Обединението за нас българите е тотален и изгубен комплекс

Това каза каза Камен Воденичаров в ефира на БНР. Комплекс, който всеки народ има. Нашият се казва „Съединението прави силата“. Мотото, което трябва да е веруюто ни, доказва най-големия недостатък на България.

Според Воденичаров днес, когато привидно живеем по-добре, ние сме в един постоянен стрес. Толкова сме забързани и объркани, че започваме да пропускаме важните неща, а именно – да бъде ръка за ръка в живота с тези, с които сме избрали да го споделим.

Така се казва и новата му песен, която изпълнява заедно с Невена Цонева. „Ръка за ръка“ говори за преминаването отвъд вечността тогава, когато човек вече не иска да пита защо, нито да знае какво и как, дори и кога.

Изкуството, вярата, любовта, взаимопомощта, честта, борбата с вятърните мелници, а и самите илюзии са светите неща, за които си заслужава битката ни между светлото и тъмното в нас и около нас да продължи. Преди това обаче трябва да изберем по кой път да поемем – по този, по който подхождаме с разбирателство към хората, или по този, по който неспирно воюваме с тях.

И ако в личен план пътят на човек има два възможни изхода, то от политическа гледна точка страната ни и ние като част от нея разполагаме с три – Царство България, Народна Република България и Република България.

„Нека всеки да си избере един от тези паспорти и да отива на референдум, за да се реши веднъж завинаги“, сподели с чувство за хумор в ефира на „Какво се случва“ Камен Воденичаров – режсьор, актьор, продуцент и певец. Макар паспортите на България да са три, той е на мнение, че силите, които властват и у нас, са пет и поддържат най-популярната от всички човешки илюзии – килимчето да е наше и да направим така, че всички други хора навсякъде по света да живеят на него, както ние искаме. Затова и важният въпрос никога не е бил „Кой?“, а „Кои?“.

Още за петте централи, които дърпат килимчето, за стремежа да не избягаме, а да останем тук, за уроците на изкуството, които служат и като уроци в живота и за смисъла в това да бъдем „Ръка за ръка“ – Камен Воденичаров разказва в звуковия файл.