Паметта за редица герои за националното освобождение пази къщата-музей „Баба Тонка“ в Русе

Репортаж на Наталия Йорданова за NOVA NEWS.

 Музеят представя цялото развитие на българското възраждане, през историята на едно революционно  семейство-семейство Обретенови. Сред стотиците експонати се пази сабята на Раковски, на Стефан Караджа и бастунчето с мастилница и перо на Баба Тонка.

 На брега на Дунав, къщата на семейство Обретенови разказва истории. Музеят е наречен на името на Баба Тонка Обретенова, символ на майката на революционери. В къщата й се провеждат заседанията на русенския революционен комитет, тя съхранявала документи и пренасяла  оръжие през Дунав. За нейната всеотдайност в Записките си Захари Стоянов я нарича „Баба Тонка“ и под това име остава в народната памет.

 „Семейството на Баба Тонка е изключително важно, защото фамилията Обретенови е едно обикновено, бихме го нарекли средностатистическо семейство, но всички в това семейство по един или друг начин са включени в процесите на българското Възраждане. Тъкмо от тук са особено силни примерите, защото виждаме участници в априлското въстание, в отделните  чети. Преди това самият Никола Обретенов е Ботев четник, а след това и един от строителите на модерна България. От тази гледна точка ето как с едно семейство ние показваме какво се случва с българския народ във времето на Възраждането”, разказва директорът на Историческия музей в Русе проф. Николай Ненов.

В ден като този-в който честваме свободна България, оръжията са акцент, а в музея се пазят изключителни екземпляри.  Но има един особено ценен експонат-бастунчето на Баба Тонка, което се състои от три части-основен корпус, мастилница и перо за писане. Това бастунче, според историците показва култа, уважението на Баба Тонка към образованието.

„Знаем от спомените на Никола Обретенов когато баба Тонка е белязала гроба на Стефан Караджа, че след това да намери черепа му,  е написала славянската буква „онче“.Това е като един безкраен знак, така виждаме връзката между тази безспорно голяма героиня и майка на българската свобода с преклонението й към грамотността”, допълва проф. Ненов.

В музея се пазят уникални саби, с които са се сражавали герои за българското освобождение. Едното оръжие е на Георги Раковски и датира от времето на Кримската война.

„В този период е използвал тази сабя и при преминаването във Влашко тя е оставена тук. Самата сабя е намерена зазидана в една ограда край село Ново село, виждаме златната инкрустация на името”, обяснява още директорът.

Другата ценна находка е револверната сабята на Стефан Караджа.

„Това е сабята на Стефан Караджа. Заедно с Хаджи Димитър през лятото на 1868 година двамата войводи водят чети, които преминават южно от Дунава и двамата войводи имат такива саби, които имат и револвер със сабята едновременно.Това е белгийско производство. Модерните чети от българското Възраждане са различни от старите хайдушки чети и като визия. Ще видим например Филип Тотю, който е като арнаутин, като пехливан с множество оръжия в силяха, в пояса си, докато четите, които са от модерността са като хусарски войници, не случайно българските гвардейци днес носят униформата на четниците от възраждането”, казва още проф. Николай Ненов

Тези оръжия символизират желанието на българите да покажат , че имат собствена армия, собствен дух и нация, казва още историкът.

Музеят в Русе пази и част от мемориалните знаци за епохата-като порцелановата чиния с изображения на битката за Плевен. Пази и черепа на Стефан Караджа, съхранен от Баба Тонка и нейното семейство. С него тя посреща героите след Освобождението. Този артефакт изчезва за години и е открит след Освобождението на Добруджа.