Камен Донев е бая прав.

Дойде времето, в което посредствеността се саморазправя с таланта.

Тя, посредствеността има много имена - кое от кое по-благовидно.

Посредствеността сочи с пръст и раздава присъди.

От позицията на собствената си ненужност.

Изпитах същите чувства като Камен Донев миналата година, през месец април, когато след един концерт, на който събрахме близо 9 000 души в "Арена Армеец", симпатизантите на няколко НПО-та и три могъщи политически партии започнаха да сипят такава лепкава гадост, че изпитах желание да не съм свирил никога.

Причината - напълнихме залата, противно на желанията на доста истерични, умно-красиви чички и лелки.

Истината обаче е следната - хората не са равни.

Всеки човек се ражда с определени умения.

Така е повелил великият системен администратор.

Ето, аз например не мога да рисувам.

И пиша толкова грозно, че ще избягате, ако видите няколко ръчно написани от мен изречения. Освен това съм дебел и грозен.

Но мога да свиря. И да пиша музика. А друг може друго.

Но тези, които не могат нищо са мнозинство.

И това мнозинство изпитва бяс, когато види някого, който може да прави нещо добре.

За това тези групи искат “граждански контрол над таланта”.

И крещят истерично при всеки успех.

Те друго не могат.

Но понеже живеем в такова време, в което талантът вече обижда и наранява неможещите (така е толерантно и политкоректно), то те са напът да наложат своя диктатура.

Диктатура на посредствеността.

Огледайте се.

Вижте кои крещят най-силно.

И отидете при тях и ги попитайте: “Ти какво умееш, приятелю?”

И ви уверявам, че отговор няма да последва.

А Камен Донев сам пълни "Арена Армеец".

Изобщо не ми казвайте, че това се прави ей така...

Напълнете вие тази зала (без това да е предизборен митинг на Бойко Борисов) и тогава ще си говорим пак.

Венци Мицов, Фейсбук: