Писателят Калин Терзийски написа стихотворение в памет на първия демократично избран президент на България Желю Желев.

Произведението носи името "Доктор Желев" и е публикувано в личния Фейсбук профил на твореца:

ДОКТОР ЖЕЛЕВ

Преди време излезе книга
Фашизмът, стоеше у нас
Имахме я, гледах я и чувах за нея
Не смеех да я прочета, както не съм прочел
Много други прочути книги
Предпочитам да ги имам като
Символи и кумири, не като четиво
На облегалката на диванчето
На което спя
Да, аз съм стар човек, но спя на диванче
Наслаждавам се на скромността
На бедния живот, избран съзнателно
Мисля си за скромния живот
И се сещам за него
Малкия човек, миличкия, доктора
О, Боже
Само да не изпусна някоя долна баналност
Наподобяваща Човек от народа
За добрите хора е лесно да изръсиш куп
Тъпи Баналности
По повод добротите и смъртите им
А аз не ща
Ще кажа така: Доктор Желев
Доктор Желев Доктор Желев
Тъжно ми е за теб!
Тъжно ми е за него
Както ми е тъжно за всяка Скромност
За всяка Доброта
За всяко деденце и мъдро човешко същество
Със суха уста, с добър скромен ум
Мъчно ми е
Както ми е мъчно за всяка Честност
За всяка Благост
Които отиват в Миналото,
В Пещерата тъмна и разкапана
На Време Оно
Тъжен е тъжен е тъжен е
Доктор Желев, няма лечение болестта
На хората – тя се казва Искам Повече
Така че – кого ще лекуваш докторе?
Прати ги в мола, прати ги да се лекуват
В преизподнята или в Гърция
От нямане чрез компреси с имане
И ще видиш как умират вечно живи
От вечно живата си алчност за Повече
От Това, Което Е.
Каза Докторе, че птицата демокрация
Лети с две крила
Ляво и Дясно
Едното е Искам, другото е Искам
По средата е равновесието наречено
Стига сте искали!
Мъчно ми е за Доктор Желев,
Както ми е мъчно за Света
За света, който се казва Отиде си
Мъчно ми е за него, както за Света,
Такъв, какъвто би могъл да бъде
Но няма да бъде, защото алчните
Скимтят, похот ги е обладала, страх
Че докато са живи, няма да
Могат да погълнат всичко
Що се нарича Живот и Други работи
И дори могат да загубят смарт точки
От великата промоция на Апокалипсиса
Лека нощ, докторе, викам ти
Лека нощ!
И викам още
Щом е имало малки хора като теб
Аз се надявам
Че пак ще има
И само да допълня
Че тяхното малко е всъщност
Голямото.
 

Калин Терзийски е роден е през 1970 година в София. Завършил е Национална природоматематическа гимназия в София. През 1990 записва медицина във Висшия медицински институт - София, където завършва през 1996, след което специализира психиатрия до 2000. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра. В първите четири години след завършването си работи като психиатър във втората по големина психиатрия в България – Държавна психиатрична болница „Свети Иван Рилски” .

През 2000 година напуска работата си на лекар и се отдава изцяло на писането. Работи като сценарист в телевизии и радиостанции, пише в списания.

Издал е четири сборника с разкази и две стихосбирки, участва в няколко общи проекта на литературния клуб "Литература*Диктатура", чийто продукти са три книги.

Той е носител на Годишната награда на Европейския съюз за литература за 2011 г.