Какви са поверията и легендите за шести август?

Преображение Господне се чества на 6-ти август (и на 19-ти август по стар стил). Това е денят, в който се чества явяването на Спасителя в небесната слава през учениците му Петър, Йоан и Яков, пише Дама.

Според легендата юдейският народ не успял да познае в Христос месията, който очаквали, тъй като не разбрали, че в пророчествата става дума за не за земно царство, а за небесно; не за земна слава, а за вечни блага.

В беседванията на Исус с учениците Му той знаел, че ще бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, че ще бъде убит и ще възкръсне на третия ден. Учениците се натъжавали от тези думи и Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава, за да утвърди вярата им.

Христос се изкачил с тях на Таворската планина, отдалечил се от тях и се отдал на молитви. Тогава учениците заспали и когато се пробудили, видели Христос преобразен. Дрехите Му били бели като сняг, а лицето Му било изменено. Те беседвали с Него за страданията, които Му предстоят.

Изведнъж всички били осенени от светъл облак и от него се чул глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!" (Матей 17:5). Учениците се изплашили и паднали ничком, но когато се изправили, видели Исус в обикновения Му вид. След това те слезли от планината, а Христос им забранил да говорят за това, което са видели, докато Той не възкръсне от мъртвите.

В християнския свят Преображение Господне се свързва с нова надежда и промяна. На този ден се разменят стоки и се правят панаири. Ако настъпи болест в семейството, се натопява връзка сушени плодове и болният трябва да се пие от водата, за да се преобрази болестта.

Стари традиции повеляват сватбите да се правят през месец септември, за да се сдобие семейството с наследник през юни, а булката да може да се захване с работа през летния период.

Вярва се, че на 6 август природата се преобразява и се обръща към зимата.

На Преображение Господне небето се отваря и ако някой го види, желанията му се сбъдват.

Преображение Господне е времето да се замислим за минали грехове, време да обърнем гръб на старите прегрешения и да се преобразим.

Ако някой се разболее , натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът.

Традиционно християните носели гроздето в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, за да са здрави, щастливи и благополучни. Празникът българите отбелязвали с тържествен обяд, за който обикновено приготвяли ястие от риба.

В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” - пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден “времето започва да се преобразява” - слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане.

Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

В Западна България било разпространено поверие, че в полунощ срещу Преображение ”се явявала и отваряла Божията врата”, “небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина”. “Дърветата се кланяли до земята” и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. В другите райони на страната тази представа е отнесена към коледната, богоявленската или великденската нощ.

В нощта срещу Преображение се изпълнявали лечебно-обредни практики, основна роля в които се възлага на слънцето и слънчогледа, а в Берковица правят магия за любов .

В южните български земи на Преображение пчеларите започвали подготовката за патронния си празник - Голяма Богородица.

Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по-добър.

На този ден имен ден празнуват: Сотир, Спас; всички, чието име е свързано с името на Иисус Христос - Христин(а), Християн(а), Христо и всички с имена, отразяващи славата Господна - Сияна, Светлин, Светла.