Не гледам „Биг Брадър“ от няколко сезона.

Не защото съм изпаднала в претенциозната поза да обяснявам колко е отвратително това шоу – на него нищо му няма, то си е такова, каквото е и на нищо друго не се опитва да се прави. Знам правилата му, наясно съм, че задачата му е да гъделичка низките ни страсти и съм преценила, че в момента нямам нужда от това – низките страсти в реалния живот са ми достатъчни. Преди няколо дни обаче, ей така, заради журналистическото си любопитство, а и защото чувам разни приятели да се възмущават за тоя и оня от Къщата, реших да превъртя малко от епизодите на ВИП Брадър 2016 и да видя за какво става дума. Започнах без ред – със случайно кликане, пише Мария КАСИМОВА в „Площад Славейков“.

Първото, на което попадам – къде повече, къде по-малко известни хора са облечени в бяло-черни костюми и се разнасят пред камерите с някакви сложни съоръжения над главите си. По размазания, леко зловещ грим по лицата им разбирам, че са марионетки. Явно е мисия. Има и съквартиранти без конструкция на главите, които са нещо като шефове на другите. Не ми става ясно каква точно е мисията, защото надигащото се у мен неудобство да гледам познати лица в това унизително състояние ме кара да кликна на друго място.

Този път виждам Роро пред някаква вана с жълта вода, в която трябва да се потопи, за да бъдел биологичен часовник на кака Лара. Дали са му да облече женски цял бански в розово и лилаво – добре поне, че гумената шапка не е на едри, релефни цветя и не са му боднали около корема пояс патенце. В този вид Роро трябва да остане под вода колкото е възможно по-дълго. За това време пък Лара трябва да се отърве от някакви неща, полепени върху сигнално резедав костюм. Тези неща лично на мен ми приличат на кучешки изпражнения, но гласът на Биг Брадър ми казва, че са кроасани. Та докато Роро едва диша под жълтата вода, Лара трябва да се кълчи, усуква, врътка и подскача, за да отлепи кроасаните, без да използва ръцете си. Заглеждам се, разбира се – искам да ги отлепи скапаните кроасани, че тоя клет Роро в жълтата вода да не се удави, а и мисията да е спечелена! Е, въпреки сложния африкански танц, който Кака Лара произвежда, една кифла така и си остава трайно лепната на кръста й и заради нея населението пред камерите ще яде базисни неща – картофи, боб, леща и хляб. Сякаш половината българско население не яде точно това непрекъснато.

Продължавам да подскачам из епизодите в интернет. Ути Бъчваров спи. И хърка. Къщата е все още във весело нощно брожение и общото неспане минава под формата на майтап из устите на почти всички. Софкин повтаря осемстотин пъти някакви 40 децибела – като толкова силен е регистрирал шума от хъркането на Ути. Прескачам пак. Ути е преместен в друга спалня, част от виповете спят на външните шезлонги, певицата Рени обяснява, че изобщо не е лягала, а изпод червените завивки се показват подпухналите физиономии на успелите да подремнат. Прескачам. Софкин явно също е хъркал. Така му обясняват.

Поредното ми кликане ме отвежда в студиото. Гери Турийска, Евгени Минчев и Жени Калканджиева. Става дума за някакво пластмасово ножче, с което „лордът“ казва, че щял да отреже нечие кебапче. Смях в залата, явно има сексуален подтекст. Не ми става смешно. Клик – Алекс Сърчаджиева, облечена като съпруга на италиански мафиот, в също толкова кичозен декор, обяснява нещо за куклен театър – метафора за марионетната мисия на съквартирантите. Клик – пак тя казва как Меглена Ангелова забавлявала не знам си кого в Къщата, а Биг Брадър услужливо ни помага да надникнем в спалнята, където тя е възседнала някакъв човек и му прави масаж. После той казва, че е на седмото небе, а тя застива в усмивка като след добър оргазъм. Не знам, не знам – така ми е избрано да го видя…

Поредицата от кликове върху този сезон на това вече много демодирано шоу всъщност в крайна сметка ми даде следните така жизненоважни познания: Ути Бъчваров хърка, Софкин е неприятен, Жана Бергендорф е страшна за гледане, особено сутрин, Меглена Ангелова е досадна, Ирина и другите там пърхащи момичета са със синдрома на отличничката, Рени е простодушна по народному, Торнев и футболният бос не се забелязват, Кака Лара си е Кака Лара, Деси Цонева можела да свърже няколко изречения в нещо като смислено изказване, имало някакво момче Алек Сандър, който също бил ВИП, ама не ми стана ясно защо. Голямо обогатяване, няма що. Единственото, което преживявам някак по-лично, е Кака Лили. Не само защото я помня от екрана като дете. Бях в гимназията, когато учителят ни по литература – млад и изключително амбициозен да ни направи мислещи и четящи хора човек – ни я доведе в кръжока по четене, за да правим заедно разбор на „Кентавърът“ на Джон Ъпдайк. И тя направо ни отвя главите с идеите, тезите и заключенията си – толкова умна и интересна беше! А сега, във фалшивия измислен свят на телевизионния ексхибиционизъм я виждам като болнава възрастна леля, която мърмори за жлъчката си и единственото, което я интересува, е какво, кога и как ще изяде и къде ще полегне. Това Големият брат избира да ми поднесе от нея. Такъв е образът, който му е нужен, за да си завърти интригите и да си преброи залепените като кроасаните по костюма на Лара за екрана зрители.

За да си „сверя часовника“ на тема ВИП Брадър 2016, отделих може би около три часа от живота си. Това време отдадох на шоуто, вместо на себе си и близките си. Доброволно, разбира се, затова само на себе си мога да се сърдя за така безвъзвратно пропилените минути. И естествено, че имаше моменти, когато по човешки исках да видя какво ще стане по-нататък и въпреки вътрешното си омерзение и неудобство от ставащото на екрана, стоях и гледах. Човек съм – мога и дума напряко да кажа, за завидя, да презра, да манипулирам, да коментирам зад гърба, да мрънкам. Мога да правя лоши неща. Мисля, че ако спя по гръб, също мога да захъркам. Нобелова награда знам какво е, както съм наясно и кой е Нобел, но има безкрайно много други неща, които не знам и за които мога да бъда хваната натясно и осмяна публично. Ако поживея повече от три дни с още десет-петнадесет човека на едно място, със сигурност ще ми прави впечатление кой какво е изцапал и не е почистил, кой какво е изял и изпил и на кого какво е казал. Моите очи сутрин също са подпухнали и не ставам за гледане. Страдам от синдрома на отличничката от дете, със сигурност понякога съм досадна и може и да не мрънкам, когато боледувам, ама това е само, защото си налагам да не го правя. Иначе ако знаете как хубаво мога да се оплаквам… Аз и вие сме точно това, което и тези „випове“ са – хора, които имат нужда от едни и същи неща. Ама това нещо ново ли е? Не ни ли е ясно отдавна – на мен, както и на целокупното население, прекарващо вечерите си със съквартирантите? Какво още научихте вие за тези хора или пък за себе си от поредния сеир в телевизора? Нещо накара ли ви да се промените, да помечтаете, някакво знание усвоихте ли (освен, че Нобеловата награда не е българска)? Станахте ли по-щастливи, по-мотивирани, по-вдъхновени? Направихте ли нещо добро ей така, спонтанно, след някой от епизодите? Аз не…

Телевизионните формати изядоха добрината в телевизионния ефир и я заместиха с всичко останало, което хората си носим по природа. И това вече не е откритие – то е факт от няколко години. Затова и ВИП Брадър за мен е тотално изчерпан от съдържание формат. Той дори не е забавен, защото с нищо не може да ме изненада. Във времето на виртуалните реалности животът на звездите е достъпен за всеки и ние отдавна сме наясно, че, както се пееше в една българска чалга класика, „всички сме хора на този свят“. Хъркането на Ути, газовете на Софкин, псуването на Деси Цонева, препирните на известните „каки“ и пудренето пред екрана на позабравените някогашни водещи не могат да ме впечатлят, нито обогатят. Тогава за какво ми е да гледам това? За да си кажа: „Бе не си ти толкоз лоша – я гледай госпожа „Искрено и лично“ каква е“? За да участвам в разговор с комшийките пред блока на тема „майчинство“ като шумно оплюя Жана, защото нали аз съм най-най-съвършената майка на света?

Смятам, че българската телевизия отчаяно има нужда от добри истории. От поглед, който разкрива не хъркането на Ути, а веселият му характер и способността му да е душата на компанията. От „шоу“, което да разказва за дивия, но добър характер на Жана, за приятелите на Лара, за хубавите неща, които Рени може да прави, за мечтите на Ирина, за майчинството на Меглена… Искам да видите Кака Лили такава, каквато аз я видях на онази кръжочна среща преди тридесет години – интелигентна, с бърз ум, обогатяваща. Искам да виждам добрите страни на тези хора – с лошите свикнахме, купихме ги, изконсумирахме ги. Мечтая си да гледам нещо по българска телевизия, което да ми даде крила, да ме накара да повярвам, че доброто у хората е повече от лошото. Че за съм повече добра, отколкото лоша.

За нашата телевизия доброто отдавна не е новина. Това е така, защото доброто не е новина и в реалния български живот, а пък у нас телевизията винаги диша във врата на реалността, никога преди нея. Тя не търси доброто, за да го покаже и разпространи. Но то все се промушва – в малките дописки във вестниците, в късите репортажи в късните новини, предава се от уста на уста, за него си говорим на ухо. Доброто се търси, но не се купува. Не е рентабилно. Защото винаги е по-благо на душата да узнае, че злостта ѝ е нормалност.

Не написах всичко това, за да плюя по ВИП Брадър. Както казах, това предаване не се преструва на друго – то си е откровено в намеренията си да прави хора за резил. И нека си върви, щом има зрители. Само че по света подобни формати отдавна са изместени в по-слабо популярни канали, в не така централни часови пояси. И излъчването им по никакъв начин не е нито звездно събитие, нито социален феномен за страната. Това се случва, разбира се, там, където телевизията има и някаква социална мисия да обогатява и информира, не само да предизвиква злорадостен кикот. Всъщност, какви ги приказвам?! В страната, където е по-важно да знаеш хърка ли съседът или колко брака има някоя си телевизионна водеща, отколкото какво се случва с данъците ти или как се казват поредните деца, спечелили златни медали по математика, ВИП Брадър е Библия за взаимоотношения и човещина.

Каквато ни е нацията, такива ни и виповете, такава ни и телевизията.