Другото име на заболяването е „магарешка кашлица”

Коклюш е остра респираторна инфекция, която протича с характерна конвулсивна кашлица, известна като магарешка кашлица, предава NOVA.

Как се предава?

Предава се по въздушно-капков път. Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха. Заболяването често се предава на малки деца в домакинството/семейството от по-големи братя/сестри или от други възрастни членове.

Как се открива?

За изолиране на причинителя Bordetella pertussis в началото на заболяването от болния се взема назофарингеален секрет (за предпочитане сутрин на гладно). С по-висока чувствителност е изследването по метода PCR.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е средно 7-10 дни. В началото на заболяването болният е с прояви на лека до умерено висока температура, хрема и кашлица, която прераства в типична пароксизмална спастична (магарешка) кашлица. Оздравяване настъпва за около 4-6 седмици.

След отминаването на първата или втората седмица започват бързи и неконтролируеми пристъпи на кашлица, които стават по-чести и се засилват с напредването на заболяването. Когато болният успее да поеме дъх, се чува специфичен звук (реприз), наподобяващ рев на магаре, откъдето идва и популярното име на заболяването. Пристъпите често водят до изхрачване на прозрачни храчки, последвано от повръщане. Продължителните, силни епизоди на кашлица се повтарят с прекъсвания до десет седмици или повече.

При малки бебета е възможно вместо типичния реприз пристъпите на кашлица да бъдат последвани от кратки периоди на спиране на дишането (апнея).

Симптомите на коклюш започват да отслабват след четири седмици, пристъпите стават по-редки и по слаби, но могат да се повтарят месеци след началото на симптомите.

Заболяването протича най-тежко при кърмачета и деца в ранна детска възраст. Могат да настъпят усложнения като пневмония, енцефалопатия (заболяване на мозъка), припадъци и дори смърт. При деца на възраст под 6 месеца и при бебета, чиито майки не са ваксинирани, рисковете от усложнения са по-високи. Всички, които не са ваксинирани срещу коклюш или са непълно ваксинирани, са изложени на риск от заболяване.

Най-сигурният начин за защита срещу коклюш е пълната имунизация. Имунизациите и реимунизациите срещу заболяването са задължителни и се извършват с различни комбинирани ваксини и срещу други заболявания (дифтерия, тетанус, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В, хепатит В), в зависимост от възрастта на детето. Съгласно Имунизационния календар на Република България, имунизациите се прилагат още от първата година след раждането (Hexacima), реимунизации през втората година (Pentaxim), през годината, в която се навършват 6 години (Tetraxim) и през годината, в която се навършват 12 години (Boostrix).

Какви са ползите от ваксинацията?

Ако хиляда души се разболеят от коклюш, две от тях ще умрат от пневмония или мозъчно увреждане (повечето от тези смъртни случаи ще са при деца под шест месечна възраст); десет от тях ще получат конвулсии; един от тях ще получи енцефалит; петдесет от тях ще развият пневмония; двеста от тях ще се нуждаят от прием в болница за лечение. При деца на възраст под 6 месеца рисковете от усложнения са значително по-високи.

Ако хиляда души се ваксинират срещу коклюш, сто от тях ще съобщят за дискомфорт, зачервяване или подуване на мястото на поставяне на ваксината или ще имат треска; до десет от тях ще съобщят за непрекъснат плач повече от три часа след ваксинацията. Един на десет хиляди ваксинирани ще получи конвулсии.

В страните с висок имунизационен обхват заболяемостта сред децата във възрастта под 15 години е по-малко от едно на сто хиляди.

В България ежегодно се регистрират случаи на коклюш, основно при деца. Заболяемостта варира между 0,25-4,06 заболели на сто хиляди души население.