Един от най-големите средновековни градове от Второто българско царство - Червен, все още крие неизвестни

 Затова учените продължават проучването му. За живота на обикновените хора там и как са платили своето свободолюбие – репортаж на БНТ. 

Изглежда красиво и величествено. Но преди 9 -10 века животът тук не е бил никак лек. Археолозите продължават да разкриват историята на Червен и неговите жители.

Червен е една от малкото български крепости, които не са се предали на османските завоеватели. Но хората са платили висока цена за своето свободолюбие.

Когато градът трябва да расте върху ограниченото пространство на скалния каньон, всяко разрушение се разчиства, за да се построи нов дом. И за учените е трудно да сглобят времето и историята. Но опожаряването оставя ясна следа в скалата.

Светлана Великова, ръководител на археологическите разкопки: Опожареният камък е розовеещ. Това е подовото помещение на една сграда

БНТ: И щом като е червено...

Светлана Великова: Да, и тези следи, които са по-розовеещи, червенеещи на места, са свързани с опожаряване.

Проблемът тук е, че градът е преживял няколко катаклизма и е трудно да се каже кога са белязали камъка.

Светлана Великова: 1388 година и походът на Али Паша и за разлика от други крепости, които се предават и тук се влиза точно в тази западната част, към която сме ние, защото е най-лесната за проникване. Опожарява целия град, достигайки и до най-източната част на платото.

БНТ: Щом като е имало опожаряване, значи са се съпротивлявали?

Светлана Великова: Съпротивлявали са се, да. Имало е битки, съпротива. Дори последното всъщност – словашкият войвода Михай Витязул, Михай Храбри в края на XVI век също минава и се случва подобна картина за Червен.

Въпреки несгодите, хората са градили с много труд живота си наново. Следите в скалата показват дори усилията им да постигнат по-добър стандарт.

Светлана Великова: От двете трани на тази изсечена вана са слагали колове и пред нас има още една. Отскоро започваме да ги свързваме с производството, с тъкачното производство, което е позволявало на човека, който се занимава с тази дейност да сяда точно тук, във ваничката, краката са долу, самата конструкция се развива пред нас и се извършва самият процес на тъкане.

Дълбали са скалата и за да събират дъждовна вода, и за да складират храната и житото си. Но тук все още се опитват да разберат функцията на тази яма.

Светлана Великова: Ето това сега е част от купичка, само че тя има монограм, който е подглазурен. Вижда се една буква или две. Ами монограмите са много интересно нещо, те дават информация за собственика и за някой по-важен човек, който е жител на Червен. Всъщност вчера точно на това място намерихме една красива висулка, която е сребърна

Домът, който проучват в момента, е на няколко метра от църквата.

Светлана Великова: Да, вече сме във вътрешността, притвора на църква номер 16.

БНТ: Не са влизали така, нали?

Светлана Великова: Не са влизали така, на нас ни е малко трудно, защото в един момент този вход е бил преграждан.

За средновековен град, който в най-добрите си периоди е стигал до 10 хиляди жители, 16 църкви дори се оказват малко.

Светлана Великова: Ами за средновековните облици на градовете, доминиращи в пейзажа сгради са църковните постройки и жилищните естествено. Защо имаме толкова много църкви? Защото жителите ги ползват на квартален принцип.

Църква 16 е от големите, все още личат част от стенописите. Но освен декоративни орнаменти, не са останали иконописни изображения.

Светлана Великова: Единствено в тази южна ниша пред нас успяхме да разкрием части от човешки фигури. Светци воини.

Въпреки малките си размери, храмът е побрал няколко гроба, побрали останките на не едно поколение важни за общността и църквата хора. Те също дават сведения за живота в Червен

Светлана Великова: Мъж, който е достигнал до 60 - 61 -2- годишна възраст с доста голям недъг. Който не му е позволявал да се движи сам. Имал е нужда от помощник. Което означава, че той е бил обгрижван през цялото време.

БНТ: Червен е най-големият средновековен град от второто българско царство. Но, колкото и да е странно, от писмените извори имаме само името му. Всичко останало е плод на археологическите проучвания.

В Бориловия синодник са вписани трима митрополити  от Червен, в данъчния регистър Червен е вписан като град. Всичко останало - и битките, и земетресенията, които рушат Червен, са история, разчетена в пластовете руини. Крепостта опустява постепенно през XVI век, когато малкото му останали жители го напускат. Трудният живот в крепостта изгубил смисъл, основали село в подножието й, до реката.