След снощното земетресение във Вранча, което разбуни цяла България, е имало 11 вторични труса, но всички те с изключение на 1 са били под 3 по Рихтер и не са се усетили у нас. Пострадали хора и материални щети няма. Но въпреки това само при споменаването на Вранча, хората са готови да хукнат извън домовете си. И този страх не ни напуска вече 37 години.

На 4 март 1977 г. Румъния е разтърсена от най-силното в историята земетресение в Югоизточна Европа, епицентърът е в Източните Карпати, окръг Вранча. Земетресението е с магнитуд около 7.4 по скалата на Рихтер. Епицентърът се намира на дълбочина 94 км.

Бедствието трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична - разрушени са на над 8 500 сгради и са убити повече от 1600 души в Румъния и в България.

Земетресението във Вранча от 1977 година е най-смъртоносното в историята на Румъния. То засяга огромен район главно в източната част на Румъния, но щети са нанесени и в северна България, както и Молдова, поради голямата дълбочина на хипоцентъра и продължителния трус – цели 55 секунди. На 5 март 1977 е най-силния вторичен трус с магнитуд от 4.9 по скалата на Рихтер и дълбочина 109 km. Най-много жертви има в Букурещ, където 33 сгради се сриват и причиняват смъртта на 1 424 души, сред които и известни светски личности в Румъния.

Планината Вранча е най-активния сеизмичен район в Румъния, който поради голямата си дълбочина, причинява щети в големи райони включително извън пределите на страната. На 10 ноември 1940 година друго земетресение с магнитуд над 7.0 причинява отново срутвания в столицата.

Земетресението е усетено особено силно в българските крайдунавски градове, а в Свищов се стига и до сриване на едно от общежитията на завода “Свилоза” и друг жилищен блок в града. Във възстановителните дейности в града се включват войници и служители на МВР, но трагедията е бързо потулена от тогавашната власт, поради което не се знае точния брой на загиналите, но се предполага, че той е над 100 души.

Земният трус е усетен на територия на цяла България и нанася множество щети, като най-вече засяга селищата край р. Дунав.  Първият трус е вертикален, а след това има и хоризонтален. Най-големи са щетите в гр. Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради. Градът потъва в мрак, токът спира веднага. Разрушена е и административна сграда в близост до ж.п. гарата. Земетресението нанася щети на църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 г. 

Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Хората се опитват да избягат сред падаща мазилка и срутващи се комини далеч от сградите. Недосъбудените деца хленчат, жените истерично плачат, мъжете мълчат и гледат загасналия и замрял град. Това са късметлиите.Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците плъзват мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Трошат се бензиностанциите, уплашени хора наливат бензин в колите си и бягат.

След труса започва тежка и кървава работа по изваждане на оцелелите. Налага се да се вземат тежки решения. Все още живи хора, затиснати под зидове и бетонни плочи, са изоставени, за да може да се помогне на други, при които това е възможно без техника. Чак на разсъмване се появяват помощници. Започват да идват линейки и милиция. След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна — студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. 

Между 120 и 250 души, според различни източници, остават смазани под развалините на рухналите жилищни блокове. Коридорите на болницата са превърнати в голяма морга и в тях са наредени телата на загиналите. В зловещата редица има малки детски трупчета, младежи, застинали в мига на бягството. Има семейства, скупчили се в отчаян опит да защитят децата си, загинали под телата на своите родители.

Днес паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад "Велешана", където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат "Свилоза", както и в близост до училището "Алеко Константинов", където е бил разрушен жилищен блок. Разрушена е и административна сграда до гарата. Дълго след трагедията цари пълно информационно затъмнение, наложено от тогавашния режим.