Най-големите пътностроителни фирми отново протестират. В сряда работещи в пътни компании блокираха кръстовища в цялата страна. Причината е, че държавата им дължи над 800 млн. лв. по договори за текущи ремонти, аварии и зимно поддържане

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) не отрича, че дължи пари. Но казва, че няма откъде да ги вземе, обобщава ситуацията Свободна Европа. 

Проблемът е, че в последните години държавната Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) е възлагала на фирмите да извършват дейности, за които няма предвиден бюджет и са много повече от заложените в първоначалните договори. Досега разплащанията са се случвали в края на годината с решения на Министерски съвет, с които са покривани направените извънредни разходи.

Но и в момента някои от фирмите са получили много повече пари, отколкото са записани в договорите им с АПИ. Свободна Европа разполага със справка, която показва, че към края на юли държавата вече е платила на някои фирми суми, които са в пъти повече от договореното в обществената поръчка.

Представители на бизнеса разказват, че в последните години държавата умишлено ги е поставила в зависимост и сама е наложила този модел на работа. Резултатът днес е, че когато едноличното раздаване на пари приключи, правилата се оказаха проблем.

Кой взима повече

Един от най-фрапиращите примери, в които е договорено едно, но се е случило нещо съвсем различно, е договорът за текущо и зимно поддържане на територията на Областно пътно управление – Пазарджик.

Договорът с "Европейски пътища" изтича в края на 2024 г. и е на стойност 18,7 млн. лв. Справката, с която Свободна Европа разполага, показва, че към края на юли 2021 г. фирмата е получила от държавата над 161,5 млн. лв. за допълнителни дейности. Това означава, че е платено близо девет пъти над договореното.

Но това не е всичко. Фирмата има да получава още близо 60 млн. лв., които също са за извършени дейности, но не са изплатени.

Така “Европейски пътища”, която е спечелила обществена поръчка за 18,7 млн. лв., вече е изпълнила дейности, с които прогнозната стойност на договора е надвишена с над 200 млн. лв.

В същото време Законът на обществените поръчки (ЗОП) позволява допълнително възлагане на дейности, но за не повече от 50 на сто от стойността на договора.

И това не е единичен случай. При четири от шест идентични договора за ограничителни системи по пътищата за по 8 млн. лв. също са платени в пъти повече пари. Най-много над договореното в обществената поръчка е получил консорциумът ДЗЗД “Пътна безопасност-Югозапад”.

Към края на юли на дружеството са платени близо 60 млн. лв., което е седем пъти над сумата в основния договор. Отделно има и други 9 млн. лв., които все още не са разплатени.

По подобна схема са превеждани пари и на държавната фирма “Автомагистрали”. Един от договорите на дружеството с АПИ е за 42 млн. лв. Към края на юли по този договор на “Автомагистрали” са платени 130,4 млн. лв., т.е. три пъти повече пари. Допълнително има извършени дейности за още 18,7 млн. лв., които обаче не са платени.

Как са контролирани фирмите

“Предвиденият бюджет за тези дейности е много малък. Не знам защо са залагани суми, за които е ясно, че са недостатъчни. Или става въпрос за лошо планиране, или за нещо друго”, каза за Свободна Европа Десислава Христова, председател на Съвета на директорите на държавната “Автомагистрали”.

Според нея това са “предварително заложени машинации, за да може и след това да се хвърлят пари от джипа и да се внушава, че само един човек в държавата може да решава всички проблеми”.

Христова каза, че договорите са направени така, че когато дадена фирма получи задание за извършване на определена дейност от АПИ, тя не може да откаже, защото има санкции.

"Бюджетът на АПИ е крайно недостатъчен," каза за Свободна Европа и председателят на браншова камара "Пътища" Стефан Чайков. По думите му, ако "бюджетът на пътната агенция се планира добре, това ще снижи възможностите и за политическо влияние".

Справката, с която Свободна Европа разполага, показва, че по 53 договора за поддръжка на пътищата на стойност 1,026 млрд. лв. към края на юли са платени 1,279 млрд. лева. Т.е. платено е с 200 млн. лв. над договореното. Общото надвишаване на прогнозната стойност в сравнение с първоначално договореното е над 1,1 млрд. лв.

"Такъв е механизмът на договорите. Така работим в последните 20 години, за да се поддържа бюджетът в някакви нормални рамки", каза Чайков.

"Нямаме основание да се съмняваме, че това, което е платно, е извършено. Държавата дължи пари за изработеното до момента”, каза служебният заместник-министър на регионалното развитие Валентин Граматиков. Според него проблемът е, че “никой не се е съобразявал с размера на договорите, потъпквайки Закона за бюджета”.

Граматиков каза, че фирмите са били поставени в зависимо положение от държавата.

“Караме ги да работят със собствени средства и им казваме, че ще им платим, когато има пари. В годините може да се проследи как са били контролирани фирмите, като с министерско постановление се отпускат пари за довършването на един път, а за друг са отлагани или намалявани”, каза Граматиков.

Как се излиза от тази бъркотия

В сряда служебният заместник-министър на правосъдието Иван Дерменджиев каза, че ще бъде предложен вариант за решение на проблема с пътноподдържащите фирми, като се раздели предмета на договора на две части. Едната ще обхваща неотложните дейности, като зимното поддържане и запазването на живота и здравето на хората по пътищата.

Предложението е тези договори да продължат да се изпълняват до края на май следващата година. Другата част от договорите, където са предвидени планови ремонти, се предлага да се прекратят и отношенията да се уредят на извъндоговорно основание.

Според Демерджиев договорите са изчерпали отдавна предмета си, защото той е ограничен със стойност. Представителите на браншовата организация не са съгласни с това предложение.

"Основното ни искане е да се признаят договорите ни за действащи. Не сме наивници, знаем, че няма възможност изцяло да си получим парите до Нова година, но искаме да се осигури разумна сума, която да обезпечи съществуването на българските пътностроителни фирми", каза председателят на Управителния съвет на браншова камара "Пътища" Стефан Чайков.