Преди 2 години бях изпратил писмо до г-н Радев, нашият президент, месец след моето писмо не г-н Радев, а някакво чудо ме събра с жената за която умирам, нека ви разкажа историята.

Около средата на февруари се принудих да се изместя в София поради причината че в Русе заплатите са ниски и трудно се справях. След като се изместих във столицата ни, имах осигурена квартира, където в началото живеех сам, нито телевизор нито нищо,сам в цял апартамент, в който нямаше никой, няма със кого да си кажеш две думи или сутрин да си изпиеш кафето,изкарах седмица психически "убит" във мисли и самота.

След седмица се настани мой познат и станахме съквартиранти. Няколко дена по-късно в един ранен следобед, докато пиехме кафе в кухнята с него и приятелката му, аз стоях и ги гледах колко са щастливи, а аз явно съм обречен на самота, не им завиждах, радвах се за тях, но ме гореше вътрешно толкова силно, болка която не бях изпитвал никога през живота си, имах нужда да споделя сърцето си с жена, с която да създадем семейство, двамата да се борим с трудностите в живота и да се подкрепяме и обичаме. Да знам какво си мислите всеки го иска но истината е, че малко хора ще си отворят сърцата за да създадат семейство. Нека се върна към кафето, докато разговаряхме 3-мата на различни теми, телефонът ми звънна и видях нейното име, усетих как сърцето ми започна да бие лудо, веднага изтичах в моята стая и вдигнах телефона, тя ме попита как съм, аз отговорих добре, защо?

Бях учуден въпроса и се съпровождаше с притеснителен тон, тя каза че е разбрала за проблемите ми със стомаха и че докторката настоява да ми вкарат тръба с камера, веднага я успокоих че се чувствам добре, пия хапчета и нямам нужда от допълнителни неща, тя попита цитирам "искам да дойда в София да го разгледам от малка не съм идвала" казах и ела, има къде да пренощуваш и така започна всеки уикенд или свободен ден да идва. Връзката ни отново потръгна, месец по-късно и паднах на колене и предложих брак, тя се съгласи. Дойде време за ваканцията и няколко месеца след това, цяло лято работихме и през септември тя се върна в Плевен, за да продължи обучението си. Чувствах се щастлив от една страна защото тя обожава медицината, но ме болеше от друга страна че ни дели разстоянието.

Решихме да си наемем апартамент в Плевен и да живеем заедно така и сторихме.През лятото на 2018г. отидохме на морето да работим, стояхме до началото на септември месец след което се върнахме в Плевен. Започнахме да търсим работа, защото парите от морето отидоха за сметки, тя си намери работа на 4 часа,аз всеки божи ден пусках CV-та няколко месеца по-късно започнах работа за кратко но физически не издържах, отново останах без работа и ме болеше как тя работи, а аз буквално съм безполезен. Започнаха скандали за сметки и пари и началото на януари започнах работа и се чувствах добре, защото ще мога да помагам за сметките и тя ще има по малък товар. Две седмици по-късно тя пожела да се разделим заради скандалите и сметките, бях разбит.

Наложи се да напусна дома, който си създадохме и да се изместя при приятели. Тези две истории са за връзка от 6год и 10м., все още се чудя защо г-н Радев само говори, но не помага на хората. Запомнете едно от мен, имате ли си половинка борете се за нея, не правете моите грешки да чакате за работа или да вдигате скандали на човека, който ви е носил на гръб. Борете се и ценете хората до вас или ще сте като мен, никой не звъни или пише по цял ден - сам се скиташ и слушаш музика и плачеш, за да се почувстваш за момент по-добре.