Проектът за нова конституция цели бетонирането на модела "Борисов" за дълги години напред

Предлаганите правила за избор на Велико народно събрание гарантират доминация на ГЕРБ и ДПС. Смяната на основния закон е важен инструмент на лидери като Орбан, Путин и Ердоган, пише Капитал.

"Дайте ни две седмици, за да върнем властта на народа", бяха думите на премиера Борисов, който обяви, че няма да подаде оставка, преди да се свика Велико народно събрание, което да приеме нова конституция, изразявайки за пореден път самомнението си за успешното си управление, явно сърдит, че вместо благодарност е получил протести.

"Нуждаем се от нова конституция, но не можете да дадете написването ѝ на незнайно кого, защото това ще бъде катастрофа. Малко съм обиден, че направих повече за Минск, отколкото за всеки друг град, виждаме области, в които над 50% са срещу мен - какво не направих за тях", заяви по същото време президентът на Беларус Лукашенко, срещу когото след изборите на 9 август избухнаха най-масовите протести в историята на страната.

Ако историята учи на нещо, то е, че при успех на такъв сценарий оттеглянето няма да се състои. Този тип власт може само да мимикрира, каквото изглежда по-вероятното развитие и в България.

От самото начало на протестите преди месец беше ясно, че те отварят сравнително кратък прозорец от време за промени в управлението на държавата и на икономиката. Сега това време не просто изтича, а статуквото се опитва да използва настроението за промяна така, че да бетонира сегашното положение за десетилетия напред.

Предложенията на Борисов за изцяло нова конституция имат пет основни цели:

• Да отслабят натиска за оставка на правителството и на главния прокурор Иван Гешев.
• Изборите в никакъв случай да не се организират от служебно правителство.
• Изборите за Велико народно събрание да се проведат наполовина мажоритарно, така че то да се контролира отново от ГЕРБ и ДПС, като се намали влиянието на по-малките партии.
• Новата конституция да не променя нищо съществено в съдебната система, така че беззаконието и краденето да продължат безнаказано.
• Ролята на главния прокурор в политическите процеси да се увеличи.
• Механизмът за следващи промени в конституцията да бъде толкова труден, че да е невъзможно да бъдат направени без съгласието на ДПС.

Накратко, цялото конституционно упражнение трябва да запази всички властови позиции и всичко завладяно в държавата до момента и за години напред. Подобни планове вероятно в момента се чертаят и в Минск.

Стигне ли се до конституцията...

Между Беларус и България, разбира се, има големи разлики - бившата съветска република налага откровена диктатура, но двете държави вървят по пътека, която през последните години е добре отъпкана от други. Унгария, Полша, Турция и Русия дадоха на Европа и света нагледен урок как една относително демократична държава може да придобие характеристиките на авторитарен режим. И как един един авторитарен режим може да се "развие" в диктатура.

Това не се случва за един ден. Навсякъде става въпрос за процеси, започнали с множество повратни точки и продължаващи с години до момента, в който се налага да бъдат официализирани с радикални конституционни промени или приемане на изцяло нов основен закон. Това са и крайните ходове, с които една задържала се дълго във времето власт, осигурява продължаването си и в бъдеще. С тях видимо почти нищо не се променя, отпада само възможността статуквото да се промени.

В различните проявления на трансформацията към авторитаризъм има няколко неизменно повтарящи се ключови детайла:

• разделение на властите практически няма;
• няма и ефективен контрол върху решенията на управляващите - с подчиняването на съдебната система (вкл.ючително Конституционния съд), унищожаването на плурализма (политически и медиен) и свързаното с него гражданско общество;
• характерните за класическата демокрация идеологически разделения на ляво, дясно и център също изчезват, заменени от налаган от властта националистически консерватизъм, припознаващ като първостепенен враг либералните ценности и защитата на човешките права.

През 2013 г. доминираният от партията на премиера Виктор Орбан унгарски парламент гласува четвърта поред промяна на конституцията, с която оряза правомощията на Конституционния съд, включително това да се позовава на свои предишни решения, и на президента - да налага вето. Тясна дефиниция на семейството забрани на двойките от един и същ пол да сключват брак. Конституционно бяха утвърдени широките правомощия на председателя на съдебния съвет - включително да прехвърля дела от един съд в друг, както се случи с прехвърлените от Будапеща в малки съдилища из страната дела за корупция, за да не привличат медийно внимание. Партийните предавания по държавните медии също станаха "конституционни".

Година по-късно Орбан спечели поредните избори вече с конституционно мнозинство и със смазването на опозицията оттогава на практика управлява еднолично.

След изненадалите го през 2013 г. протести, започнали в истанбулския парк "Гези" и обхванали голяма част от Турция, и най-вече след неуспешния опит за преврат през 2016 г. турският президент Ердоган също обяви смяна на конституцията, с която страната от парламентарна стана президентска република. След референдума през април 2017 г., на който новата конституция беше одобрена с крехко мнозинство от 51.2%, Ердоган също управлява еднолично и предимно с декрети, а парламентът е изгубил значението си.

Разтревожен за властта си изглежда и президентът Владимир Путин, който управлява Русия от 20 години, а в последните и реално без опозиция. Данните за бързо спадащия му рейтинг и растящото недоволство трябва да са в основата на проведения през юли "референдум", според който огромно мнозинство от руснаците подкрепя промените в конституцията, позволяващи му да остане на власт поне до 2036 г. Освен затвърждаването на консервативните позиции на Путин срещу западния либерализъм като политически и обществен модел и фаворизирането на руското православие и руския език като "езикът на етноса, който формира държавата", промените дават върховенство на вътрешното право на Русия над международното.

Случаят с предложената от ГЕРБ нова конституция едновременно е и аналогичен, и по-различен. Аналогията е във факта, че през юли срещу управлението му избухна масов протест, подкрепата за управлението му пада и той стига до същия, изглежда, неизменен начин да го удължи - с радикална промяна на конституцията.