5 от многото изумителни неща от този мой първи сблъсък с чудото наречено "предизборна кампания":

1. Знае се #КОЙ и по какъв начин купува гласове - в детайли. Но само един незначително малък процент от тази информация се подава като сигнали. Хората се страхуват...

Каквато информация достига до мен, аз предавам към съответните власти.

И въпреки че напълно разбирам страха, силно се надявам скоро да живеем в държава, където всички подобни дейности ще си намират съответното законово възмездие. Без страх. 

2. Какви ли не обиди получих като жена.

Онлайн съм обиждана за моята външност, отправят ми се всякакви закани/покани от сексуално естество, има и хора, които ме критикуват, че се усмихвам прекалено много или че не се усмихвам достатъчно.

Изумява ме не толкова подобно поведение - мисля, че няма жена в България, която под една или друга форма да не е ставала обект на подобно "внимание".

Изумява ме, че тези хора, след като посветят толкова много от времето си в подобни обиди, в следващия момент гордо качват в профилите си снимки на техните дъщери, внучки, съпруги или майки.

Явно е, че имат значими и близки жени в живота си. Явно е също, че не разбират как обиждайки една жена създават средата, в която някой ден някой някъде ще намира за нормално и към техните обичани момичета да се държи така.

3. Разбрах много нови и изненадващи неща за моя професионален опит. Изумява ме фантазията, с която хората се впускат да описват къде и какво съм правила.

Всъщност моят професионален опит не е толкова вълнуващ, даже на моменти е скучен. Ако някой реши наистина да разбере какво съм работила - лесно може да намери информацията.

А, и още нещо по тази тема - наричана съм обидно "секретарка". Никога не съм практикувала тази професия, но имам късмета да познавам много силни дами, които с това се препитават (Маринааааа ) - те са двигателите на организациите, в които работят и хич не са за подценяване. Та тази дума си е всъщност комплимент.  Благодаря!

4. Научих какви ли не "истини" за политическия живот на страната и противоепидемичните мерки.

След толкова много шум вдигнат около дезинформацията и фалшивите новини, изумително е как продължаваме да не проверяваме източниците на информацията, която достига до нас.

Толкова много се страхуваме да не ни използват и лъжат....Време е да се замислим кой, как и защо се опитва да манипулира нашето мнение и съответно - поведение.

5. Най-много ме изумява обаче войната с плакатите. 

То си е цял бизнес - на някакви хора се плащат едни пари, за да ходят и да късат плакати.

И каква е целта?! Единственото, което става ясно от подобни действия е, че някой много го е страх от нас. Това обаче може само да ни насърчава да продължим започнатото.

Яна Балникова