли от общината тези пет,шест пакета с 250/300 екзп., и са си направили едно”аутодафе”, уреди една допечатка, за да мога да занеса поне стотина екземпляра на кмета на побратимения сръбски Димитровград Зоран Николов, както му обещах, да ги даде на българските ловци там!

А що се отнася до най-голямата земна змия питонът Кирил Радовенски, колкото и голяма уста да има, и халка и всичките отвърстия , с коите е щедро надарен от природата, с тях може да поглъща колби бира и бъчви вино, туби бензин и пачки валута, дипломи, вестници и партийни книжки, редактори и кметове, но не може да погълне само презрението, с което посреща подобни нищожни твари Ст.Здр.!

Към това “Кърваво” писмо прилагам и броеве на в. “Сирак” и откъс от книгата ми посветена на паметта на ст. Николов “Мъртвият не ни е вече враг”! Затова само ще спомена как в Мездра не подкрепиха нито една моя идея, действие или книга! Трябва да подчертая все пак, че при лични разговори съм имал морална подкрепа от Георги Божинов, а после и от др. Николай Иванов, но те явно не можаха да се преборят с влиянието на новия Ценко Чоков, който си отглеждаме в Мездра! Затова към клетвите и ругатните на уволнените от него общински служители и семействата им ще прибавя и моите.Загдето такива реализатори на новата “лява” идея прогониха жена ми и дъщерите ми в Гърция, Франция и Германия, а внука ми Мартин, съавтор на най-хвалебствената книга за мездренските кметове,завършил “Етнология на Врачанския край”, чак в Кърджали!

Вероятно с тези цитирани от мен публикации в „Мездра21 век” е започнала премиерата на предизборната кампания на БСП! Като призовавам тяхната шефка, уважаваната д-р Михайлова, а сега и Вас, др. Нинова, с геноцидно високата за българските пепнсионери  партийна субсидия да ми заведат дело за обида и клевета, защото аз нямам нужните минимум 350 лв., за да мога в Съда да докажа какви лъжци и клеветници като К.Р., Г.С. и И.Н. рекрутират в редиците си, изглежда като ревизия и начало на нова "лява" политика"?!

Така ще имам и нужните по закон основания да развеселя и съдиите от Евро Съда по правата на човека в Страсбург!Тези гнусни клевети съм отпечатал и във в. „Сирак” и в отделна кола, която добавям към книжката си „Мъртвият не ни е вече враг”. При започналата предизборна кампания ще обикалям селата и ще ги показвам на гласоподавателите, ако Вие не предприемете нужните мерки за шизофренната „лява” политика, където уж „червения” кмет Събков се крепи на стола си само благодарение гласовете на ГЕРБ?!

Уважаема г-жо др. Корнелия Нинова,  ако и това писмо не бъде прочетено от Вас, а само от “функционално неграмотните”/ по ЕС/ партийни кариеристи, колкото и да ми бъде срамно и обидно да излеза срещу партията на предците си, не ми остава нищо друго, освен да поискам статут на “Бежанец” по политически причини от президента Румен Радев, защото нямам друго жилище, освен това на майка ми Янка в Мездра?! Или да си направя сам “аутодафе” със собствените си книги и вестници, а не да чакам това да вършат по команда  щатните ласкатели и маши на последователите, чели освен “Винету” и “Майн кампф” на фюрера Адолф Хитлер!Затова от кандидатите за депутати в НС от всички партии  ще търся подкрепа за идеята  по случай 50-та годишнина от инвазията в ЧССР да продължи нашата “Алея на Помирението”, като вече сме насадили хиляда рози, ядливи кестени и черници!Която Вашият “червен” кмет на Мездра упорито иска да провали!

В очакване : Стефан Здравков, пенсиониран ватман