Какво се случи на 10 януари 1997 г.

Ако през седмицата станахме свидетели на щурм срещу Капитолия, на днешния ден преди 24 години се връщаме към блокадата и събитията пред българския парламент. Любен Дилов-син и Петър Курумбашев гостуват в „120 минути“.

„Аз съм организатор на това, което се случи на 14 декември 1989 г., когато викахме: Долу член първи. Искахме две неща всъщност - да го няма член първи и да има академична автономия на университетите.

„Нас тогава ни вбеси това, че не може да се промени веднага Конституцията, защото се оказа, че трябва да се внесе предложението и да се чака един месец, както сега се чака повече”, разказа Петър Курумбашев.

Тогава имаше една обществена атмосфера, в която доста хора трябваше да бъдат бити, и тези, които са вътре в парламента, и тези, които обсаждаха, каза Любен Дилов-син:

„Който трябваше да бъде бит, беше бит и му олекна. На всички ни олекна, правителството падна, доста бързо между другото, чест му прави. Жельо Желев в края на мандата си отказа да връчи нов мандат на БСП, за да правят нов кабинет. След това Петър Стоянов 10 дни по-късно им връчи, те го отказаха и започна една нова епоха с идването на СДС на власт”.

Бях бит, не толкова зле, колкото Карбовски, но и аз отнесох две-три палки, допълни Любен Дилов-син.

„Аз си спомням, ние на 14 декември не искахме да влизаме в парламента, но хората така напряха, че тези, които бяха организатори, застанахме между хората, които искаха да влезнат и полицията, или тогава милицията”. Викаха по един микрофон да се успокоят, ама вече няма успокоение, на петия-шестия час се беше доста нагряла работата. Протестиращите бяха доста по-корави от сегашните, защото 5-6 часа на този сняг да седиш и примерно от 2-3 ч. до 8 ч. Сега видях, че се протестира лятно време”, заяви Петър Курумбашев.

Парламентът е една сграда, която се напада по две причини – когато сградата е грозна и когато хората вътре са грозни – и двете неща често се случват и естественият естетически усет на тълпата е да промени нещата. Не можем да я виним, каза още Любен Дилов-син.

Той разказа какво се е случило през 1997 г.:

„Всичко започна на 17 ноември 1996 г., когато излезе предаването „Пътнико виден, пътнико оф”. Театър „София“ беше обсаден от зрители, които бяха по чехли от вкъщи и бяха пощръклели от кеф от това, което видяха по националната телевизия БНТ, то нямаше други по това време. След това на 18 декември беше първата улична проява, масова, и беше в Пловдив. ВМРО направиха едно брутално шествие, водеше го една жена, даскалка, на бял кон с факли, което беше насочено директно срещу Жан Виденов. И чак тогава се затъркаляха големите улични протести.

„През 89-та година хората, които бяха на улицата, не бяха гладни, те искаха нов начин на живот, а 97-ма аз виждах наистина хора със скъсани обувки, облечени изключително лошо. Даже тогава бяхме свидетели на първия локдаун, просто не знаехме тази дума, страната беше блокирана”, обясни Курумбашев.

Ако 1997-ма имаше социални мрежи?

„Пред очите ми, понеже непрекъснато ходя на гмуркане в Червено море, пред очите ми „Фейсбук” събори Мубарак, буквално за няколко месеца. Огромна сила е Мубарак, само туристическата полиция бяха 300 000 души. Тази сила рухна от „Фейсбук”, каза Любен Дилов-син.