Ралица Матеева е млада учителка от Русе, която преподава български език в село Търнава.

Младата преподавателка споделя за отговорностите на професията, които излизат далече извън границата на класната стая.

Отборите са на старта, журито – по местата си, инструкциите за състезанието вече текат. За петокласниците от четири училища от Бяла Слатина, Галиче, Хърлец и Търнава краят на учебната година не е само раздаване на бележници. А е под знака на едно специално събитие – “Състезание по езикова култура”, което цели да измери уменията на учениците по български език, както и за работа в екип. Идеята му не е просто да излъчи победител, а да мотивира децата, да ги накара да повярват в себе си и да споделят резултата от работата си през годината с повече хора.

Организатор на състезанието е Ралица Матеева, учител първа година по програма “Заедно в час”, която преподава български език и литература в основното училище “Христо Ботев” във врачанското село Търнава. Тя се вдъхновява за събитието от опита на друг учител по програмата преди две години и въвлича в организацията свои колеги и училищни директори, включително и от съседните населени места, както и местната общност. В журито например участва дори кметът на Търнава Габриела Раловска, заедно с експерта от регионалното управление на образованието във Враца Соня Дамянова, директорите на училищата в Търнава – Ирена Янкова, и в Галиче – Венета Пачева, и секретаря на читалището в Търнава Татяна Мариновска. Такова включване на местната общност в училищни събития има редица ползи – за младите учители, които чувстват подкрепата на по-широк кръг от хора, за учениците, които излизат извън границите на класната си стая, и за цялото училище, което привлича съмишленици за каузата добро образование.

Подготовката на петокласниците за състезанието трае цяла година, а ученици-ментори от по-горните класове са получили отговорната задача да следят за спазването на критериите по време на събитието. Кръговете са четири и включват задачи за членуване, правопис, части на речта и части на изречението. Много голямо внимание се обръща на това дали учениците работят заедно, дали се изслушват и уважават и дали всеки се включва в решаването на задачите. Накрая награди има за всички, защото, както казва Ралица, “целта не е да измерим знания, а да си тръгнем с удовлетворение”.

Учител и извън класната стая

За Ралица Матеева учителската професия е нещо много повече от преподаване на материала в класната стая. Тя завършва български език и история в Русенския университет, а после и магистратура по литература и култура във Великотърновския университет. Разбира, че се чувства добре в училище по време на практиката си и започва да търси възможности да се развива като учител. Докато преподава по заместване в едно русенско село обаче се сблъсква с жестока реалност, която й показва, че работата на учителя не свършва с биенето на звънеца.

“В класа ми имаше петокласник с лице на дете, но ръце на възрастен, защото цепеше дърва, за да изкарва пари”, спомня си Ралица.

В училището вижда бедни деца, изостанали в комуникативните си умения, подложени на тежки семейни ситуации, включително домашно насилие. Вижда и институции, които стоят със скръстени ръце. И осъзнава, че тази липса на реакция понякога може да струва живота на едно дете.

“Ако ученик не идва на училище, защото е работил за два лева на ден, за да помага на семейството си, какво да му кажа – да му се скарам ли?”, пита риторично Ралица.

А въпросът й издава най-сериозната дупка в българското общество – неравенството между децата, с всичките му последствия за качеството на тяхното образование, здраве, перспективи и бъдеще.

Още тогава Ралица разбира, че да си учител не означава просто да планираш урока, а да прекарваш ценно време с децата. Да мислиш за средата, в която живеят. Дори и за това дали имат дрехи и обувки, с които да дойдат на училище. След опита си по заместване Ралица решава да канидатства за програма “Заедно в час”, в която вижда възможност да получи подкрепа в работата си, да научи добри практики и да развива активно уменията си. Мести се от Русе във врачанския регион, където от следващата учебна година, освен в Търнава, ще преподава дори в още едно училище – в Галиче.

От какво имат нужда учениците

В Търнава Ралица е приета изключително добре от директорката и колектива на училището. В работата си с учениците тя говори много за възможностите пред тях, мотивира ги да помислят къде искат да учат след седми клас, кои предмети ще им трябват за желаната от тях професия, както и да обърнат внимание на изпитите по български език и математика, от които зависи влизането им в гимназия. В началото децата се затрудняват с това изобщо да се фокусират в час, но Ралица търпеливо изпробва различни техники – делегира им отговорности, дава им групова работа, отговаря с усмивка и шеги, защото “учениците са като радар – усещат емоциите ти”. Забелязала е, че след една учебна година с нея учениците й са по-положително настроени към нововъведения, по-организирани са и по-отговорни към учебния процес.

“Това да надвикаш множеството не действа”, забелязала е учителката и намира решението в това да се отпусне, да не затрупва учениците с много задачи наведнъж, да им даде време да преживеят активностите в часа от собствен опит. Ралица се опитва да анализира и за себе си кога е удовлетворена от един учебен час и какво различно е направила в него.

“Учениците имат нужда от ясна цел и чувство за успех – това, което правят, трябва да дава видим резултат за живота им извън училище, не просто оценка”, казва Ралица.

И дава пример – когато преподава пълен и кратък член, тя кара учениците първо да помислят защо им е важно да знаят правилото и сами да стигнат до идеята, че ще го използват в реални житейски ситуации.