Темата коментира киберекспертът Любомир Тулев

Френската прокуратура започна разследване срещу основателя на популярната платформа Telegram, Павел Дуров, за 12 тежки престъпления. Сред обвиненията, повдигнати срещу него, се включват съучастие в администрирането на онлайн платформа, чрез която организирани престъпни групи извършват незаконни транзакции, отказ за предаване на информация, необходима на службите, съучастие в съхраняване на порнографско съдържание с непълнолетни, както и разпространение на наркотици в рамките на киберпрестъпления. Това беше официално заявено от френската прокуратура по повод на задържането на Дуров.

39-годишният милиардер, който често е наричан „руският Зукърбърг“ поради създаването и управлението на „ВКонтакте“ – руския еквивалент на Facebook, се оказа под ударите на правосъдието във Франция. Въпреки че президентът на Франция, Еманюел Макрон, подчерта, че арестът на Дуров не е политическо решение, а такова, взето от съдиите, темата повдигна множество въпроси относно границата между политика и правоприлагане в социалните мрежи.

Дуров и неговата роля в киберпрестъпленията

Павел Дуров е фигура, която от години привлича внимание с новаторските си проекти и действията си в технологичния сектор. Основателят на социалната мрежа „ВКонтакте“ през 2014 година се отказа от руското си гражданство и оттогава живее в изгнание. Създадената от него платформа Telegram се превърна в световен гигант със своите над един милиард потребители, което я постави в центъра на глобалните дискусии за сигурност и контрол на съдържанието.

Експерти твърдят, че Telegram предоставя удобна среда за терористични и престъпни групировки поради възможността за създаване на канали и групи, които могат да бъдат както публични, така и скрити. Киберекспертът Любомир Тулев подчерта, че преди години проучвания показаха, че 34% от терористичните организации в света използват именно Telegram за комуникация и координация на действията си. Според Тулев, тази популярност на платформата сред престъпния свят е свързана и с липсата на строг контрол върху съдържанието, което потребителите споделят.

„Телеграм дава възможност за създаване на канали, които могат да съберат до 200 000 потребители и да разпространяват всякаква информация, включително фалшиви новини, порнография и наркотици“, пояснява експертът. Той добави, че една от основните причини за разследването срещу Дуров е отказът на Telegram да сътрудничи с правоприлагащите органи. Въпреки многобройни запитвания от страна на френските служби за премахване на незаконно съдържание, платформата не е изпълнила изискванията, което доведе до обвинения срещу нейния основател.

"Дулев много отдавна избяга от Русия. Към неговото портфолио от активи трябва да добавим и една от криптовалутите - Tom, която той разработи и беше сред 10-те най-популярни. Тоест, доста често тя се използва именно като монета за транзакция на престъпна дейност", заяви Тулев.

Политически мотиви или правна грижа?

Арестът на Павел Дуров поставя сериозни въпроси относно ролята на технологичните компании в съвременния свят и тяхната отговорност за съдържанието, което се публикува на техните платформи. Според действащите законови наредби в Европа и САЩ, платформите не носят пряка отговорност за съдържанието, което потребителите споделят, но са длъжни да премахват незаконни материали при доказана необходимост. Въпреки това, случаят с Дуров показва, че този баланс между свобода на словото и правоприлагане е труден за поддържане.

Френските власти твърдят, че са действали изцяло в рамките на закона и че техните действия не са мотивирани политически. Президентът Макрон заяви категорично, че решението за ареста е взето от съдебните органи и не представлява опит за натиск върху Русия или руските граждани в изгнание. Въпреки това, критиците на ареста посочват, че френското правителство може би се опитва да демонстрира твърдост в борбата срещу киберпрестъпленията и тероризма в социалните мрежи, като използва случая на Дуров като пример.

Случаят на Павел Дуров със сигурност ще продължи да бъде обект на международен интерес, като мнозина ще следят развитието му с интерес, тъй като той представлява пример за сблъсъка между технологичния напредък и правосъдието в ерата на цифровизацията.