Анестезиологът Петър Москов започна здравната реформа през ноември 2014 г., след като зае мястото на служебния здравен министър д-р Мирослав Ненков.

Той влезе в Министерство на здравеопазването с висока заявка - обяви се за спешно завършване на електронното здравеопазване, размерът на здравната вноска да се запази, ясни промени в Спешната помощ, а заплатите на работещите там да се увеличат с до 30% в рамките на една година. За две години обаче предложенията на Петър Москов доведoха до поредица от скандали, пише Novini.bg.

Сега, когато правителството подаде оставка за пациентите е важно да разберат какви ще са последствията, ако се спре здравната реформа и се върне старото положение в здравеопазването.

След множеството заявки за реформи в началото на мандата към днешна дата се виждат скромни резултати. Никой не вижда подобряване на достъпа до медицински услуги, нито подобряване на ефективността от харченето на финансовия ресурс, който нараства с всяка изминала година. Постигнатото може да се обобщи като поредица от административни мерки, търсещи единствено фискалния ефект.

На практика бяха „пипнати“ всички основани здравни закони, без обаче да се осмислят здравни политики, които действително биха довели до по-добър достъп до лечение, по-качествена медицинска грижа, по-голяма удовлетвореност и от пациенти, и от лекари, а и от управляващи.

Две години по-късно и няколкостотин милиона лева повече в сметката на НЗОК здравният статус на нацията не се подобрява. До тук е ясно само намерението за въвеждане на два здравни пакета – основен и допълнителен, лимити за медицинските дейности чрез фиксирани бюджети за болниците, въвеждането на пръстов идентификатор за вход в болница, одържавяването на здравния фонд, листи на чакащи за лечение в болница.

По отношение на лекарствената политика идеите на Москов за отстъпки от страна на фармацевтичната индустрия, фиксиран таван на доплащане за лекарства и други също бяха посрещнати болезнено. Най-много критики през последната година събра предложението за разделянето на здравните пакети на основен и допълнителен. Идеята беше в основния пакет да влязат тежките и социално значими заболявания, които изискват незабавен прием в болница, а в допълнителния – състоянията, които позволяват планов прием в болница, което предпоставя формиране на листи на чакащите пациенти. В крайна сметка Москов не се отказа от идеята си и я смекчи до възможност да бъде приета. Така около 200 клинични пътеки влязоха в основния пакет, а 60 – в основния и в допълнителния.

Приемането на Националната здравна карта, предложена от Москов, също не мина лесно. На практика тя ограничава разкриването на болници по места. Според министъра на здравеопазването мярката спира роенето на болници, но от друга страна ограничава достъпа до здравна помощ.

Въвеждането на лимитите за болниците, както и разпоредбата да не се плаща извършената от лечебните заведения надлимитна дейност отново срещна неодобрение. Последва пръстовият идентификатор за влизане в болница, който обра критиките и на съсловието, и на обществото. Замислен като механизъм за контрол на разходите, идентификаторът мина през множество перипетии, но в крайна сметка тръгна от началото на ноември. Дали ще бъде отменен от бъдещото ново мнозинство в следващия парламент не е ясно.

С предложения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се стига до нов вид регулация на лекарствения пазар чрез създаване на държавно търговско дружество за осигуряване на липсващи на пазара медикаменти. Поискано бе и затягане на режима за изписване на иновативни лекарства в болниците, както и нови правила за аптеките чрез задължителни денонощни дежурства. Въвеждането на ценови коридор, което бе отложено за началото на следващата година, също „виси“.

Може би най-големият скандал, в който се забърка Петър Москов са "турските ваксини". Той с ваксините започна миналия октомври. Миналата година получихме 100 000 дози петвалентна ваксина "Пентаксим" като дарение от Турция, като в замяна страната ни дари 5 млн. дози ваксини БЦЖ. Тогава тръгна слухът, че тези ваксини са опасни за децата заради което не е разрешена за ползване в България. Според разследващите със сделката той е нанесъл щети са за стотици хиляди лева. Освен това целият Министерски съвет трябваше да дава обяснения по случая. Две от обвиненията срещу него са свързани със самия бартер на ваксини, който той направи преди година. Третото обвинение е за безстопанственост. Сега Москов вярва, че ще бъде оправдан и вини опозицията за атаката. В същото време се заформя нов скандал с производството на други ваксини.

Всъщност здравната реформа на Петър Москов се свежда до поредица от административни мерки, целящи лимитиране на медицински дейности и финансови ограничения. Липса на диалог с индустрията, със съсловието, с политиците, липсата на приемственост – остава като спомен, който Петър Москов оставя в опитите си за здравна реформа.

Сега предстои да видим дали ще се постигне надпартиен консенсус за реформи в здравния сектор, които да вдъхнат живот на здравната ни система.