Водачът на ВМРО смята, че конституцията трябва да се промени в посока въвеждане на президентска република

"Предлагам на моите колеги, които наричат своите политически формации патриотични – НФСБ, „Атака“, „ВОЛЯ“, на тези избори ние лидерите да направим крачка в страни. Нека оставим нашите лични конфликти, които разделиха патриотичния вот, да лишим хората от демотивация, да дадем възможност на българският патриот, който искаше да гласува за патриотични формации, но гласува за 4-5 такива, отново да се обедини. В бъдещия български парламент няма да е по-лесно, отколкото в този." Това каза на пресконференция лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, предаде репортер на Агенция „Фокус“. Той подчерта, че проблемът не е структурите на патриотичните формации, нито в избирателите или депутатите, а в лидерите.

„В този бъдещ български парламент е необходимо да има силна група български патриоти, които да бъдат спирачка. Спирачката за обединението на патриотите сме ние лидерите. Нека да бъдем в страни на тези избори, за да покажем, че целта не е била ние да бъдем вождове, да ставаме министри или да влизаме в парламента Целта е да служим на Отечеството. Призовавам ги да помислят върху този призив, върху тези ценности, които споменахме. Надявам се, че няма да имаме разделение“, допълни Каракачанов.

Той посочи няколко основни елемента, върху които трябва да се обединят патриотичните формации, за да може да се върви към развитие на България.

„Вторият основен проблем в България, който касае не само емоцията, но и икономиката, е демографската криза. Ние продължаваме да бъдем най-бързо изчезващата европейска нация. С около 40 хиляди българи годишно намалява нашето население. Това е един град, по-голям от Видин. Това се дължи не само на емиграцията, но и на ниската раждаемост, ниските доходи и липсата на увереност в обществото, че България ще става нормална държава. Третата тема, която е като основа, за да може да се постигне едно национално обединение, е опитите да бъдат подменени традиционните български, семейни и национални ценности. Опитите да ни бъде наложена „джендър“ идеология. Виждаме, че някои от т.нар. „нови партии“, които дойдоха да ни оправят са твърди застъпници на подобно нещо – „джендър“ идеологията. България трябва ясно и категорично да заяви че залага своето развитие върху моралните устои от защита на националните интереси и подкрепа на традиционното българско семейство, национални и християнски ценности“, каза още той.

„Четвърта основа, върху която може да бъде постигнато обединението между патриотичните формации е тема, която отдавна говорим. Това е пълзящата циганизация на обществото. Под този термин не вкарвам етническия смисъл, а определението за това, че една част от обществото много добре научи, че има права, но не желае да научи, че има задължения. Много ясно, високо и жадно иска да ползва социалните фондове, но не желае да сложи ч стотинка в тях с труд или усилие“, посочи Каракачанов.

Относно геополитически и външнополитически план той поясни, че е важно ясното отстояване само и единствено на българския национален интерес.

Лидерът на ВМРО обясни, че гръбнакът на българската икономика във времената, в които тя е била цветуща и е била седмата икономика в Европа, не са били 5 или 10 големи фирми, а средният бизнес, семейните фирми, средната класа. По думите му средните фирми трябва да бъдат подкрепяни през протекции.

„Още една тема, която сме поставяли от дълго време. Мисля, че и тук мое с патриотичните формации да намерим обединение. Това е темата за Конституцията.

Тази криза в момента показа, че когато партиите се ритат, няма институция, която да поеме отговорността и да насочва усилията на партията в правилна посока, а не по посока на техните егоистични и властови интереси. Смятаме, че Конституцията най-накрая трябва да бъде преразгледана и променена в няколко направления“, каза още той.

Каракачанов набеляза няколко направления: засилване на правомощията на президентската институция, намаляване броя на депутатите според населението на страната, даване право на гражданите да отзовават своите народни избраници, които стоят в парламента, финансова децентрализация на общините, засилване на регионално самоуправление.

„Трябва да е ясно, че България е една национална държава, в която се уважава българският език, а семейните националните и християнските ценности са тези, върху които се извършва развитието на държавата“, поясни той.