Какво свърши правителството в осмия месец управление
- Редактор: Мирослава Бонева
- Коментари: 0
За периода януари – ноември 2023 г. чуждестранните инвестиции в страната са в размер на 7 млрд. лева, посочиха от МС
Бизнес климатът в България се подобрява във всички сектори, продължава и положителната тенденция на рекордно увеличение на инвестициите в България, заявиха от Министерски съвет. Това сочат данните през осмия месец от началото на управлението на кабинета Денков-Габриел.
Само за периода януари – ноември 2023 г. чуждестранните инвестиции в страната са в размер на 7 млрд. лева. Увеличението е с близо 2 млрд. лева повече (или 40%), спрямо същия период на 2022 година, според предварителните данни на БНБ. Това е най-високият ръст на чуждестранни инвестиции в страната за последните близо 15 години. През януари 2024 г. общият показател на бизнес климата в България се повишава с 3 пункта в сравнение с декември 2023 г., като ръст е регистриран във всички наблюдавани сектори - промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги, по данни на Националния статистически институт (НСИ).
Първи хеликоптер и начало на спешната медицинска помощ по въздуха
На 1 февруари в София кацна първият хеликоптер за спешна медицинска помощ в България. След реализирането на цялостната система (HEMS) правителството ще осигури на българските граждани достъп до съвременна и квалифицирана медицинска помощ в рамките на т. нар. златен час и транспорт на пациенти и пострадали от и до всяка точка от страната. Още в рамките на първия месец хеликоптерът ще има възможност и да транспортира пациенти от едно медицинско заведение до друго. Ще доставя оборудване, кръв, органи, лекарства.
Лицензирани са и първите три болнични вертолетни летища в София по изискванията за HEMS, с което те стават общо 5 за страната. В процес на сертифициране са болничните летища в Русе, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Сливен, Стара Загора и Габрово. Междувременно България пое председателството на Регионалния консултативен комитет за търсене и спасяване при авиационни произшествия в гражданското въздухоплаване.
Възстановяване и оздравяване на публичните предприятия
С възстановените средства от нереализирания правителствен комплекс ДКК погаси задълженията си към Българската банка за развитие (ББР), с което спря изплащането на десетки милиони лихви. Вдигнати са обезпеченията на заложените публични предприятия, сред които Ел Би Булгарикум ЕАД, Кинтекс ЕАД, Нити ЕАД, и други. Спестеният ресурс ще бъде инвестиран в развитието на дружествата, а това ще допринесе за подобряването на техните резултати и за постигане на дивидент в бюджета. Така ще се гарантира и бъдещото развитие на дружествата, както и работните места на заетите в тях 5500 души.
След започналата реформа в държавните дружества те вече са предали бизнес плановете си към икономическото министерство, имат изготвени ясни инвестиционни програми и финансови отчети. Повечето от тях са вече и с намален състав на бордовете, с редуцирани заплати на директорите, както и с ограничени представителни разходи. Една значителна сума ще бъде спестена на държавата, а междувременно ще се извърши по прозрачен и диалогичен начин преструктурирането на ДКК. Работи се по цялостна програма за преобразуване, която ще бъде предложена за гласуване от Министерския съвет и ще бъде представена и дискутирана с експерти, с представителите на различни парламентарни групи и в рамките на икономическата комисия в Народното събрание.
Модернизация на отбраната и усилване на сътрудничеството със стратегическите партньори на България
Проектите за модернизация на Сухопътните войски и Военновъздушните сили, включително необходимостта от изграждане в страната на регионален център за ремонт и поддръжка на бронираните бойни машини от фамилията "Страйкър", помощта на България за Украйна, сигурността в Западните Балкани и заплахите, произтичащи от случващото се в Червено море и Аденския залив, бяха във фокуса на срещите на министъра на отбраната на България в САЩ през януари. Те са продължение на Стратегическия диалог между Република България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната.
Във Висшето военноморско училище в гр. Варна беше открито най-съвременното съоръжение за оцеляване в дълбоководен басейн в в Черноморския регион. Центърът по оцеляване на море ще се използва при подготовката на военнослужещи, а междувременно в Истанбул беше подписан Меморандум за разбирателство между правителствата на България, Румъния и Турция за създаване на Противоминна военноморска група в Черно море.
С 69% е намалял миграционният натиск на българо-турската граница
Анализът на дирекция „Миграция“ за броя на настанените в двата специализирани дома чужди граждани също показва спад с 26%. По информация на ГД „Гранична полиция“ от началото на годината до 31 януари опитите на граждани на трети страни да преминат незаконно през българо-турската граница са близо 1980.
Енергийна независимост и диверсификация, чрез партньорства и инвестиции
Енергийните министри на България, Гърция и Румъния подписаха тристранна Декларация за намерение за развитие на серия от инициативи, които да се превърнат в гръбнак в областта на възобновяемата енергия в региона. Трите страни се ангажират да си сътрудничат в подготовката на съвместни трансгранични проекти в областта на офшорната вятърна енергия, водород от възобновяеми енергийни източници и инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства. Паралелно с това България подписа и Меморандум за разбирателство в областта на енергетиката и с Гърция. Документът поставя на дневен ред редица енергийни теми от взаимен интерес, сред които увеличаване на преносния капацитет на националните мрежи за електроенергия и газ, изграждане и разширяване на мрежите за пренос на водород, оптимизиране използването на потенциала за производство на енергия от ВЕИ и развитие на водородните технологии, цифровизация на електроенергийните мрежи.
С амбициозно темпо продължава работата по увеличаване капацитета на АЕЦ "Козлодуй”
Министерският съвет одобри проект на споразумение между правителствата на Република България и Съединените американски щати за сътрудничество по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и ядрената програма за граждански цели на Република България. Междувременно пет компании са подали заявления за интерес да станат партньори в строежа на VІІ и VІІІ блок на централата, да влязат в консорциум и да са главен изпълнител на строежа.
В най-трудния за бюджета на домакинствата месец от годината - януари, Министерството на енергетиката стартира и онлайн кампания за стимулиране на енергийната ефективност. Стартът ѝ съвпада и с отварянето за кандидатстване по втората процедура за енергийно ефективни системи за улично осветление.
Достъп до образование от най-ранна детска възраст до университета и инвестиции във високо качество и иновации
Таксите за обучение на студентите и докторантите държавна поръчка ще отпаднат още през втория семестър на академичната 2023/2024 г. Това е една от предложените промени в Закона за висшето образование, която беше подкрепена от Националното представителство на студентските съвети. С отпадането на таксите за студентите и докторанти съответните разходи за обучение ще бъдат поети от държавата.
В Списъка на защитените детски градини и училища за учебната 2023/24 година бяха включени 264 институции. Те са в общини и области с ниска гъстота на населението - гранични, планински и полупланински. Междувременно правителството прие наредба, която предвижда детските градини и училищата с концентрация на деца и ученици от уязвими групи, които не са усвоили предоставените им средства през 2023 г., заради закъснялото приемане на бюджета, да могат да ги ползват за същите дейности и през 2024 година.
За първи път медиаторите са включени в обхвата на Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование, който влезе в сила от 1 януари 2024 г. Така училищата ще получават средства за възнаграждения на хората, които подпомагат учителските колективи, грижат се за връзката между семейство и училище и за включването на децата ежедневно в образователния процес.
Осигуровките за учениците, включени в дуално обучение, вече ще бъде изцяло за сметка на държавния бюджет. Тази мярка в подкрепа на работодателите, които назначат ученици на трудови договори за обучение чрез работа, влиза в сила от 1 април тази година и цели да насърчи повече компании да се включат в дуалната система на обучение.
България ще инвестира над 3,2 млн. евро за изграждането българската LOFAR станция за астрономически изследвания. Това съоръжение ще бъде част от един от най-интересните и модерни проекти в световен мащаб, свързан с космическите изследвания и изследванията на слънцето. Стартира и дейността на работна група, която да изготви визия и насоки за дигитализацията на образованието в България и използването на нови технологии в учебния процес.
Дълго чакано развитие в сферата транспорта и свързаността
БДЖ и Deutsche Bahn са във финална фаза на преговори за закупуване на над 70 вагона, които отговарят на всички европейски стандарти – отворено пространство, без купета, имат вагон-ресторант, място за инвалиди, място за велосипеди, модерни вакуумни тоалетни и климатизация, място за зареждане на телефони и лаптопи. Завърши и модернизацията на специален вагон за превоз на лица с ограничена подвижност по маршрута на теснолинейката.
Европейската комисия одобри предложението за предпроектно проучване за втори мост над Дунав при Русе-Гюргево. Общият бюджет на проекта е 13,7 млн. евро, от които европейското финансиране ще е 6,9 млн. Евро. Междувременно България и Румъния подадоха за финансиране по МСЕ съвместния проект за подобряване на корабоплаването по Дунав - FAST Danube 2. Той предвижда реализиране на инженерни мерки в общия участък на реката, които ще подобрят условията за корабоплаване и безопасността на трафика.
Приключи картографирането на зоните в България със слаба телекомуникационна свързаност. Анализът е ключов за подобряване на свързаността в 90 общини и е част от подготовката на проект по Плана за възстановяване и устойчивост на стойност близо 470 млн. лв.
Партньорства за развитие и в земеделието
Министрите на земеделието на България и на Република Косово подписаха Меморандум за разбирателство, който цели насърчаване на сътрудничеството в сектора на земеделието и развитието на селските райони. Очаква се това да е първа стъпка за насърчаване на търговския стокообмен с аграрни стоки между двете страни.
Междувременно министрите на земеделието на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия подписаха писмо за износа на селскостопански продукти от Украйна до заместник-председателя на Европейската комисия и еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски. В писмото се посочва, че в резултат на увеличения внос от Украйна производителите в държавите членки на предна линия продължават да срещат трудности при реализацията на своите продукти на традиционните си експортни пазари, където те биват заменени от евтини украински селскостопански продукти.
На този фон БАБХ въведе превантивни мерки по отношение на определени продукти с произход Украйна, които включват засилен официален контрол на всички пратки храни от растителен и животински произход. От всяка пратка храна от животински произход се взема проба за наличие на тежки метали и радиоактивност.
За първи път от десетилетия започна рехабилитация на канали на Напоителни системи
Министърът на земеделието и храните направи първа копка на два канала на Напоителни системи край гр. Ихтиман. Двата обекта са първите от всичките одобрени 24 проекта, които са финансирани по мярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от програмата за развитие на селските региони. Завършването на всички проекти трябва да се случи през 2025 година.
Инфраструктурни проекти с ключово значение
Агенция “Пътна инфраструктура” към МРРБ обяви обществена поръчка за изработването на идеен проект за ключовия скоростен път Монтана - София с тунел под Петрохан. Направлението на път II-81 София – Петрохан – Берковица – Монтана – Лом е най-краткото трасе, но в момента времето за пътуване е твърде дълго заради преминаването през старопланинския проход „Петрохан“. През зимата поради планинския релеф и при влошаване на метеорологичните условия се налага ограничаване на движението, което натоварва трафика по алтернативните пътни артерии.
С амбициозно темпо се изпълняват строителните дейности на новия мост над река Изгревско дере на пътя Царево – Ахтопол. Очаква се строителните работи да приключат през април и съоръжението ще може да се въведе в експлоатация месеци преди старта на летния туристически сезон. По трасето преминава целият трафик към Южното Черноморие и е основна пътна връзка с Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово.
Инвестиции в иновации и подкрепа за развитие на икономика с висока добавена стойност
Годината започна с равносметка на Министерството на иновациите и растежа, която показва, че през 2023 са издадени сертификати за 31 инвестиционни проекта с размер на инвестициите за над 660 млн. лв. По тях е планирано разкриването на 2353 нови работни места.
На фона на насърчаващите числа, министерството отвори за кандидатстване процедурата „Разработване на иновации в предприятията“ с бюджет 127 млн. лв. Тя е част от подкрепата за българския бизнес по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. Отделно от това, с близо 300 млн. лв. ще бъде насърчено и взаимодействието между науката и бизнеса в България през 2024 г. Това ще се случи през Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“.
През тази година българският бизнес може да кандидатства и за над 660 млн. лв. по процедури от програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“. Със средствата компании ще могат да разработват и внедряват различни видове иновации, да защитят права по индустриална собственост, да въвеждат технологии от областта на Индустрия 4.0 и др.
Е-услуги за намаляване на административната тежест
Чувствително беше намалена административната тежест за хората и бизнеса с 20 нови електронни административни услуги, които стартираха през януари. Развитието на Портала за електронни административни услуги на министерството на вътрешните работи е реализирано през изминалата година в рамките на проект, финансиран с 1 478 418.00 лв. по Оперативна програма „Добро управление“, като общият брой на е-услугите, предоставяни от МВР, е вече 74.
Адекватна подкрепа за уязвимите групи и спад на негативните статистики
Правителството одобри Програма за финансова подкрепа на физически лица за транспорт, с чието изпълнение се очаква около 300 000 семейства с деца от уязвимите групи да получат еднократна компенсация в размер до 300 лв.
България да разполага с мотивирани, компетентни и подкрепени работещи в социалната сфера, които осигуряват качествена и ефективна подкрепа и насърчават благополучието на деца, семейства, възрастни хора и общности. Това е основната цел на проекта на Визия за развитие на човешките ресурси в социалната сфера в периода 2024 – 2030 година, който Министерството на труда и социалната политика публикува за обществени консултации през януари.
Междувременно ведомството отчете, че за последните две години броят на младежите в България, които не работят и не учат – т.нар. NEETs, е намалял с над 40 000. За третото тримесечие на 2023 г. те са 120 000, докато за същия период на 2021 г. броят им е бил 162 000. Равносметката на министерството на труда и социалната политика показва още и че през 2023 г. чрез Агенцията по заетостта са активирани 44 204 неактивни лица на пазара на труда. За сравнение, през 2022 г. техният брой е бил 33 000.
Екипът на министерството започва проучване, за да се набележат мерки, които ще помогнат интегрираните социални услуги да бъдат по-надежден партньор на децата и родителите при родителски конфликти.
Възстановява се доверието към България като чуждестранна туристическа дестинация
Министерство на туризма и Европейската асоциация на туроператорите и туристическите агенти (ЕКТАА), която включва в себе си 80 000 туристически агенции, подписаха споразумение за съвместно сътрудничество за популяризиране на България като туристическа дестинация и идентифицирането ѝ като „Предпочитана дестинация“ за 2024 г. На този фон Министерството на туризма води преговори с представители на Европейската комисия за изработването на компенсаторни мерки, с оглед на критичната външнополитическа ситуация. За оформянето на мерките екипът на министерството на туризма работи съвместно с туристическия бранш.
Отчетен беше ръст на туризма през декември 2023 г. - от 4,5% спрямо декември 2022 г. Ръст с 48% е отчетен на туристите от Италия, с 22% са е нараснал броят на посетилите страната ни от съседна Турция. България отбелязва увеличение и на полски туристи - от януари до края на август 2023 г. те са се увеличили с 19,4%. В периода на коледно новогодишните празници са реализирани 450 хил. пътувания, като туристите са основно от България, съседните ни Румъния и Гърция, но много силно представени са Великобритания и Италия. От министерството очакват влизането ни в Шенген да се отрази позитивно на туризма у нас.
Положени бяха основите на ключови механизми за развитие на култура, с която българите да се гордеят в цял свят
Народното събрание прие на първо четене предложените от Министерството на културата промени в Закона за закрила и развитие на културата, с които ще се подобри ефективността на Националния фонд „Култура“. Според текстовете министърът на културата приема стратегически насоки за дейността на Фонда и осъществява контрол по прилагането им. Приети бяха и промените в Правилника за прилагане на закона за филмовата индустрия, което ще облекчи родното кинопроизводство
Министерството подсигури по-бърза актуализация на регистъра на недвижимите културни ценности, както и за идентифицирането на нови обекти, които заслужават да бъдат част от културното наследство на страната ни, като осигури за института модерна дигитална техника за документиране на недвижимото културно наследство.
Министър Кръстю Кръстев проведе ключови срещи в Германия с цел популяризиране на българската култура, част от работата му по правителствената програма. Създадени бяха и механизми за устойчиво укрепване на капацитета и ролята на българските културни институти в чужбина и насърчаване на международното разпространение на български художествени произведения и културни продукти в партньорство с институтите.