До изборите за Народно събрание остава по-малко от една седмица. Проучванията показват вероятност в следващия парламент да има между 4 и 7 политически сили, като почти всички дават първо място за ГЕРБ и второ за БСП

Коментар на Полина Паунова за Свободна Европа

Прогнозите са, че нито една партия няма да има самостоятелно мнозинство, а дори и две политически сили няма да са достатъчни за съставяне на правителство, като имаме предвид декларациите им за това с кого биха или не биха направили коалиция.

В последните дни обаче се говори много повече за техническото провеждане на изборите, отколкото за това кой какво предлага и как и с кого би го направил. Съмнения към процеса на гласуване и отчитане на резултата бяха изказани и от управляващи, и от опозиция. И ако претендентите за властта традиционно обвиняват силните на деня, че могат да влияят по някакъв начин на резултата, то сега и самите управляващи заговориха за "криза" и "хаос".

Готвят ли се всички да не признаят изборите?

Това е най-логичният въпрос, който възниква след всичко, което чухме през последната седмица. Той обаче не идва от нищото, защото проблеми наистина има.

Все още няма отговор на въпроса дали ще гласуват хората под карантина. В момента това са 63 313 души, според данните в Единния информационен портал. На хартия те трябва да бъдат посетени от т.нар. мобилна урна, но няма достатъчно желаещи да обикалят от адрес на адрес и да контактуват с хора, които доказано имат COVID-19.

Въпросите остават за това как ще се отчитат гласовете от машините, които за първи път ще бъдат използвани масово на тези избори. Районните избирателни комисии започнаха обучението на членовете на Секционните избирателни комисии онлайн и не се знае дали оставащите няколко дни ще бъдат достатъчни. Не е известно дали в деня на изборите всички членове на близо 12 хиляди комисии ще се явят или някои от тях ще се уплашат.

Изискването за спазване на мерки срещу епидемията със сигурност ще забавят гласуването и може да доведат до опашки. Накрая идва попълването на протокола, който е значително по-сложен от преди.

Какъвто и да е резултатът от всичко това, със сигурност ще чуваме съмнения за резултата. Предстои да видим дали това ще доведе и от официално оспорване по съдебен път.

"Както пачките"

Коалицията “Изправи се! Мутри вън!” вече поиска президентът Румен Радев да свика Консултативния съвет по национална сигурност заради "хаоса" с изборите. Лидерката на коалицията Мая Манолова каза пред Свободна Европа, че “ако Борисов открадне гласовете, както пачките, суверенът ще си поиска изборите”.

Това не е изненада, защото преди всички избори някоя от опозиционните партии говори така. Новото сега е, че управляващата партия ГЕРБ също се усъмни в провеждането на изборите.

“Всичко това може да доведе до недоверие в резултатите, каквито и да са те”, каза политологът и изпълнителен директор на “Галъп интернешънъл” Първан Симеонов.

Той припомни, че от месеци опозиционните партии “подготвят терена”, че ако ГЕРБ спечели, значи изборите са откраднати. По думите му сега, “когато ГЕРБ се усетиха”, те самите опитват да намерят друг виновник за създалата се ситуация.

“Това в момента е ЦИК (Централната избирателна комисия - б.р.), видяхме как се прехвърли отговорността върху тях”, каза Симеонов.

Той вижда “поне три бомби”, които могат да избухнат след изборите на 4 април. Симеонов ги описа така:

“Дали няма да има протести, дали няма да изпаднем в тотален хаос и дали президентът Румен Радев ще признае изборите”.

Според Първан Симеонов “вместо развръзка изборите могат да се окажат завръзка на нови сюжети”.

“Перфектната буря”

А завръзката изглежда почти сигурна. И сигналите за това идват не от опозицията, а от представители на държавата.

"Навлизаме в условията на перфектна изборна буря", предупреди в средата на миналата седмица пред БНТ директорът на държавната фирма "Информационно обслужване" проф. Михаил Константинов. Това е фирмата, която обработва подадените протоколи от избирателните секции и на практика обявява резултата от изборите.

По думите му "предстоят големи неприятности" при отчитането на резултата. Причината е в сложния протокол, който трябва да бъде попълнен от секционните комисии.

"Това е най-сложният изборен протокол до този момент", смята Константинов.

В резултат на това "Информационно обслужване" няма да може да обработи резултатите в законния срок, тъй като "трябва да се сметнат над 10 милиона числа дори при безупречно попълнени протоколи". Това се дължи както на многото данни в протокола, така и на многото машини, с които ще се гласува.

Седмици преди изказването на Константинов членове на секционни и районни избирателни комисии също предупредиха, че се очакват грешки в протоколите заради необходимостта да се събират на различни места много числа, които практически отчитат общ резултат.

„Вероятно е 48-часовият срок за предаване на протоколите да не бъде спазен, особено за големите избирателни райони. Но четиридневният срок за обявяване на окончателните резултати няма да бъде нарушен“, каза в неделя пред БНР говорителят на ЦИК Димитър Димитров.

Прокотоклът е единственият документ, който след преброяването на гласовете ще удостоверява резултата от грасуването във всяка една секция. Той е около 20 страници формат А3.

След предупреждението от страна на "Информационно обслужване" ГЕРБ обвини Централната избирателна комисия (ЦИК), че е изготвила излишно сложен протокол.

Управляващата партия видя и конспирация с участието на основната опозиционна партия, БСП, защото начело на работната група по книжата е бил Емил Войнов, избран в ЦИК от квотата на социалистите.

Как парламентът можеше да избегне “бурята”

Управляващата партия ГЕРБ забеляза проблема 10 дни преди изборите. На извънредна пресконференция вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) видя умисъл "за дълбока конституционна криза".

Според него целта е "персонална и политическа реабилитация на загубилите", както и създаване на “дълбока конституционна криза". ГЕРБ призова ЦИК да промени протокола.

От ЦИК казаха, че няма да променят нищо, защото самият изборен протокол е одобрен още през февруари и той стъпва изцяло върху законовите изсиквания. Т.е. ЦИК не може на своя глава да не прилага части от Изборния кодекс, одобрен от Народното събрание.

"Няма как да променим протокол, който е законово регламентиран", обосноваха се от ЦИК пред Свободна Европа.

Законът в този вид беше приет по предложение на ГЕРБ. Проблемът възникна, когато управляващите решиха на тези избори в секциите с над 300 избиратели да има задължително и машини за гласува. Според приетите с гласовете на ГЕРБ текстове, данните от машинен и хартиен вот трябва да се вписват в протоколите "поотделно". Именно това е и документалното и аритметическо усложняване в протоколите на всяка секция, за които говори Михаил Константинов.

Досега управляващите подминаваха предупрежденията с мълчание, а ЦИК от дни повтаря, че просто изпълнява изискванията на закона и няма какво повече да направи.

ГЕРБ поиска от ЦИК да промени протокола няколко часа след окончателното разпускане на Народното събрание. А пък само Народното събрание може да прави промени в Изборния кодекс, който определя вида на протокола.

В последния месец от работата си си парламентът беше призован да отвори за ремонт Изборния кодекс заради проблемите пред гласуващите в чужбина, но от ГЕРБ отказаха да го сторят.

Накратко: поне от месец е известно какъв точно ще бъде изборният протокол. Чак в последния момент обаче ЦИК и ГЕРБ решиха да алармират за проблем.

Никой не е виждал машините

На този фон едва в края на миналата седмица започна обучението на Районните избирателни комисии (РИК) от страна на Централната. Те на свой ред трябва да обучат секционните, които провеждат самите избори.

Членовете на секционните комисии все още не са виждали машините. Партиите пък не са убедени, че одитът на устройствата е сигурен. От "Демократична България" няколко пъти поискаха кандидатите да имат достъп до документацията, която удостоверява изправността на устройствата, но такъв не беше даден.

Все още не е категорично ясно дали на изборите ще бъде разрешено или не видеонаблюдението. Софийският административен съд разреши видеонаблюдението при броенето на бюлетините, след като "Демокартична България" поиска това, но се очаква ЦИК да обжалва решението непосредствено преди изборите.

Междувременно започна подаването на заявления от страна на хората под карантина за гласуване в подвижна избирателна кутия. Възможността беше дадена с промени в закона за извънредното положение.

Процедурата по заявяване на подвижна урна може да стане или дистанционно – през Единния информационен портал, чрез линкове в сайта на ЦИК или през различните общини в страната. Транспортът на мобилните комисии ще се осигурява от местната власт, а обезпечаването на изборния процес от ЦИК. Според "Демократична България" това ще доведе до предварително заложен хаос.

Възникват и странични проблеми, за които още в самото начало беше ясно, че ще се появят, но не им бе обърнато внимание. Най-сериозният от тях е, че право на глас се упражнява по постоянен или настоящ адрес, а карантинирането може да се случи на всеки адрес. Така много хора установяват, че просто няма как да гласуват.

По думите на политолога Първан Симеонов, въпреки че избирателите са изморени и не искат “непредвидимости”, създаденият хаос може да има сериозно отражение както в самия изборен ден, така и след него.

“Не можем да пропуснем възможността да се организира сценарий Беларус или САЩ , където изборните резултати предизвикаха многохилядни протести”, коментира той.

“Виждате обаче какво се случва: опозицията от месеци говори, че изборите ще са откраднати, управляващите в последния момент прехвърлят отговорността за неразбориите върху трети страни, така че да не изглеждат виновни. В последна сметка – какъвто и да е изборният резултат, може да бъде оспорен и се създават предпоставки за това”, каза Симеонов.