Година след започването на дългоочакваното изграждане на българската тол система, Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ) поетапно отстъпва пред натиска на корпоративните интереси на австрийска група от фирми, водени от Капш Трафик Солюшънс, спечелила търга с цена 150 млн. лв, пише сайтът Общество.ОРГ.

Глава първа:

Глупави политици лесно се управляват

Обществена поръчка на промоция

Загуба за България:

✖ ~50 млн. лв. в дейности и доставки, за които АПИ плаща, но няма да получи

Още през месец декември 2018 г., една година след старта на изграждането на тол системата и месец и половина след крайния срок по договор се случва нещо “ново” – страните се предоговарят за основни моменти. Част от дейностите отпадат, а други се изменят значително в полза на изпълнителя. В следствие на направените тайни договорки излиза и публичен анекс, в който става ясно, че са опростени дейности и доставки за приблизително 50 млн. лв. на фирмата изпълнител на системата – Капш, а цената която плаща България остава непроменена.

Тези портални рамки няма нужда да ги правите

Съгласно сключения договор между АПИ и “Капш”, австрийският изпълнител е задължен да преоборудва 320 броя от съществуващите портални рамки (които в момента се ползват като броячи на пътния трафик). Вместо това Капш са освободени от задължението да преоборудват 125 съществуващи рамки за контрол, които се намират в населени места.

“Тази оптика не ни трябва”

“Капш” са освободени също така от задължението да поставят над 200 км. оптични кабели до десетте най-натоварени гранични пункта в страната. Изпълнението на това задължение щеше да позволи не само на АПИ, но и на всички институции, които оперират на ГКПП (като МВР и митници) да получат оптична свързаност, която щеше да замени наети медни линии, чийто капацитет е силно ограничен и води до сривове на информационните системи.

Изграждането на 200 км. оптична мрежа е труден и сложен процес предвид факта, че включва редица дейности по отчуждаване на терени, узаконяване на строителство и други в допълнение на иначе не-елементарната задача по изграждане на оптична интернет мрежа.

АПИ мотивира решението си с препоръка от Държавната агенция по електронно управление (ДАЕУ), което в последствие се оказва лъжа, след като ДАЕУ излизат с писмено становище, че оповестената от АПИ информация не е вярна.

България плаща за:

Изграждане на 200 км оптична интернет мрежа включва трасе, полагане на кабели, очуждаване на земя, озаконяване, осигуряване на ел. захранване и др.

България получава:

0.00 км оптична мрежа

Необходимостта от дейностите по изграждане на оптично трасе за минимум 200 км. отпада.

Чиновническа математика – 30 е равно на 7

Друга съществена промяна е, че предвидените 30 бр. мобилни офиси по граничните пунктове, на които е трябвало да се санкционират неплатилите водачи, излизащи от страната, ще бъдат само седем. Тук отново се появява въпросът: Защо тази сметка не е била направена още при обявяване на офертата? Отпадането на 23 контейнера ще спести на изпълнителя около 320 хил. лв.

България плаща за:

Доставка и оборудване на 30 бр. мобилни офиса – представляват контейнери, предназначени за мобилно местене по различните гранични пунктове. Следва да са оборудвани с електрозахранване, интернет връзка и минимум 2 работни станции.

България получава:

Доставка и оборудване на 7 мобилни офиса – дори при песимистични оценки от експерти – стойността на 1 бр. мобилен офис, отговарящ на изискванията, надхвърля 14 хил. лв или обща загуба за държавата надхвърля 320 хил. лв.

Кои институции трябва да се задействат?

В анекса е записано, че “страните безусловно приемат за установено, че промените нямат финансово отражение“, т.е., че всички тези промени не водят до необходимост от промяна на сумата, която държавата ще плати на изпълнителя. Цитираният текст всъщност показва преднамереността в тълкуването на закона от страна на служителите в АПИ. От посочените мотиви става ясно, че около 50 млн. лв. пропуснати доставки нямат финансово отражение от гледна точка на АПИ. Въпреки това в Закона за обществените поръчки много ясно се дефинират тези случаи:

Съгласно Чл. 116. от ЗОП: Договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения могат да бъдат изменяни когато: (…)

7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.) се налагат изменения, които не са съществени;

Агенция Пътна Инфраструктура (АПИ)

Съгласно действащото законодателство в България – в случай на установени пропуски или нарушения на Закона за обществените поръчки, възложителят по една процедура (в случая АПИ) следва да прекрати сключения анекс №53-00-9055/28.09.2018 към договор №Д-7/16.01.2018г и да върне в сила условията на първоначално подписания и одобрен договор.

Комисия за Защита на Конкуренцията (КЗК)

В случай на установени пропуски или нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) или за съмнения за поведение, водещо до нарушаване на принципите на свободна конкуренция, КЗК е длъжна да образува производство и да извърши проверка на законосъобразността на издадените от АПИ актове. В случай на установени нарушения КЗК може да обяви договора за невалиден и да върне процедурата на етап “Избор на изпълнител” или дори да прекрати окончателно цялата процедура и да наложи на АПИ да започне нова процедура.

Агенция за Обществените Поръчки (АОП)

Ведомството, което отговаря за законосъобразността на провежданите процедури е АОП. От тази агенция би следвало да се очаква да изисква от АПИ съгласуване на провежданите процедури или взиманите решения. В случай, че АПИ не е съгласувала решението си за сключване на анекс с АОП, то същата следва да се самосезира и да извърши проверка на процедурата.

Софийска Градска Прокуратура (СГП)

Предвид, че в гореописаните факти, подкрепени с документи, присъстват обстоятелства, които сочат за безстопанственост в особено големи размери и подозрение за действия срещу интересите на държавата – Софийска градска прокуратура (СГП) следва да се самосезира и да извърши пълна проверка на всички актове, решения, доклади или други нормативни документи издавани и приемани от АПИ, нейни бивши и настоящи служители и да определи дали има обстоятелства за престъпление съгласно Наказателния кодекс (НК).

“По-добре” късно отколкото никога

Загуба за АПИ:

✖ 15 млн. лв. неустойка по договор

✖ 547 млн. лв. пропуснати ползи заради забавяне

✖ 75 млн. лв. платен аванс за дейности, които не са свършени

Вместо благодарности за щедро направените подаръци обаче АПИ получава ултиматум от австрийския изпълнител. Пътната агенция е притисната да си затвори очите за санкцията от 15 млн. лв. в договора, сключен с Капш и да удължи допуснатия срок за изпълнение на 25 месеца. Управителния съвет на АПИ послушно изпълнява указанията на австрийския “играч” и сключва анекс, с който се конфронтира, както с интересите на българската държава и граждани, така и с насоките на премиера Борисов.

Припомняме, че процедурата за избор на изпълнител на тол системата се забави повече от 2 години в следствие на серия от злонамерени трикове, в които “таен” играч успя да направи за смях цялата държава, подавайки десетки жалби, които блокираха процедурата. В следствие на безпрецедентното забавяне дори и премиерът Бойко Борисов се намеси и в серия от публични изказвания той информираше обществото, че всеки ден забавяне струва на България 1.5 млн. лв. Именно министър-председателят разясняваше как тези пари отиват за пътища и инфраструктура – теми, които са част от основните приоритети на правителствата, водени от ГЕРБ.

Бойко си говори, кервана си върви

Въпреки десетките изказвания на премиера, АПИ си позволи да удължи допустимия срок за изпълнение и вместо да глоби фирмата изпълнител с 15 млн. лв., както е посочено в чл. 8 от договора, председателят на Управителния съвет на АПИ сключи незаконен анекс с Капш, който ощетява пътната агенция с 547.5 млн. лв. (12 месеца просрочване умножено по 1.5 млн. лв. за всеки просрочен ден).

Колаж: Тол система или мираж? Борбата за една фантазия

В допълнение на анекса, пълен с “подаръци”, пътната агенция успява да предаде и малкото й останали гаранции – методиката за разплащане. В пореден триумф над безпомощната агенция, австрийската компания за тол системи успява да наложи на АПИ да и плати аванс в размер на 50% (75 млн. лв. без ДДС), въпреки че реално тол системата все още носи повече отличителни белези на мираж, отколкото на електронна система за пътно таксуване.

Глава втора:

Непослушните отиват в ареста, амбициозните където си поискат

Ако някога сте се питали “има ли поне една обществена поръчка, която да минава по реда без корупция“, краткият отговор е – не. Под една или друга форма договорките “под масата” са част от т. нар. държавен сектор, в който, ако искате да пробиете, трябва да притежавате повече лични качества, присъщи на подземния свят, отколкото умения или опит.

Разбира се, България не е корупционен остров. Във всяка държава по света съществува корупция. Съществената разлика е, че в т. н. цивилизовани държави корумпираният чиновник взима подкуп и избира една от няколкото възможни фирми с опит. С други думи, ако има 6 строителни фирми, които могат да построят даден обект – се избира една от тях.

В българската администрация, поставен пред подобна дилема, българският чиновник е в състояние да направи друга форма на избор. От 6 строителни фирми с опит може да спечели… 7-мата, която отглежда картофи или продава хапчета или е регистрирана преди няколко дни и в не редки случаи има пряка или косвена връзка с въпросния чиновник.

Кой всъщност спечели монопола над пътните такси?

Борис Марков, бивш временен чиновник от СДС, работещ като служител на австрийската фирма за тол системи Капш, сниман в Mercedess Benz V8 GT C AMG Black (пазарна стойност ~320 хил. лв.)

През месец декември 2018г. стана ясно, че АПИ избира за единствен разпространител на винетките и тол таксите (Национален доставчик на услуги -НДУ) дружеството “Интелигентни Трафик Системи” АД (ИТС АД). Съгласно техническото задание и провежданата процедура АПИ беше предопределила за роля на НДУ да разпространява единствено и само тол такси за камионите, но не и винетки и маршрутни карти.

В техническото задание на поръчката за тол системата дори пише изрично, че НДУ ще “предоставят услуги на потребителите в България по събиране на електронните пътни такси”, “работят от името и за сметка на АПИ” и “не продават on-line електронни винетки и маршрутни карти“.

Очевидно обаче това обстоятелство се е променило в полза на австрийския изпълнител Капш. Въпреки че договорните отношения между АПИ и избраната за разпространител компания ИТС АД следва да са публични, АПИ умело избягва и прикрива сключения договор и не го публикува дори след искане, отправено от вестник Капитал по Закона за достъп до обществена информация. Въпреки това източници на Общество ОРГ изпратиха копие на договора до редакцията ни. Видно от подписания документ – Агенция “Пътна инфраструктура” е взела немотивирано решение за избор на единствен разпространител без търг или каквато и да е процедура.

Договорът е от 19 декември, няколко седмици преди да настъпи кошмарът за АПИ и е-винетките. “Интелигентни трафик системи” (ITS) изгражда собствен сайт – vinetki.bg, чиято цел, естествено, е да продава електронни винетки. В същото време в договора за тол системата се иска от избрания изпълнител – австрийската Kapsch, “да реализира уеб портал и мобилно приложение за продажба на електронни винетки“. Това очевидно също се е променило, защото малко след Нова година стана ясно, че Kapsch отговарят само за бутона “купи винетка”, но целият сайт bgtoll.bg е изграден от друга компания за нова сметка на АПИ.

Интересен е начинът, по който “Интелигентни трафик системи” са избрани за единствен разпространител на винетки и тол такси – монополист. Единственото публично съобщение е на сайта bgtoll.bg, където се казва, че с решение на УС на АПИ №20969 от 18 декември фирмата е регистрирана като такъв доставчик. Самото решение не е публикувано никъде. АПИ публикува официално условията за кандидатстване за другите фирми ден по-късно – на 19 декември 2018г.

Модел на схемата за разпределение на 7% законна комисионна от монопола над 1.2 милиарда лева от тол такси и винетки всяка година. Договорът е сключен без търг или публична процедура между Пътната агенция и Интелигентни Трафик Системи АД – фирма на Станислава Арнаудова

Ден след като е избрала фирмата за едниствен Разпространител на витеки и тол такси, АПИ публикува и условията за кандидатстване на сайта си. В тях вече става ясно, че обхватът на действие е разширен и компанията най-малкото не е имала равен старт с останалите потенциални заинтересовани. Условията изглеждат доста общи: споменава се, че кандидатите трябва да имат “добра репутация” и “необходимата финансова стабилност”, без да се характеризира какво се има предвид под това. Те трябва да бъдат вписани в регистър, който и до днешна дата стои като празен линк на bgtoll.bg.

Кой стои зад Интелигентни Трафик Системи АД

Дружеството “Интелигентни трафик системи” е 80% собственост на Станислава Арнаудова. Теодора Михайлова държи останалите акции в компанията.

Коя е Станислава Арнаудова?

Всъщност лицето Станислава Арнаудова е тясно свързана с бившия чиновник от СДС Борис Марков. След разследване на Общество ОРГ и справка в имотния регистър стана ясно, че всъщност към днешна дата, лицето Борис Марков временно обитава къща, собственост на Станислава Арнаудова

Борис Марков работи като служител на Капш за България. Близостта между Станислава Арнаудова, Борис Марков и австрийската компания Капш разбира се не е случайна. Братът на Борис Марков – Костадин Марков е бивш депутат, бивш зам. кмет на Бургас, в момента общински съветник от групата на СДС в Бургас. Именно в Бургас през 2012 г. Станислава Арнаудова е избрана за изпълнител на една от пилотните системи за Синя Зона на Слънчев Бряг АД, където отново зад техническото изпълнение стои австрийската фирма Капш и връзката с Борис и Костадин Маркови.

Милиони за пътища отиват в частни имения

Далеч от погледите на столичани се намира китното пернишко селце – Кладница. Малкото селце с население от хиляда души е всъщност дом и на частния комплекс от затворен тип – Делтахил. Този комплекс е известен с голям брой от своите заселници.

Любопитен факт е, че в луксозния комплес живеят Слави Трифонов, Иво Сиромахов, Николай Петров (бивш ръководител на Военно Медицинска Академия), Владислав Димитров (бивш депутат от ГЕРБ), Орлин Алексиев (общински съветник на ГЕРБ в Столична община)

Справка в имотния регистър показва, че Станислава Арнаудова също е собственик на имение в затворения комплекс. Със своите впечатляващи 790 кв. м., еднофамилната къща на лидерката на Интелигентни Трафик Системи АД се нарежда сред едни от най-големите и скъпи имоти в комплека. Според брокер на имоти, с който се свърза екипа на Общество ОРГ, въпросният имот би струвал между 3.8 и 4.4 млн. лв. ако беше на пазара в момента.

Луксозната еднофамилна къща на Станислава Арнаудова

Луксозни автомобили

Лицата зад “Интелигентни Трафик Системи” не изглежда да крият скъпите си придобивки в публичното пространство и споделят свободно високия стандарт, на който се радват.

Остава отворен въпросът как бивши държавни чиновници и служители успяват да се изкачат по стълбицата към успеха, само чрез един успешен ход срещу Пътната агенция на България.