Изкуствен интелект в битката за грамотност

Последните данни на международния тест PISA сочат доста тревожни резултати. 54% от българските ученици нямат дори критичния минимум на знания и умения по математика и четене, предава NOVA. 48 на сто от 16-годишните деца са със сериозни дефицити по природни науки. Тази седмица резултатите от Програмата за международно оценяване на ученици за 2022 година бяха една от най-коментираните теми, не само у нас.

Проучването показват рязък спад в представянето на децата и в много други държави, макар и да има такива (като Естония, например) където образователните умения на учениците бележат възход.

На всеки три години, Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която е част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, тества уменията на 15-годишните ученици по четене, математика и природни науки. През 2022 година бяха оценени близо 700 000 ученици от 81 страни. Изпитът на учениците трае 3 часа и половина, и преминава основно на компютър, а резултатите са поверителни.

Уменията на тийнейджърите по математика и четене бележат безпрецедентен спад, а затворените училища заради COVID се оказаха главен виновник.

Резултатите на PISA разбуниха духовете на много места по света и повдигнаха въпроси за стандартите и качеството обучение на днешните деца.

„В сравнение с 2018 г. средното представяне спада с 10 точки по четене и с почти 15 точки по математика - загуба, равна на три четвърти от ученето за една година” , казва, Матиас Корман, генерален секретар на ОИСР.

Макар в повече от половината от изследваните държави да се наблюдава рекорден спад, свободното падане по математика в страни като Германия, Холандия, Норвегия и Полша изглежда още по-критично. Ниските резултати могат частично да бъдат отдадени на затворените класни стаи, заради COVID, но се наблюдават и други тенденции. От Сингапур до Япония, през Корея - азиатските страни отново са на върха в класацията и продължават да увеличават преднината си. В Европа, най-добре представилите се ученици са от Швейцария, Ирландия и Естония.

„Хубавото е, че има група държави, които се противопоставиха на тази тенденция и отбелязват доста добър напредък през последното десетилетие. Можем да видим как представянето на Сингапур стана от добро - страхотно и запази напредъка си по време на пандемията. Погледнете Макао, Япония, Естония. Можете да видите, че Португалия, Унгария и Израел също отбелязват добър напредък”, добавя Андреас Шлейхер, директор по образованието на ОИСР.

Резултатите на учениците от Сингапур, които заемат призово място в класирането, показват, че те са средно с между три до пет години по-напред от своите връстници от Европа. По-лошите резултати се свързват с по-високи нива на използване на мобилни телефони за свободното време или в училищата, където има недостиг на учители

„Пандемията със сигурност изигра известна роля. Виждаме, че страни като Бразилия, които затвориха училищата за по-дълго, са в доста неизгодно положение по отношение на резултатите от ученето. Голям процент от младите хора там се чувстват тревожни, разсейвани от мобилни устройства в класните стаи. Спадът в подкрепата от страна на родителите, които са толкова важни както у дома, така и в учебния процес", добавя Шлейхер.

Само часове, след като докладът на Pisa посочи спад в нивото на младите французи, министърът на образованието обяви амбициозна програма от мерки. Заради посредствените резултати по математика, от следващата година във Франция ще се прилага популярният метод на Сингапур - повече визуализация и разбиране за това как работят числата и как могат да бъдат приложени в реалния живот. В битката за грамотността на децата влиза и изкуствения интелект. След пети клас децата ще бъдат разделяни на групи, според нивото им по френски и математика. Така ще се обръща повече внимание на учениците, които имат затруднения. Изкуствен интелект ще гимназистите у дома, за да коригира и подобрява нивото им по френски и математика.