За да се изгради плавателен канал между Варна и Русе е необходимо преди това да се осигури достатъчно количество вода и река Дунав да стане плавателна в българския си участък. Това може да стане едва след като се построят шлюзове при Русе и Силистра и се направят два ВЕЦ-а. Това обясни областният управител на Варна Стоян Пасев по време на днешното заседание на Регионалния съвет за развитие на Североизточния район и Регионалния координационен комитет, което се проведе в морската столица.

По думите на областния управител реализацията на идеята за плавателен канал между двата града е невъзможна, преди да се изградят необходимите съоръжения. „В момента река Дунав е плавателна само до Будапеща. Румъния също иска да се направят тези шлюзове, да се построят мостове и ВЕЦ-ове. Така че, за да лансираме идеята за канал и да търсим финансиране, е нужно да направим Дунав плавателна река. В момента няма достатъчно вода за канала и той не е рентабилен в този си участък”, обясни Пасев.

Идеята за изграждане на канал между Варна и Русе датира от 60-те години на миналия век. През 1972 г. е направен идеен проект ("Аспарухов вал 680"), според който за реализирането на канала ще са нужни около 1, 8 млрд. долара. Според областния управител, за да се развива успешно Североизточният регион и Варна, е необходимо да се направи транспортна схема между двата най-големи града в района - Варна и Русе. „В момента на пристанище Варна дори и да пристигнат товари, те няма къде да бъдат откарани, тъй като липсва транспортна схема. Няма нито аутобан, нито жп транспорт, а каналът за момента е химера. Не е въпросът да има магистрала до София или жп път до Русе – целта е да има връзка с Европа и другите големи пристанища. Попаднах на една карта на Европа, в която бяха описани всички пристанища. В Черно море бяха посочени тези в Констанца и Бургас, но липсваше варненското. Без транспортна схема няма как да развиваме порта, а с това и целия регион”, обясни Пасев.

За момента не са правени разчети колко точно ще струва изграждането на подобен плавателен канал, тъй като тепърва трябва да се доказва дали има нужда от построяването му. Според областния управител ползите от такъв канал ще бъдат изключително много – по-лесното напояване на земите в Добруджа, увеличеният стокообмен и инвестиции.

„Ползата е доказана още през 1972 година. Добруджа например е сушав регион и с канала вместо да вадим 300 кг. царевица ще вадим 2 тона. Не е ясно дали ще се реализира идеята, но поне можем да забием пирона. Далеч съм от мисълта, че още от утре ще започнем да копаем. Все пак, за да тръгнем от някъде и да се направи транспортната схема, е нужно да имаме икономическата обосновка дали каналът е необходим на Европа и България. Ако се докаже, че не е нужен, ще го зачеркнем като идея, но ако нищо не правим и сме пасивни, няма да имаме друг такъв шанс. С мен се свързаха и външни организации – австрийска частна фирма е направила разчет на стокооборота на пристанищата в Черно море. Говорих и с почти всички, които през годините по един или друг начин са били свързани с идеята. Те изразиха готовността си да помогнат за реализацията. В момента вадим идеята наяве, обсъждаме я и дай боже да намерим финансиране чрез Министерски съвет”, каза още областният управител.

На заседанието на Регионалния съвет за развитие на Североизточния район присъстваха и Антон Павлов - експерт от Министерството на енергетиката, и зам.-министърът на регионалното развитие Иван Аспарухов. Те изразиха противоположни възгледи относно изграждането на плавателния канал. Според Павлов реализацията на идеята е възможна в бъдеще, като за целта първо трябва да се построят мостовете и хидроцентралите Силистра - Кълъраш и Турну Мъгуреле - Никопол.

„Министерството на енергетиката и румънското Министерство на икономиката водят разговори за финансиране на проектите. Те са включени в Дунавската стратегия, като са проведени разговори и с китайски инвеститори, така че тези два проекта може би ще се случат. В по-далечно бъдеще може наистина да се изгради и плавателен канал Варна – Русе”, коментира Павлов.

Според зам.-министъра на регионалното развитие е важно не толкова какви са възможностите за реализация на плавателния канал, а дали няма да се предизвика международен скандал с друга страна-членка на Европейския съюз. „Изненадоха ме с идеята за изграждането на този канал. Въпросът е не дали има възможност за реализацията му и какво съдържа в себе си като проектански решения, а дали няма да има проблем с друга европейска държава. Как това нещо ще се види в контекста на енергийните проекти. Според мен такива идеи, които са хвърлени в пространството, не вършат работа”, каза Иван Аспарухов.