Официално начало на Brexit. Великобритания започна процедурата по излизане от Европейския съюз.

Какво ще се промени за българите, които работят и учат на Острова?

Brexit е вече необратим факт. Тази сутрин британският премиер Тереза Мей подписа писмото до президента на Европейския съвет Доналд Туск, с което го информира за решението на Великобритания да излезе от Евросъюза. Оттук нататък едно е сигурно - животът на британците, а и на всички чужденци там ще се промени.

„Член 50-ти вече е активиран, в съответствие с желанието на британския народ. Обединеното кралство напуска Европейския съюз”, заяви Тереза Мей.

А в Брюксел получиха писмото. И казаха, че днес е тъжен ден за Европейския съюз.

„Ето го. Шест страници”, показа го Доналд Туск, председател на Европейския съвет. „Известието от премиера Тереза Мей, че стартира член 50-ти. Няма смисъл да се правим, че събитието е радостно. Вече ни липсвате. Благодаря ви и довиждане”, заяви Туск.

Във Великобритания живеят много българи. Едно от основните притеснения е засилващата се омраза към чужденците.

„В крайна сметка се оказва, че наистина чужденците, особено източноевропейците, не са особено желани в тази държава”, коментира Невена Шъкова.

Тя живее в Лондон от 17 години. Работи като туристически агент и общува всеки ден с хора от най-различни националности. Очаква негативен ефект от Brexit.

„Ще бъде по-трудно за висококвалифицирани хора да идват и да кандидатстват за работа, да получават работа, да пътуват свободно”, коментира Шъкова.

На другия полюс е Никола Филипов, който живее в кралството от 19 години. Писател и журналист на свободна практика, Никола подкрепя Brexit и сам е гласувал за излизане от общността.

„Тук имаше половин милион незаети работни места, където и да тропнеш, гледат да не те изпуснат като работник, като кадър, но когато дойдоха поляците и литовците, те набързо заеха тези половин милион свободни работни места и след това започна да расте безработицата”, обяснява Никола Филипов.

Разказва, че цената на труда е паднала драстично, основните стоки са поскъпнали, а стандартът на живот се е понижил.

„И след като аз и потомците ми смятаме тук да продължим да живеем, ние държим нашето жизнено равнище не да пада, а да се подобрява”, заявява Филипов.

Ще се ограничат ли възможностите за обучение в Обединеното кралство след Brexit?

По неофициални данни между 6 и 7 хиляди са студентите, които учат на Острова. Според посланика Ема Хомкинс условията, по които кандидатстват и учат нашите студенти през следващите 2 години няма да се променят.

Обратното броене вече започна. След само няколко месеца за Емил училището ще е минало. А бъдещето е решено - следване във Великобритания.

„Ще заминавам да уча в Ковънтри и го чакам с нетърпение”, заявява Емил.

Заминава без колебания. Но не и без тревога.

„Има една неяснота в българските студенти, които тепърва ще заминават, какво ще се случи с тях като завършат, как ще се промени финансовия пазар, икономиката, възможностите за работа”, заявява Емил.

Според посланика на Великобритания у нас, поне засега Емил няма за какво да се тревожи.

„Продължаваме да бъдем пълноправна държава-членка на ЕС следващите 2 години. Още миналата година обявихме, че всички започнали да учат 2017-2018 имат гарантирани такси за целия курс ма обучение”, обясни н.пр. Ема Хопкинс.

Успокояват и консултантските фирми за образование в чужбина.

„Като изисквания, като процедури, като документи, няма промяна”, заяви още посланикът.

Притесненията на Емил обаче не спират до тук.

„Аз разчитам да се изхранвам с това, което уча. И ако смятам да остана във Великобритания, ще има вече голямо значение. И много би ме притеснило, ако нямам възможността да остана там”, заявява Емил.

Точно на този въпрос, отговор все още няма.

„Бъдещите договорености за възможности за работа е нещо, за което тепърва ще преговаряме”, заяви н.пр. Ема Хопкинс.

Може би точно за това, намеренията за Brexit вече оказват своето влияние върху българските студенти. То се изразява не в отлив на студенти към Великобритания, а по-скоро презастраховане с кандидатстване в още една дестинация в най-честия случай.

Най-често резервните варианти са Холандия и Скандинавските страни. Все по-чести са запитванията и за Германия. Обмислял го е и Емил. Надява се да не съжалява нито той, нито тези след него.

„Аз смятам, че българските ученици са изключително интелигенти в сравнение с други европейски страни и не трябва да се поставят такива граници”, заявява Емил.