Все повече семейства виждат образователния елемент в предоставянето на личен бюджет на своя ученик

Джобните пари на децата са една от най-дискутираните с родители теми, когато стане дума за финансовата грамотност на децата. Хубаво е, че все повече семейства виждат образователния елемент в предоставянето на личен бюджет на своя ученик и обмислят внимателно какви послания и уроци предават с тях.

Днес ще се спрем на грешките и проблемите, с които най-често се сблъскват родителите по тази тема, пише Dir.bg. Естествено, няма универсални грешки, нито пък решения, които да работят еднакво добре при всички - но бихме могли да адаптираме своето поведение спрямо темперамента на детето, неговата зрялост и отношенията в семейството.

1. Даваме твърде разхитителен бюджет

Една от задачите пред джобните е да помогнат на децата да се научат планират, да поставят приоритети на разходите си, да осмислят разликата между нужди и желания и да съумеят сами да постигат финансовите си цели. Умения, които ще са им много необходими като възрастни и чиито основи се градят още с първите финансови навици и модели на поведение.

Нерядко родители с по-големи възможности предоставят на детето си несъобразен с нуждите му бюджет, просто защото могат да си го позволят и за да се чувства то задоволено. Но това не е явление само при заможните семейства. Обратно, често пъти семейства с по-ограничени доходи в притеснението си да не създадат комплекси на детето, го оплитат във фасадното поведение на обслужване на всяко желание.

И в двата случая детето губи възможността да осъзнае истинската стойност на парите и благата. Изпуска ценния урок за това да можеш да планираш и постигаш сам целите си, да правиш избори.

Предоставянето на прекомерно голяма сума често води до погрешна оценка за стойността на парите. От друга страна, даването на твърде малко може да попречи на децата да посрещнат основните си нужди или да ограничи възможностите им да научат принципите на спестяването и планирането за дългосрочни цели.

Колко пари да даваме е най-честият въпрос сред родителите. Истината е, че няма еднозначен отговор и той зависи от възрастта и нуждите на детето, от това какви негови разходи обслужват джобните пари. Правилото за ежедневните нужди + мъничко отгоре работи много добре - малкото допълнителни средства могат да бъдат спестени или лесно пропиляни - според личната мотивация, финансова дисциплина и навици на детето.

2. Насреща сме всеки път, щом парите свършат

Разбира се, децата се учат с джобните пари, а недоброто им разпределение е част от практическите уроци. Това, че детето разхитително е изхарчило всичко в първите дни, не значи да го лишим от обяд до края на седмицата. Просто помощта трябва да има правила и условия, да бъде подкрепена от разговор. Джобните пари са първите собствени пари на детето, с които в демо вариант то има възможността да придобие навици и уроци за истинския си личен бюджет след години.

Всяко семейство може да прецени спрямо темперамента на децата и взаимоотношенията с тях кой е работещият вариант - при всички случаи безконтролното даване на още не е сред тях. Ако детето не се справя със своя седмичен или месечен бюджет, на първо място е добре да имаме дискусия по темата. Може пък да се окаже, че нашите представи за размер не са адекватни. В повечето случаи, естествено, причината е в това, че детето все още не може да управлява достатъчно добре своите нужди и желания и това е напълно естествено.

Разговорите за нашите финансови навици и съветите по отношение на доброто управление на личния бюджет са винаги полезни. Подкрепата от страна на вързастния в разпределението по пера или дни дава на детето по-добра основа да организира след това само своите средства. А възпитателните способи с "аванс" от джобните за следващата седмица или (безлихвен) заем от родителската банка с ясни срокове за връщане са доста убедителни, когато виждаме, че детето просто се усланя на благоразположението на своите родители.

3. Не сме установили ясни правила

Ако всеки път даваме различни суми и всеки път с различна периодичност, без ясни правила, това много ще затрудни детето в задачата да установи своите принципи за управление на личен бюджет.

Ние, възрастните, съумяваме да организираме семейните разходи, защото в повечето случаи имаме ясна представа за доходите си с техния размер и периодичност. Ако липсва такава предвидимост, това често ни поставя в стресови ситуации или пред необходимостта да заделяме повече за непредвидени случаи. При децата това важи в още по-голяма степен - с тази разлика, че при тях невъзможността да се прогнозира не води до повече притеснение, а просто се оставя на благоволението и вечното присъствие на родителя.

Регулярността и точно определеният размер са важен елемент от процеса детето да се научи да планира.

4. Не даваме джобни

Джобните пари обикновено идват с началото на училищния живот. В доста училища обаче в началните класове за децата е осигурена храна и са покрити текущите ежедневни нужди и те нямат възможността, нито необходимостта да правят свои разходи през деня. Успокояващо и удобно за родителите.

Това обаче не означава да ги лишим от възможността да управляват свой личен бюджет. Голяма част от финансовите навици и модели на поведение се формират именно в тази ранна възраст. Ето защо е добре да помислим за формат, в който децата получават свои седмични средства - например, за да обслужват сами желанията си за дребна изненада или десерт след училище, да разпределят самостоятелно средствата за уикендни забавления със семейство и приятели, да съхранят сумата за седмичния си урок по китара или английски и т.н. Това им позволява от първа ръка и много по-осъзнато да погледнат на темата за цената и стойността, да сложат ред в своите неспирни желания.

5. Плащаме за всяка свършена работа

В някои семейства на джобните се гледа като на заплата за изпълнени задължения. Поддръжниците на този модел посочват, че със заплащането за определени задачи децата учат връзката между усилия и финансови награди. Понякога това работи, но трябва да сме много внимателни и да имаме ясни граници. Ако поставим ценови етикет на всяко едно действие у дома, рискуваме да се превърнем в ходещо прасенце-касичка. И да оставим грешното усещане у детето, че за всяко свое усилие трябва да очаква възнаграждение.

6. Използваме джобните като наказание

Подобно на предходната точка, използването на джобните като наказание или награда може да се превърна в опасна практика, която да изкриви представата на детето за връзката между парите, отношенията в семейството, моралът и чувствата.

7. Не обсъждаме темата за парите и бюджета у дома

Често в семейството за пари не се говори - било то защото смятаме темата за неподходяща за деца, защото се страхуваме да не ги направим "материални" или защото не знаем какви съвети да дадем. Независимо каква е причината, трябва да помним, че искаме или не, децата имат досег с парите от най-ранна възраст - и личен, и чрез наблюдението си към нашите навици и отношение. Липсата на открит диалог вкъщи лишава детето от възможността да си отговори както на съвсем практични въпроси, с които се сблъсква в ежедневния си бюджет, така и на теми за ценностите и стойността на материалното.

Децата се нуждаят от насоки и подкрепа, когато става въпрос за управление на парите. Родителите е необходимо да са на разположение за съвети и обсъждане на финансови решения, така че да помогнат на децата си да изградят силна основа за финансова отговорност.

8. Коригираме всяка грешка, преди да се е случила

Джобните са уроци, които не се учат от учебник, а от практиката, от добрите и не толкова разумни постъпки. Джобните са удобното безопасно място за тези уроци, нещо като репетиция преди реалния бюджет, в който грешките биха били много по-скъпи.

Ако обаче сме винаги гласът на разума, който не позволява на детето да предприеме и една самостоятелна крачка, вместо да го предпазим от бъдещи проблеми, бихме го лишили от способността самостоятелно да взима решения и да прави преценки за парите си, да поема отговорност и да оценява рисковете. Народната мъдрост "Не питай старо, а патило" тук е доста подходяща - едно е детето непрекъснато да слуша поучителни напътствия от родителите, друго да изпита от личен опит последствията от своите действия.

А какви са проблемите и грешките, които вие срещате в предоставянето на джобни на вашите деца?