Канадският композитор Джон Робъртсън написа опера специално за музикалната трупа в Русе.

Световната премиера на "Орфей" ще се състои на 27 юни под режисурата на Огнян Драганов и под палката на диригента Найден Тодоров. Либретото е по творби от Шекспир, а идеята за написването на произведението е на Найден Тодоров.

Музикантите от русенския оркестър се срещат за първи път с творчеството на Джон Робъртсън миналата есен, когато правят записи на негови произведения в Русе. "Всички установиха тогава, че тази музика е много красива. Видяхме как една музика може да бъде едновременно и нова музика, и музика, която е приятна за ухото и за сърцето. И ние се обърнахме към него с молбата може ли той да напише опера "Орфей" за нас", разказа Найден Тодоров.

Оказва се, че досега канадецът никога не е писал опери.

Казва, че трябва да имаш сцена, за да създадеш подобно музикално-сценично произведение. Той е изключително доволен от работата си с творческия екип от Русе и се надява и публиката да хареса творбата му. Режисьорът Огнян Драганов обясни, че темата на операта е любовта.

"Разказваме мита за Орфей през погледа на един обикновен човек и на една жена, които, двамата поотделно, сънуват своята любов. Всъщност те физически не се срещат, а и в самия мит Орфей и Евридика са наказани, преминавайки реката Стикс, водени от лодкаря Харон, единият да не говори, другият да не го гледа. В тази няма комуникация и обмяна на флуиди сме се опитали да разрешим или да представим едно разрешение на това какво е любовта. Любовта е единственото безплатно нещо, което ние трябва да ползваме с пълни шепи. Това е може би посланието, което искаме да кажем", каза Драганов.

В главните роли участват певците Петя Цонева, Александър Крунев, Пламен Бейков и Пламен Троански. Те споделят, че им е било трудно да пеят на английски, тъй като свикнали с текстове на френски, италиански, немски и руски. С помощта на композитора обаче са се справили с произношението.

Според Найден Тодоров мисията на една културна институция е не само да изпълнява класически творби, но и да толерира и да бъде стимул за композиторите за написване на нови произведения. "Защото, ако преди 200-300 години не е имало институции, които да искат написването на такива произведения, днес нямаше да има Моцарт или пък Верди. Една от най-важните задачи, които имаме, е да работим за това след 200 години да има класическа музика, която да е била написана днес", категоричен е диригентът.