Има едно необикновено селце в България, сгушено в Деветашкото плато, което крие в себе си истинското българско коренче

Кърпачево се намира на 6 километра от Крушуна и необикновените Крушунски водопади, които омагьосват очите и душата завинаги. Но Кърпачево е красива перла в огърлицата на платото. Тихите селски улици, подредените къщици и спретнати дворове се редуват със спиращи дъха гледки на простор, който се сблъсква във върховете на Стара планина.

Неповторимо е усещането да стоиш пред огряното от пролетните лъчи възвишение, а пред - на Изток, да се рее низината на Дунава. От другата страна пък се вижда заснежения връх Ботев, чийто ясни очертания напомнят красива снежна приказка.

Докато човек върви из селото и едва побира многобройните гледки на природата в душата и мислите си, неминуемо ще се срещне с леля Миленка и чичо Веселин.

Усмихнати, ведри и гостоприемни, те ще те приласкаят в дома си, ще ти разкажат истории от миналото и неочаквано ще разбереш, че пред теб стоят не просто двама родолюбци, а истински пазители на българските традиции.

Леля Миленка и чичо Веселин са направили битов кът, който показват на всеки пътешественик, минаващ през Кърпачево

Миленка и Веселин Боневи са свързани с Кърпачево откакто се помнят. Родът на Веско се заселва преди много, много години в селото и бързо се замогват като трудолюбиви и неуморни хора. Завещават на следващите поколения цели съкровища от бита си – сечива, уреди, плетива, уникални с това, че почти никой младеж в 21 век не се докосвал до вретено или не е държал в ръцете си ръкойка за житни класове. Когато решили да ремонтират къщата, Миленка и Веско разбрали, че имат толкова запазени реликви от 19 и 20 век, че сърце им дало да ги изхвърлят. Тогава решили да си направят битов кът, който да показват на всеки пътешественик, минаващ през Кърпачево.

„Всички са добре дошли да видят дома на нашите прародители, такъв какъвто са ни го оставили. Не искаме да печелим, а да споделим историята на нашия дом с хората“, обяснява Миленка Бонева.

Любопитни срещи с чужденците - американци прегръщали корените с чушките, а момичета от Тайван не знаели какво е джанка

През смях ми разказват любопитни срещи с чужденците, които са се отбивали при тях. Семейство американци прегръщали корените с чушките, защото никога не били такова нещо, а само подредени зеленчуци в магазина. Веско им показвал градината и те останали смаяни. Момичета от Тайван пък не знаели какво е това джанка. Веско им казал да си хапнат сливи от дървото, а те се обърнали с учудване и попитали „А по колко сливи имаме право да ядем?“, а той прихнал от смях и им казал „По колкото си искате!“.

Плетачната машина, чекръка и дървената посуда са били естествена част от ежедневието на старите българи. Но днес могат да се видят само на такива уникални местенца като дома на семейство Боневи в Кърпачево. С ентусиазъм те разказват за миналото, за спомените, запечатани в старите фотоси, за носталгията по онези времена, в които мъжката дума и женската чест, са били всичко за родовете.

„Децата трябва да знаят историята си. Да се запознаят с живота отпреди“, категорична е Миленка, която цял живот е преподавала математика в Плевен.

„Нямахме търпение да се приберем в Кърпачево, всяка събота и неделя си идвахме“, допълва я Веселин. А след като се пенсионират, а двете им деца хващат своя живот, те окончателно се преселват в селото. Работят по градината, допълват етно сбирката си с още старинни предмети, които издирват от близки и приятели. И все посрещат гости – канени и неканени. Важното е тези гости да искат да видят къде живее българският корен.