Близо 30% от населението живее в материални лишения, обявиха от НСИ.

Тези хора се ограничават в потреблението на поне 4 от общо 9 основни стоки и услуги. Най-много българи (53,2%) нямат възможност да посрещнат неочаквани разходи със собствени средства като например за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др. Това означава, че семейството няма никакви спестявания и при внезапна нужда от по-голям разход от около 500-1000 лв. като например за подмяна на голям домакински уред ще трябва да вземе кредит.

Всеки втори (52,6%) не може да си позволи почивка извън дома поне една седмица в годината, сочат още данните на НСИ. Успоредно с това 2,7% от хората не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,6% – цветен телевизор, 8,3% – пералня. Всеки трети българин (31,6%) по финансови причини не може да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36,4% се ограничават при отоплението на жилището си, което означава че през зимата държат някои от стаите студени, или намаляват радиаторите.

Ограниченията на лицата, свързани със задоволяване на основни нужди и потребности, се различават в зависимост от етническата принадлежност. За всички етнически групи най-висок е процентът на хората, които не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, като сред ромите това са 89,8%, за турската етническа група – 72,5%, и за българската етническа група – 46,4% от хората, самоопределили се към съответния етнос. Над 85% от ромите не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани финансови разходи, а 70% не могат да си позволят да ядат месо, пиле или риба през ден. При турската етническа група 66% от хората не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи, а 34,2% не могат да ядат редовно месо, пиле или риба. Ограничения в потреблението на 4 от 9 основни стоки и услуги изпитват 23,7% от българската етническа група, 36,9% от турската и 81% от ромския етнос.

През 2017 г. линията на бедност за страната e 351,08 лв. на човек от домакинство. А под линията на бедност са 1,665 млн. души, или 23,4% от населението. Линията на бедност се определя като 60% от средния разполагаем доход на домакинствата. Спрямо 2016 г. линията на бедност нараства с 13,9%, а делът на бедното население се увеличава с 0,5%.

Ако от доходите на домакинствата се изключат социалните плащания като обезщетения, социални помощи и добавки, равнището на бедност се повишава до 29,2%. А ако от доходите се изключат и пенсиите, то делът на бедните нараства до 44,8% от населението.

Един от факторите, който има решаващо значение за това дали човек е беден, е дали има работа. 58,7% от безработните влизат в групата на бедните. Но много хора работят и получават толкова малко пари, че също попадат под линията на бедност – т.е. членовете на семействата им разполагат с под 351 лв. на месец. През 2017 г. делът на бедните сред работещите е 10%.

Недоимък - 25% от децата не получават подходящи книги

През 2017 г. делът на на децата, които живеят в материални лишения (не могат да си позволят поне една от 13 стоки и услуги) е 45,6%, а за 4,3% от децата нито една основна потребност не може да бъде удовлетворена по финансови причини. 38,6% от децата не могат да отидат на почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). 36,4% не могат да си позволят редовни занимания с плуване или свирене на музикален инструмент, а 37,3% са лишени от екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.). За всяко едно от четири деца родителите не могат да купят книги, които са подходящи за възрастта му, а за 31,1% да вземат два чифта обувки в зависимост от сезона.

Възможността да осигурят децата материално се различава в зависимост от етноса на родителите. В материални лишения живеят 16,5% от децата от българската етническа група, 32,3% от турската етническа група, 71,6% от ромите и 34,4% от друг етнос.

Класация

На първо място сме по мизерия

България се нарежда на първо място в ЕС по мизерия, сочат данните на Евростат. У нас 30% от населението живее в материални лишения, което означава, че не може да си позволи поне 4 от общо 9 основни стоки и услуги. Така България доста изпреварва класираните на второ и трето място страни от ЕС. На второ място по мизерия е Гърция, където 21,1% от хората изпитват финансови трудности да задоволят основните си потребности. Икономическата криза в Гърция сериозно намали благосъстоянието на жителите на страната. През 2010 г. само 11,6% от гърците са живеели в лишени, докато сега делът им почти се е удвоил. Но дори и в най-кризисните години гърците са имали доста по-малко финансови проблеми от българите. На трето място по мизерия в ЕС се нарежда Румъния, където 19,4% от хората не могат да си позволят основни стоки и услуги.

Положителното е, че България е постигнала най-бърз напредък по отношение на намаляване на мизерията. Веднага след влизането ни в ЕС, през 2007 г., 57,6% от населението са изпитвали материални лишения. За изминалите 11 години делът на хората, които живеят в нищета сериозно е намалял. Въпреки това, доходите на почти всеки трети българин не са достатъчни за осигуряване на основни потребности. Най-добра социална политика има във Финландия и Норвегия, където само 2% и 2,3% от населението изпитват някакви лишения. Но много по-добре от нас се справят и страни като Чехия (3,7% живеят в лишения), Естония (4,1%) и Словения (4,5%).

Различия

IT специалистите взимат 5 пъти повече от камериерките

Компютърните специалисти в България получават пет и половина пъти по-големи заплати от работещите в хотелите и ресторантите, показва доклад на КНСБ. Един IT специалист взима 3150 лв., а работещите в туризма получават по 580 лв. „Ниските заплати в туризма на фона на растежа му през 2017 г. означават или плащане под масата, или неправилно разпределяне на финансовия ресурс”, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Заплатите в България изостават 5-10 пъти спрямо тези в старите членки на ЕС и 1,8-2,2 пъти спрямо новите членки. През 2017 г. надницата за час работа у нас е 5,1 евро, при 23,1 евро средно за ЕС.

Етнос

77% от ромите влизат в групата на бедните

Най-висок е делът на бедните роми – 77,2%, показват данните на НСИ. При хората от българската етническа група делът на бедните е най-малък – 15,7%. По етноси има големи различия в разпределението на бедните според участието им на пазара на труда. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (53,3%), а при ромите най-висок е делът на бедните безработни (39,9%). По отношение на работещите, най-висок е делът на работещите бедни сред ромите – 25,9%, срещу 25,7% работещи бедни от турската етническа група и 20,1% сред българската етническа група.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области.

При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2017 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно по 234 лв., а най-високата - в област София (столица) (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%.

Линията на бедност за 2017 г. намалява спрямо 2016 г. в две области - Сливен (с 4.2%) и Монтана (с 2.5%). Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от пенсии с 16.7% и за двете области.

Линията на бедност за 2017 г. се увеличава спрямо 2016 г. във всички останали области, по-съществено в областите Кърджали (с 30.2%), Ловеч (с 30.2%), Русе (с 25.3%), Варна (с 23.4%), Габрово (с 21.5%) и Видин (с 20.6%).

Водещите причини за увеличението са:

Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (със 7.1% за област Видин, с 6.0% за област Кърджали и с 5.2% за област Габрово).

Увеличаване на средния размер на дохода от трудова дейност в областите Габрово (с 64.8%), Кърджали (с 57.0%), Варна (с 40.4%), Русе (с 37.9%) и Ловеч (с 23.3%).

Намаляване на броя на безработните и други икономически неактивни лица.

Област Благоевград е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.7%, а с най- високо равнище е област Сливен - 30.1%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 14.9%, при 30.5% за област Кърджали.

В областите Ямбол, Русе, Габрово, София, Смолян и Стара Загора относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете.

В седем области - Сливен, Велико Търново, Монтана, Хасково, Разград, Силистра и Добрич, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.