Според предприемача и шеф на "Уолтопия" трудностите те правят силен

От отношенията между бизнеса и държавата през енергийната независимост и политическите сътресения у нас до моралните и поколенчески въпроси за трудността и леността - Николай Беремлийски от NOVA разговаря с българския предприемач и шеф на "Уолтопия" Ивайло Пенчев. За да изведе философията му за живота: да търсим доброто в хората и да ги уважаваме за опитите им да направят нещо добро като ги възпираме да правят лошо.

Ето цялото интервю:

Господин Пенчев, когато говорим за отношенията между бизнеса и държавата – според Вас там има ли намеса в личното пространство или всичко трябва да остане в рамките на бизнес средата?

Моето мнение е, че държавата не трябва да се намесва в бизнеса въобще. Държавите, и не само българската държава, държавите по целия свят, след Втората световна война, се месят на бизнеса все повече и повече, не само на бизнеса, а и на личния живот на хората. Силата на държавите нараства. Според мен това е неправилно. Смятам, че държавите трябва да се месят много малко в личния живот на хората, по възможност николко и много малко и по възможност николко на бизнеса.

COVID-кризата още повече засили намесата на държавите в бизнеса. Държавите карат някакви хора, които изкарват парите си без помощ, да ги дават на други бизнеси, които твърдят, че имат много нужда от помощ. В крайна сметка едни хора, които се оправят по-добре в живота, защото са по-трудолюбиви или по-комбинативни, плащат сметките на други, които са по-мързеливи, по-неадаптивни.

Към настоящия момент страната ни като че ли стои на кръстопът между великите сили. Има ли правилен път и ако да – кой е той?

Тя винаги е била на някакъв кръстопът България. Ние сме го избрали, ние сме част от НАТО и от ЕС – това е правилният път. Подкрепяме си приятелите, може да ги критикуваме за някои от техните действия, както е и в живота, може някой твой приятел, най-добрият ти приятел да прави някакви грешки, ама ти си му приятел, прощаваш му, критикуваш го, ама добронамерено.

Достатъчно ясна ли е българската позиция или е по-скоро криволичеща?

Криволичеща, но то не е лесно на българската позиция да е достатъчно ясна. Ние сме живели в този съветския блок някога – аз съм живял в това време, аз съм на 52 години, спомням си го това време. Аз съм учил руски, гледали сме руска телевизия, пели сме руски песни в детската градина. Хората на моята възраст и по-възрастните по естествен начин са близки с Русия, просто така са израснали. Затова на България ѝ е трудно да бъде еднозачно англо-саксонски прозападно ориентирана.

Някои от, така да ги наречем, по-модерните партии правят една грешка – да разглеждат русофилството на възрастните хора като някаква глупост и злоба, а то не е така. Има възрастни хора, които са русофили, защото така са израстнали – те нито са лоши хора, нито искат руснаците да убиват украинците. Просто така са израстнали. Към тях трябва да има един друг вид послание. Русофилството на тези хора е по-скоро носталгия по младостта и те не трябва да бъдат обвинявани, че са глупаци и злодеи. Те не са такива. Просто искат да са млади.

Къде търсите причината за галопиращата инфлация, която напоследък ни притиска все по-силно?

E, какво да я търся, тя е намерена – напечатването на 10 трилиона долара от централните банки по света – това е. Като печаташ пари не може да очакваш нещо друго освен инфлация. Български правителства и български политици нямат вина за тази инфлация. Българската централна банка пари не печата. Сега като влезем в Еврозоната съвсем пък ставаме безгласна буква. Така че каквото решат централните банкери на света, каквото ни сервират – това ядем.

В едно от интервютата си заявявате, че леността на младото поколение също е сред важните причини за случващото с в момента. Защо това е така според Вас?

Първо - твърдение за леността на младото поколение не трябва да се взема за чиста монета, аз съм част от старото поколение, а старите поколения винаги обвиняват младите в леност и в разни други такива морални недостатъци. Така че може и да не съм прав, може би старото поколение е не по-малко ленно. Знам ли, аз все пак мисля така, мисля, че X, Y, Z поколенията са по-лениви от старите. Моето обяснение затова е, че те живеят по-лек живот. Съвременните поколения живеят много по-лесно, отколкото поколението на моите родители или моето поколение.

Когато животът е лек, ти ставаш ленив. Трудностите те правят силен, не лесностите. Само гладът обръща ленивостта, само трудностите водят до нещо добро. Като пуснеш шкембе, за да свалиш шкембето, трябва да спортуваш, трябва дисциплина. Идва рецесия, много от хората, които са се набълбукали с кредити, ще страдат и това евентуално ще ги направи по-работливи.

Вие преди време написахте във Facebook, че нулевата ставка на ДДС за хляба ще стимулира тарикатлъка – защо смятате, че това ще стане?

Всяко усложняване на данъчната система стимулира тарикатите. Механизмът с хляба е много прост. В момента, в който кажат – нулева ставка за хляба, продавачът на една баничарница започва да продава хляб с локум, хляб с кашкавал, кифлите стават хляб, пиците стават хляб, всичко става хляб, всичко, което е от брашно може да бъде третирано като хляб с нещо друго. И когато едната баничарница го направи, съседната баничарница какво да направи? Той може да е най-добронамереният човек, обаче ако съседът тарикатства, и добронамереният човек, който досега си е плащал данъците, и той ще избере тарикатлъка, защото иначе кошмията има 20 процента несправедливо предимство.

Такива ли сме ние българите – винаги търсим на хляба мекото и на работата лекото?

То не сме само българите, това е част от човешката природа. Може би 95 процента от хората са склонни да заспят и да подремнат, ако не се чувстват много зле, не са амбициозни. Деветдесет и кусур процента от хората са движени напред от глад, а пет процента от амбиция.

Преди време една от политическите сили у нас предложи като мярка мораториум върху цените на основните хранителни продукти – как тълкувате това предложение?

Мораториум върху цените е комунистическа, националсоциалистическа, глупакпростатическа мярка. От това по-голяма глупост ... може би има и по-големи глупости, но това е една от най-големите глупости в управлението на някаква икономика – правителството да фиксира цените. Мадуро го прави, Кастро го правеше, в Северна Кореа по този начин работят. Вижте ги тези държави. Не може държавата да се меси на пазара.

А как тълкувате идеите за диверсификация, можем ли например да си извоюваме енергийна независимост?

Да. Там е малко по-сложно, защото този пазар е по-далеч от свободния пазар, от повечето други пазари. Трудно можеш да имаш свободен пазар на петрол или на газ, който се предоставя по тръба, ако имаш само едно тръба. Тук правителствата имат някаква функция, по-голяма, отколкото в другите пазарни сегменти да го кажем, но може – да. Най-важният начин да сме енергийно независими е да махнем ограниченията пред фирмите, които искат да добиват енергийни ресурси на наша територия.

Тази седмица Агенцията за икономическо развитие на Германия излезе със становище, че българската икономика е в риск. Насяно ли сте с тази теза и къде, според Вас, се коренят причините за това рисково състояние?

Тя тази теза е все едно да кажа: „Има съществена вероятност слънцето да залезе след няколко часа, там след 12 часа”. То е ясно, че е в риск. Коя икономика в момента не е в риск? Идва световна рецесия. В Америка даже може би тя започна, а започне ли там – ще започне навсякъде. Всички икономики са в риск. В периоди на инфлация и повишени цени на суровините държавите и правителствата по цял свят добруват, защото голяма част от бюджетния приход на нашата държава например е ДДС и акциз. Приходите в бюджета се дължат основно на инфлацията – повишените цени на суровините и съответно повишените данъци върху тях и акцизи.

Върховенството на закона – това е истинският проблем на България. Хората тук, не само инвеститорите, хората нямат вярата, че законът е на първо място. На първо място са силните на деня – който е на власт, той командва, а не законът. И това наистина е лошо, но това е лошото. Иначе от данъчна гледна точка инвестиционната среда у нас е по-скоро по-добра, отколкото в много държави.

Можем ли да кажем, че корупцията спира инвестиционните намерения към страната ни?

Така е, да.

Как да се преборим, как да противодействаме на това?

E, то един начин има – първо ние да повярвамe, че ни трябва държава, в която законът е на първо място. Дет му викат американците “rule of law”. Но то не е лесно да има върховенство на закона в държави с подобна психика на нашата. Ние сме сходни на средиземноморските държави, юожноамериканските държави, такава ни е културата. Липсва ни самочувствие. Народи, на които им липсва самочувствие, исторически, тонове самочувствие им липсва за стотици години – тея народи вярват, че единственият начин да успеят на персонално ниво, хората от тези народи си мислят, че единственият начин да успеят е като откраднат, защото те самите не вярват в себе си.

Повишаването на самочуствието на народа е много важно, ама такова автентично повишаване на самочувствието, а не това, вицовото: “Ние българите сме най-големите мъже”. Това са свръхкомпенсации на липсата на истинско самочувствие. Хората трябва да познават себе си. Ако хората познават себе си, има шанс и обществото да стане по-мъдро. Освен да се познават, и да се приемат. Ама как точно да стане, освен чрез образование, не знам, няма шорткът, аз поне не знам шорткът. Бавно, полека чрез образование. Сега ако започнем, внуците и правнуците може да се по-добре.

Освен икономическата у нас се разрази и политическа буря – опустоши ли тя надеждите ни за по-добър живот, за така чаканата промяна, за която се говореше постоянно?

От тези всичките събития най-важното е, че гражданското общество се събуди. Гражданското общество е по-силно от преди и това е много хубаво. Хората по-малко от преди са склонни да бъдат ограбвани, по-малко от преди са склонни да бъдат мамени, това е много хубаво. За мен това е много силен, позитивен факт и това, че сегашното правителство може би се е провалило по-скоро, отколкото да е успяло, не е голяма драма. Народът вече не иска да бъде мамен, грабен и да бъде третиран като рая.

Както обикновено се случва, когато се гласува актуализацията на бюджета и бюджет, той се превърна в „ябълката на раздора” през последните няколко дни. Как ще коментирате това?

Аз вярвам, че всички бюджети, които увеличават държавния дълг, са безотговорни към идните поколения. Ако го увеличават с идеята да инвестират тия пари – в инфраструктура например, са по-малко безотговорни. Харченето на пари обаче за каквито а да било неинвестиционни програми – като например за увеличаване на пенсии, за увеличаване на заплатите на държавни служители – всички тези неща, те могат да изглеждат на пръв поглед мили, ние се грижим за едни хора, вдигаме им доходите, само че това, което правим, е вдигаме доходите на едни хора днес, за да ги плащат техните деца утре и техните внуци вдругиден. Това винаги за мен е неморално. Аз не искам да завещая на децата си дългове.

Този петък президентът завъртя политическата рулетка, къде мислите, че ще спре тя и как бихте очертали политическото бъдеще на България?

Аз въобще не съм запознат с тези вътреполитическите интриги, те не ме интересуват, това е такава...злободневни неща дет са важни днес и утре не са важни. Не ме вълнува, честно, не знам. Във всеки случай си мисля, че от този парламент не може да произтече устойчиво управление. Дори и някой с някой да се договори в момента, то ще е на цената на тежки, безпринципни компоромиси и каквото и да се случи, то ще е неустойчиво. Или ако е устойчиво, ще е устойчиво, защото всички крадат.

Какво мислите за приемането на еврото?

Ние живеем в свят, в който на фиатни валути – това са валути, които са гарантирани, чиято стойност, така да кажем, е гарантирана от централните банки. Зад тях не стоят някакви активи. Държавите, които имат собствени валути, имат повече суверенитет от тези, които нямат собствени валути. Разбира се, те хората, които искат да се присъединят към еврото, те не казват: „Аз искам да се откажа от свобода”, те някакси си мислят, че това е модерно, че е готино да сме част от Еврозоната. Ако сме част от Еврозоната, ние ставаме част от едни модерни хора, съответно това ще ни направи може би по-богати, по-щастливи. Аз не мисля въобще, че има автоматична връзка между двете, ако въобще каквато и да било.

За да завършим това интервю положително, бихте ли могъл да очертаете най-добрия сценарий, който може да има за нашата държава и да уточним през какви етапи трябва да минем, за да превърнем този сценарий в реалност?

Да се замислим от какво бизнесите по света имат нужда – те имат нужда само от две неща – ниски данъци и ниски регулации. Ако България стане една държава, а тя е държава с ниски данъци, ако продължи да бъде с ниски данъци, дори да ги понижи, някои данъци в България могат да бъдат понижени, ако ние понижим преките данъци и намалим регулациите и прокламираме пред целия свят, че ние сме държавата, която кани предприемачите да са тук и да си правят бизнеса тук – няма да им пречим на предприемачите, уважаваме ги, знаем, че те се най-важните хора на света – без тях няма напредък, уважаваме ги, да идват тука предприемачите. И една такава кампания, която да покани всички хора, които искат да правят бизнес да се чувстват добре дошли по всякакъв начин – финансов, правов, човешки - България ще просперира.

Можем да привлечем работливите, не тарикатите, работливите. И да градим идентификацията си, българската идентификация не на това какви сме били преди 1000 години и да спорим с кошмиите тук – кой е по-велик, кой е македонец, кой не е македонец, българин ли е македонецът и обратно.

Има ли нещо, което искате да кажете на хората, които ще гледат това интервю?

Имаме едно страдание тука национално – смятаме политиците за боклуци, за мошеници, тарикати, измамници, непрокопсаници и този възглед за политиците ги превръща в такива. Когато казваш на едно дете, че то е смотано и, че не може да се оправя, то става точно такова, става смотано и не може да се оправя. Същото става и с политиците. Според мен народът трябва да се научи, нашият народ, ние като хора трябва да започнем да се постараем да уважаваме политиците си. Каквито и да са – това са единствените хора, които искат да я вършат тая работа.

А тая работа – по силата на това, че сме демократична държава - би трябвало да е една от най-важните за нашето общество. Управлението на обществото е една от най-важните работи в една държава, в една демократична държава. Ние сме демократична държава и би трябвало в една демократична държава като политици да изплуват каймака на обществото, хората, които наистина искат да помогнат на народа да живее по-добре, искат да помогнат на обществото да се чувства по-добре, но понеже обществото ги смята за смотаняци, свестните хора не искат да стават политици и това е много хубаво за една корумпирана и такава прогнила прослойка от хора да си добрува в сферата на политиката. Защото, когато в политиката са такива хора, свестните не искат да отиват там, защото ще си общуват с неприятни хора.

Трябва да се опитаме да ги уважаваме такива, каквито са и да търсим доброто в тях – и в Бойко Борисов, и в Кирил Петков, и даже и в Делян Пеевски, може би – не знам. Може би там не толкова, но да търсим доброто в хората и да ги уважаваме за опитите им да направят нещо добро като ги възпираме да правят лошо. Това си мисля, че трябва да правим.