Някои масови заблуди и истината за това как се синтезира и усвоява този жизненоважен за тялото ни протеин

Струва ли си да приемаме колаген под формата на скъпи хранителни добавки коментира експерт за вестник Труд. Наред с някои наистина полезни хранителни добавки, необходимостта от които е свързана със съвременния начин на живот, има и такива, които са придобили огромна популярност единствено заради агресивния маркетинг на една мощна индустрия. Тя често насочва рекламните си остриета към най-бедната част от хората - пенсионерите, и им вменява, че могат да бъдат здрави и млади само с чудодейни добавки: алантоин от охлюви, капсули с настъргани рога от северен елен и какво ли още не. Тези добавки идват с обещанието за здрави стави, еластични сухожилия, сияеща и опъната кожа, подобрена потентност, жизнен тонус и прочее. За тяхната ефективност (почти) няма доказателства, базиращи се на научни данни.

Това, което ме кара да онемявам обаче, е модерната мантра „Имаме нужда от колаген и благодарение на него се докосваме до извора на младостта и двигателната мощ“. Имам за съжаление голям брой познати, продаващи добавки с хидролизиран колаген от „специално подбрани“ животни за баснословни суми. Знам, че темата е гореща, а индустрията зад нея - многомилиардна. Но моята цел е не да бъда крайна инстанция, а да дам тема за размисъл и повод да се информирате и сами да решавате кое е добро за вас и кое работи. Моята теза е, че добавките с колаген не могат да ви донесат обещаните чудеса, а здраве и младост можете да поддържате единствено с природосъобразен начин на хранене и живот. Тоест това, което можете да получите с храната, не можете да получите с колагеновите препарати. Ще се аргументирам.

Колаген наричаме протеина, който се намира в най-голямо изобилие в човешкото тяло и участва в изграждането на почти всички структури. Неговото име идва от думата „кола“, от гръцки „лепило“. Структурата му включва три полипептидни нишки, съдържащи над 1000 аминокиселини. Той не е есенциално вещество, което означава, че човешкият организъм сам синтезира необходимото му количество и вид в зависимост от своите нужди. Този процес, разбира се, не се осъществява само в една посока. Част от нашите клетки притежават и специфични ензими – колагенази, с помощта на които разграждат натрупаните излишъци от колаген, когато и където е необходимо. С напредване на възрастта способността за синтез, както и неговото качество, спадат. Това не означава, че можем да го приемаме от външни източници, за да избегнем неговия недостиг. Защото:

1. Колагенът е едра молекула (с над 1000 аминокиселини) и не може да бъде усвоен директно. В храносмилателния тракт той първо се разгражда с помощта на ензимите пепсин, трипсин, еластаза до малки частички - трипетиди, дипетиди и монопептиди (аминокиселини). След това те биват усвоени.

2. Не е задължително обаче организмът да използва тези фрагменти за повторен синтез на колаген. Все пак човешкият организъм има нужда да изгражда и доста други видове протеини.

3. Аминокиселините в структурата на колагена, съставящи над 30% от общото количество аминокиселини, са глицин, пролин и хидроксипролин. Нито една от тях не е есенциална. Те могат да бъдат синтезирани и от други аминокиселини, т.е. дори не зависим изцяло от техния външен прием. Споменатият хидроксипролин, както и друга аминокиселина – хидроксилизин, са специфични само за колагена, а техният синтез в човешкото тяло е процес, зависим от витамин С. Той вече е есенциален, без неговия прием от външни източници не можем, затова и сме го нарекли витамин.

4. На пазара все още няма лекарство с основна активна съставка колаген за орален прием, всичките са хранителни добавки, което означава, че не минават фармацевтичен контрол и с твърденията относно ефективността им винаги трябва да имаме едно наум. Особено при наличието на любимия ми и задължителен по закон надпис за добавките“: „Не е заместител на разнообразното хранене“. Аз в повечето случаи го разбирам като „Не очаквайте чудеса от нас.“

5. Парадоксално, но факт: въпреки ширещото се и невярно твърдение, че само животинските протеини са пълноценни, колагенът е непълноценен протеин. На него му липсва незаменима, но изключително ценна аминокиселина – триптофан, а именно тя се явява прекурсор за синтез на жизнено важния серотонин.

6. Колаген, желатин и колагенови пептиди на практика са едно и също вещество от хранителна гледна точка, което е преминало през различна степента на хидролиза. Думата желатин обаче звучи някак си твърде обикновено, не „носи“ на цена. Трудно ще продадете желирани бонбонки като цяр за болни стави за много пари. В този ред на мисли, познайте от какво са направени в повечето случаи меките и твърдите капсули на голяма част от лекарствата и добавките? От желатин.

7. Познайте коя много често е една от основните съставки в евтините колбаси като кренвиршите? И учудва ли ви? Все пак колагенът е и вторичен продукт от индустриалната обработката на месо и месни продукти - евтина суровина и в изобилие.

Всеки път, когато си правите популярната супа пача, съдържаща хрущяли на различни части от животни - опашки, уши, крачета, вие всъщност правите доста ефективна екстракция на колаген. Затова бульонът се желира. Не звучи обаче „научно“ и отново не „носи“ на цена, нали? Споменавайки въпросната екстракция, познайте в кои органи се отлагат тежките метали като олово, арсен, живак в животинските организми и откъде добиваме колаген? В костите на животните.

8. Защо в над 90% от случаите добавките с колаген съдържат букет от допълнителни колагенови „бустъри“ като хиалуронова киселина, глюкозамин, МСМ, витамин С, коензим Q10, омега-3 мастни киселини, куркума и т.н., щом е сам по себе си е толкова ефективен? Някои производители дори усетиха, поне според мен, накъде духа вятърът и директно разработиха формули, съдържащи единствено бустърите като добавка, изоставяйки „чудодейния“ колаген.

9. Не си ли задавате въпроса защо при положение, че се изкарват милиарди от продажбата на въпросните добавки с колаген, имаме толкова малко научни данни, доказваща ефективността им? Да не говорим, че голяма част от публикуваните изследвания са или върху животни, или са спонсорирани пряко от производителите на добавки. Този въпрос е директно провокиран от мнението на световния авторитет в областта на диетологията и автор на бестселъра „Китайското проучване“ д-р Т. Колин Кемпбъл. Ако посетите официалния сайт на Харвард медикъл скуул или на някоя подобна реномирана институция, ще видите, че публикациите по темата са изключително предпазливи откъм крайни твърдения и винаги завършват с изречението „Необходими са повече изследвания и научни данни, за да можем да потвърдим със сигурност ефективността на добавките, съдържащи колаген“. До тогава си позволявам да дам за някои банален, но приложим съвет.

Доказано е, че хронично високите нива на кортизол в организма оказват пагубно влияние върху синтеза на колаген, преведено – ниските нива на стрес се отразяват добре на еластичността на кожата. Това обаче ние всички чисто интуитивно го знаем: щастливите и спокойни хора обикновено са по-младолики. От ядове се старее и бръчките се появяват по-бързо. Старее се бързо и от системна употреба на алкохол и тютюн. Пак лоша новина: алкохолът възпрепятства синтеза на колаген в тялото.

Но кое му помага? Здравословното и разнообразно меню, комбинирано с умерено физическо натоварване и ниски нива на стрес поддържат външния вид и опорно-двигателната ни система в оптимална форма. Защо ли обаче не си обръщаме внимание, въпреки че ни е пределно ясно? Може би е по-лесно да дадем 40-50 лв. за поредното празно обещание, отколкото да променим навиците си и да не се поддаваме на инерцията?

Веселин Станков е бакалавър еколог, завършил Биологическия факултет към СУ. Експерт по здравословно хранене на растителна основа, лектор-консултант в Клиника “Д-р Емилова”.

Основател на иновативен проект за приготвяне и доставка на храна за столицата, съдържаща само непреработени и нерафинирани суровини от растителен произход.