Историята на Николай и Деян разказва  Свободна Европа

Той работи в украинска софтуерна компания и повечето от колегите му са украинци. Откакто Русия започна военната си инвазия в Украйна на 24 февруари, фирмата организира евакуирането на свои служители и настаняването им в България.

Николай Козарски обаче иска да направи нещо повече за хората, които остават да воюват в родината си и затова се обръща към своя украинска колежка с въпроса с какво би могъл да помогне. Тя му дава идея да направи дарение на военно-медицинския батальон към украинската армия.

“Хоспиталиери се наричат тези хора и са навсякъде по фронтовите линии. Това са парамедици, обучени са да закрепят [състоянието на] един ранен човек, докато стигне до болница, за да му бъде оказана адекватна медицинска помощ”, разказва Николай. 

В инициативата му веднага се включва близкият му приятел Деян Трендафилов. Той говори с бившия си работодател, който обещава да осигури бюджет до 5000 лв. Междувременно Николай и Деян успяват да съберат от колеги и приятели около 4000 лв.

“Даже не успяхме да усвоим всички средства, които човекът от другата фирма беше готов да даде, защото напълнихме колата догоре и просто нямаше какво повече да купим”, споделя Козарски.

Той взима списък от украинската си колежка, в който са посочени най-необходимите за парамедиците материали. По думите му повечето неща в него обаче са “много специфични материали и медикаменти, които се ползват във военната медицина и много трудно се намират в България”.

Затова решава да не ги поръчва от САЩ или Западна Европа, а да се фокусира върху неща, които може да набави в рамките на денонощие и да тръгне веднага към Полша, където се намира един от пунктовете за получаване на дарения за украинските парамедици.

Николай и Деян успяват да съберат десетина спални чували, термо бельо за около 40 души, 9000 бинта, радиостанции, челници и други превързочни материали. Тръгват към Полша на 28 февруари и вечерта на същия ден излизат от България през Видин. Цялото им пътуване трае около 17 часа. Крайната точка е град Пржемисъл, който се намира на украинската граница, близо до Лвов.

“По пътя видяхме поне три буса - един унгарски, един чешки, на които имаше надписи “Хуманитарна помощ за Украйна”. Имаше и един друг бус, на който имаше по-различен надпис: “Путин ху*ло”, разказва Козарски.

Впечатленията му от Пржемисъл са, че градът определено живее в извънредна обстановка. Често от границата идват полицейски коли, които ескортират автомобили, организират се доброволчески акции, хората навсякъде се вълнуват от съдбата на украинците.

Докато разказва за пътуването си, Николай споделя, че в момента се намира със семейството си в Румъния, където чака да разбере дали друга негова колежка ще успее да напусне Украйна, за да я закара заедно с двете ѝ деца в България.

По думите му, наред с ползата от самите дарения, които с Деян са оставили в пункта на украинските парамедици, той е дори по-доволен от верижната реакция, която инициативата му е предизвикала сред негови приятели.

Само ден след като публикува в социалните мрежи Фейсбук и ЛинкдИн информация за дарителската си акция, му се обаждат трима души, за да го помолят да ги ориентира как да организират и те подобни кампании. В крайна сметка се оказва, че по този начин списъкът на парамедиците достига до “фирми, които могат да набавят и от по-трудно достъпните материали”.