Винаги, когато се зададе т.нар. Ден на народните будители, ме хваща яд

За какви будители – а и кого ще да будят, между другото – става въпрос? За онези ли хаирсъзи говорим, дето щели да събарят султана, да освобождават зорлем някакво си отечество, а? Или за ония, уж божем просветените като Паисия и Софрония Врачански, които само бутат фитилите на младите нехранимайковци да зарежат дом и семейство, да се върнат от странство учили-недоучили и да хванат Балкана. За резил на родата им, пише Крум Славов във вестник Стършел.

То Раковски ли беше или Бенковски, все тая, Дякона Левский, Каблешковият Тодор, разни Ботевци, Каравеловци и тям подобни – зер писали се апостоли, санким с кръст и хоругви ще водят битката, ама не! Клетва се клели върху Евангелието плюс кама и пищов отгоре – сещате ли се защо? Да почернят хубавата ни татковина, това им се прищяло. И къде, мислите, наченали тази завера? По кръчмите в Браила, разбира се, къде другаде, сам оня с брадата и високото чело си го призна черно на бяло: „Тежко, тежко! Вино дайте!/ Пиян дано аз забравя,/ туй, що, глупци, вий не знайте/ позор ли е или слава!”

Аз ли не знам кое е позорно? Ами какво е например – вместо да си подхванеш кротко бизнеса, да натрупаш пара, някоя и друга далаверка да завъртиш с правилните люде, та като закрачиш по чаршията, всеки да ти сваля капа – да вземеш, че да се юрнеш по горите с байрак и пушка в ръка и да те гръмне редовният аскер? Или ти да се гръмнеш като онова младото в Русчук на пристана, Ангел Кънчев май го думаха. И то защо – да не попаднел в ръцете на законната власт, моля ви се! Не ще да е била чиста съвестта му, мисля… Или пък да вземем другия младок, Панайот Волов, шумналията. Защо не остана в Европата, бе, келеш, предлагали ти добра службица, пари, спокоен живот по европейски, ала ти – йок, ще се върна да освобождавам Българията от турския тоталитаризъм, ще се бия за демокрация и народовластие! И какво стана – удави се в Янтра, нали? Хак му е…

То хубаво им думаше Кириак Цонев…, не, чакай, май беше Кириак Стефчов – няма значение, и двамата са хора на Държавната ни сигурност, единия го осветли комисията „Вазов”, другия – комисията „Костадинов”. Та право казваше той: абе къде сте тръгнали револуция да правите, Негово величество бащицата (Тато) султана да сваляте, режима да менявате, парламентарна република да ми строите, хаймани с хаймани! Будители ми били – я се вижте, ни джип карате, ни хотелче имате, нито бодигардове ви пазят, а за далавера хич не ви бива…Бре я си налягайте парцалите!

Какви будители сте вие, завалии, по-скоро сте будали.

Хай със здраве! И честит ви празник!