Някои естествени материали, като почвата и калта, съдържат изненадващо мощни микроорганизми, чието положително въздействие върху здравето на децата едва сега започваме да разбираме напълно

Децата обичат да се цапат. Те са привлечени от локвите като магнити, без да се съобразяват с обувките или цвета на дрехите си. Но сега се оказва, че калта може да окаже силно въздействие и върху тяхното благосъстояние.

С възхода на урбанизацията и съблазънта на видеоигрите и социалните медии контактът с природата е много по-рядък, отколкото в миналото. За много хора просто няма възможност да се цапат с кал.

Според последни изследвания мръсотията навън е пълна с приятелски микроорганизми, които могат да тренират имунната система и да изградят устойчивост към редица заболявания като алергии, астма и дори депресия и тревожност, пише Би Би Си, предаде БГНЕС.

Тези открития показват, че дейностите на открито са полезни не само заради възможността за свободно движение - но и че някои естествени материали, като почвата и калта, съдържат изненадващо мощни микроорганизми, чието положително въздействие върху здравето на децата едва сега започваме да разбираме напълно.

Много от психологическите ползи от играта на открито вече са добре известни. Мозъците ни са еволюирали в естествените пейзажи, а възприемателните ни системи са особено подходящи за дивите пространства на открито. Това означава, че естествените сцени осигуряват перфектното ниво на стимулация, за което се смята, че помага за презареждане на мозъка, когато той е уморен и лесно се разсейва. В подкрепа на тази теория проучване от 2009 г. установява, че децата със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) са в състояние да се концентрират по-добре след 20-минутна разходка в парка в сравнение с 20-минутна разходка по улиците на добре поддържан градски район. Пребиваването в близост до трева и дървета изглежда е имало благоприятен ефект върху съзнанието им. Авторите препоръчват използването на такива "дози природа" като безопасен и достъпен начин за подпомагане на децата със СДВХ, наред с други средства.

Освен тези възстановителни ефекти, играта на открито може да предложи ценен учебен опит. Например актът на оформяне и месене на материали като кал или пясък може да помогне на децата да развият начина, по който си взаимодействат сетивата и движенията, известен като сензомоторно развитие, според Франческо Витрано, детски невропсихиатър, психотерапевт и преподавател в университета в Палермо, Италия, който има дългогодишен опит в прилагането на тези терапии. Това позволява на детето постепенно да разбере телесните си сигнали.

Такива дейности - далеч от дома или класната стая - могат също така да помогнат на децата да намерят начини да се справят с емоциите, които може да са трудни за изследване в друга среда. Така наречената "терапия с пясък", която включва използването на пясък и миниатюрни фигурки за изразяване на мислите и чувствата, е приета форма на консултиране за деца, които се затрудняват да вербализират емоционалното си състояние.

Що се отнася до физическото здраве на детето, най-очевидното предимство на играта на открито може би е физическото натоварване. Според проучване, ръководено от Елизабет Гершоф, професор по човешко развитие и семейни науки в Тексаския университет в Остин, САЩ, детето може по-лесно да изгради сила и издръжливост, което води до намаляване на риска от затлъстяване.

Последните открития обаче сочат, че играта в естествена среда може да има и редица други предимства - а тайната може да се крие в самата кал.

Новото изследване предлага нов поглед върху "хигиенната хипотеза", изказана за първи път в края на 80-те години на миналия век. Според тази идея голямото намаляване на детските инфекции през ХХ век е имало нежелан страничен ефект върху имунната система на хората, като я е накарало да стане свръхреактивна към най-малкия стимул. Смята се, че резултатът от това е увеличаването на астмата, сенната хрема и хранителните алергии.

Ключово значение имат неинфекциозните организми, а не тези, които действително разболяват децата ни. Тези "стари приятели" са съществували през по-голямата част от еволюционната ни история. Те са предимно безвредни и правят имунната система по-умерена, вместо да реагира прекомерно на всеки потенциален нашественик. Различни изследвания подкрепят тази идея. Хората, които са израснали във ферми, обикновено по-рядко развиват астма, алергии или автоимунни заболявания като болестта на Крон - очевидно благодарение на излагането им в детството на по-разнообразни организми в селската среда, които са насърчили по-ефективното регулиране на имунната система.

Смята се, че голяма част от здравословното стимулиране идва чрез храносмилателната система - вече е добре известно, че приятелските микроби в червата могат да подобрят здравето ни по множество начини. Но според Микеле Антонели, лекар от Реджо Емилия, Италия, който е изследвал начините, по които калните терапии могат да повлияят на здравето, те могат да действат и върху и чрез кожата ни. Той казва, че външният слой на тялото ни е домакин на много видове микроби, а хората със заболявания като атопичен дерматит (често срещана форма на екзема) и псориазис изглежда имат обеднена общност от организми. Микробното разнообразие дори изглежда е свързано със състояния като артрит. "Тези микроорганизми могат да играят важна роля в много основни хронични заболявания", казва той.

Най-изненадващото е, че приятелски настроените микрооорганизми от природата могат дори да модерират реакцията на организма към стреса. Когато се чувстваме уязвими и застрашени, имунната система започва да повишава телесното възпаление. Тъй като възпалението е една от първите защити срещу инфекция, тази реакция е еволюирала като начин да подготви тялото за потенциално физическо нараняване от заплахата, пред която сме били изправени. Забележително е, че хората, които са прекарали по-голямата част от детството си в селска среда, са склонни да показват по-приглушена реакция на стресови събития.

Това може да има сериозни последици за здравето в дългосрочен план, тъй като хроничното възпаление на организма може да допринесе за редица заболявания. Например, то увеличава риска от депресия. "Хората, които са израснали в градовете, са нещо като "ходещи бомби със закъснител" по отношение на възпаленията", казва Лоури, който е съавтор на статията.

Антонели предполага, че много спа терапии - включително кални бани и бани с термална минерална вода - могат да подобрят здравето ни чрез въвеждане на полезни организми в микробните общности на кожата.

Като се имат предвид известните психологически ползи, много детски градини и училища вече насърчават по-големия контакт с природата - с уроци на открито, редовни разходки сред природата и изграждане на „кални кухни“, които насърчават децата да играят в пръстта. Всичко, от което се нуждаете, за да си сътворите такава „кухня“ у дома, е стара маса и няколко стари тенджери, напълнени със смес от почва и вода. По-сложните конструкции могат да бъдат оборудвани с шкафове и чекмеджета, пълни с камъни, скали, пясък и растителност. Докато малките готвачи на кал се оцапват с новите си творби с въображение, те могат да развиват съзнанието си и да оптимизират имунната си система, което ще им донесе ползи за месеци или дори години напред.