Пасивното вдишване на цигарен дим от непушачи е също рисков фактор, свързан с редица заболявания

За това предупреди д-р Александър Носиков - кардиолог в Диагностично-консултативен център към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост с 20 години опит. Ето какво казва специалистът пред вестник Труд:

Известно е, че пушенето в затворени пространства също излага и непушачите на токсичните вещества, отделяни във въздуха в резултат на горенето при цигарите, или т.нар. пасивно пушене. Друг неприятен феномен е лошата остатъчната миризма както в помещенията и колите, така и по дрехите на самия пушач.

Пасивното вдишване на цигарен дим от непушачи е също рисков фактор, свързан с редица заболявания. Доколкото тютюнопушенето в обществени сгради и помещения в ЕС е строго регулирано и забранено на повечето места, много пушачи продължават да пушат у дома и в колите си например. В зимните месеци широко се практикува пушенето под аспиратор в кухнята, което няма пълен ефект нито по отношение на редукцията на цигарената миризмата, нито по отношение на така наречения „невидим пушек“, който достига включително до помещенията, в които не е пушено.

Особено в зимните месеци и по време на празници, когато има поводи за много семейни и приятелски сбирки, често се стига до ненужно излагане на тютюнев дим на непушачи и неприятна остатъчна миризма в помещенията, по дрехите и пердетата. В тези периоди първоначалната концепция за „пушене на балкона или терасата“ отпада във времето, а ефективното проветряване на помещенията е затруднено от студеното време.

Тук следва да се отбележи, че качеството на въздуха в България, особено в населените места, по принцип не е от най-добрите и дори се влошава допълнително в зимните месеци, особено в мъгливи дни. Столицата например е сред европейските градове с най-мръсен въздух, а през зимата често оглавява дори и световните класации по отношение на финните прахови частици и други замърсители. През 2022 г. за първи път бяха изнесени категорични данни, показващи връзка между замърсяването на въздуха и заболяванията на белия дроб. От медицинска гледна точка, когато един пациент е изложен на 2 рискови фактора за дадено заболяване, за да калкулираме общия риск от него ние ги умножаваме, а не ги прибавяме.

Качеството на въздуха извън сградите е грижа на съответните институции, успоредно с отговорното поведение и на гражданите. От друга страна качеството на въздуха в затворените помещения, в които се пуши например, зависи изцяло от самите пушачи. Най-добрият вариант от медицинска гледна точка е да не се пуши изобщо в затвореното помещение. Когато обаче, поради една или друга причина се прави изборът да се пуши в затворено помещение, алтернатива могат да бъдат т.нар. бездимни устройства, при които липсва горене на тютюна, като например тези за нагряване на тютюн и т.нар. вейпове. Според наличните изследвания и проучвания, при тези устройства се отделя аеорозол, при който съдържанието на токсини е значително намалено спрямо химикалите, които се отделят в цигарения дим. Също така, остатъчната миризма както и замърсяването на въздуха в околното пространство са много по-слаби.

Логично е, че намаленото излагане, включително и пасивното, на токсични и канцерогенни химикали следва да има по-слаби отрицателни ефекти върху здравето, а това, че т.нар. бездимни устройства замърсяват по-малко въздуха в затворени помещения може да се установи в реална среда.

По отношение на сърдечно-съдовото здраве, отрицателните ефекти от конвенционалните цигари, при които има горене и се отделя дим, не са дозозависими, тъй като изпушването дори и на 1 цигара дневно повишава риска от миокарден инфаркт. В този контекст, ползата от пълен отказ от тютюнопушене е по-голяма от тази при редукцията на количеството изпушени цигари. Това е важно, защото ако въпреки това пушачът по една или друга причина е направил съзнателен избор да не се отказва от навика, то вече са налични алтернативни продукти, към които може да премине, спирайки напълно употребата на конвенционални цигари.