Трите поредни празника са на 15, 16 и 17 юли

В традиционните народни представи на българите най-горещите дни в годината са трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли, св. мъченица Юлия – 16 юли, и св. великомъченица Марина – 17 юли. Тези дни, известни като Горещници, са свързани с много вярвания и обичаи, насочени към предпазване от огнени стихии и градушки.

През 2024 година прогнозите сочат, че тези дни наистина ще бъдат най-горещите, като се очаква на места в страната температурите да достигнат и надхвърлят 40 градуса на сянка. Това съвпадение между традиционните и реалните най-горещи дни е особено интересно, като се има предвид, че астрономическите Горещници са на 28, 29 и 30 юли. Това разминаване е резултат от преминаването към Юлианския календар, който с времето се отдалечава от Григорианския заради повечето високосни години в него.

Традиции и вярвания

Горещниците се отбелязват предимно в Северна и Западна България. В Северна България трите дни имат собствени имена – Чурлига, Пърлога и Марина Огнена, а в Южна България – Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария.

Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата, те вярвали, че отбелязването на Горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не се ходи на нива и не се извършва земеделска работа – жътва, вършеене, косене и копаене. Не се меси и пече хляб, за да се опази трудът от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището.

На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари и калайджии, които работят с огън.

Гадаене по Горещниците

По тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на тези месеци. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици.

Обреди и магии

В селата из Стара планина от Горещниците започва периодът на седенките. Изпълнява се обредно „заклаждане” на първата моминска седянка, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия. През трите дни девойките събират съчки и влачат стебла от тиква с пожелание „да се събират и влачат ергените по тях”.

Момите наливат прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и „ергените така ще се въртят около тях”. От тази вода дават на момците да пият – за да ги обикнат. Привечер девойките взимат хурките си и отиват на седянка. Докато запридат хурките си, изричат магически заклинания. Една мома пита: „Какво предеш?” Отговорът е: „Запридам ергените от горната махала до долната”. Вечерта девойките слагат мокър конец в комина, „за да съхнат момците по тях, както съхне конецът“. Друг път забождат хурките си в мравуняк „за да пъплят момците след тях, както пъплят мравките“.