Засега Бойко Борисов и Иван Гешев участват в общи срещи, посветени на борбата с битовата престъпност, пише Александър Александров за вестник СЕГА.

"Главният прокурор е наредил да се провери законността на приватизацията на всички по-големи обекти в страната във взаимодействие с компетентните органи на изпълнителната власт. За извършените престъпления от виновните ще се търси наказателна отговорност. Прокуратурата обаче не може да иска от съда развалянето на незаконните приватизационни сделки, защото през 1997 г. това право й бе отнето. Сега прокуратурата не може да защитава държавния интерес в тази област. Поради това, когато бъде установено, че дадена приватизационна сделка е сключена в нарушение на закона, прокуратурата ще предлага на съответните органи на изпълнителната власт да искат разваляне на сделката по съдебен ред. Съдебна деприватизация - това е цивилизованият начин за възстановяване на справедливостта и законността в тази  област. Освен това следва да се прецени необходимо ли е да се приватизират държавни обекти и дейности, които имат съществено значение за националната сигурност и суверенитета на България, както и за живота на българите."

Вероятно смятате, че това е част от съобщението на главния прокурор Иван Гешев, в което той се зарича да провери приватизацията? Нищо подобно. Става дума за официално съобщение на пресцентъра на прокуратурата от 11 септември 2001 г., т.е. преди цели 18 години. Тогава държавното обвинение се ръководеше от Никола Филчев, личният избор на СДС и неговият лидер по онова време Иван Костов. 

Резултатът от акцията на Филчев е нулев.

Вероятно същият ще е ефектът и от активността на Гешев. И точно затова е бурно аплодирана и от управляващите, и от депутати от всички партии. Парадоксалното е, че акцията на Гешев бе мощно подкрепена от Филчев, който без да се смути от своя провал, лансира идеята да се промени конституцията, за да отпадне проблемът с давността за престъпленията в приватизацията. "За мен това не означава нищо, за мен е важно политиците да променят законодателството, ако трябва конституцията, така че да се даде възможност на прокуратурата да си свърши работата и да има възмездие за хората, които откраднаха активите на българските граждани", съгласи се веднага Гешев.

Самата прокуратура няма особени илюзии каква работа може да свърши, защото уточни, че там, където има изтекла давност, обществеността ще бъде информирана за целия приватизационен процес и нанесените щети от нея. В случая става дума за около 10 000 приватизационни сделки с вероятно 1 млрд. страници, схеми, документи, договори, оценки и какво ли още не. Давността не е изтекла за около 20 от тях.

Проблемът обаче няма да се реши с промяна в Наказателния кодекс, с която давността да отпадне. Подобна промяна веднага ще бъде отменена от Конституционния съд, който вече има практика по въпроса. През 2015 г. по предложение на депутати от Реформаторския блок и с гласовете на ГЕРБ отпадна давността за престъпленията на комунистическия режим и това бе записано в Наказателния кодекс. Тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров обяви това за противоконституционно, сезира Конституционния съд и той отмени решението на парламента.

Затова се лансира идеята за промяна на конституцията. В нея е записано, че "не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството". Очевидно идеята на Филчев и Гешев е към тях да се прибавят и престъпления, свързани с приватизацията. Никой обаче не казва как точно подобен подход  ще преодолее основното правило в наказателното право, че спрямо обвиняем или подсъдим винаги се прилага по-благоприятният закон, действал по времето на съответното деяние. Самият Филчев обяснява, че тази идея е "на границата", каквото и да значи това в правото. Освен това той се опитва да лансира тезата, че Европейската комисия е дала възможност на страните да си определят актове, в които да предвиждат обратна сила на правни норми. Дори и да има нещо подобно, то със сигурност не се отнася до наказателното право.

Така стигаме до въпроса защо тогава прокуратурата вдига цялата тази пушилка. Отговорът може да се търси в две посоки. Едната е, че се тества евентуално мнозинство за промени в конституцията. Дали има достатъчно гласове за импийчмънт на президента например. Или пък за промени в мястото на прокуратурата - примерно изваждането й от съдебната система и вкарването й към изпълнителната власт. Там където е в повечето европейски страни и в англосаксонското право, в което главният прокурор е и министър на правосъдието. И където прокуратурата в България се бори със зъби и нокти да не попада.

МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО

Не само прокуратурата, но и ГЕРБ периодично вади картата с  "престъпната приватизация". През 2016 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че след президентските избори ще нареди на ДАНС и МВР да извършат ревизия на всички приватизационни сделки. Заканата му бе провокирана от атаките срещу него за продажбата на "Булгартабак" през 2011 г. на фирма, чийто собственик остана в тайна. В отговор ДПС поиска да падне давността за престъпления при приватизационни сделки в периода 1992-2017. Депутатът от движението Йордан Цонев даже обяви, че събират подписка за такава конституционна промяна. Тогавашният шеф на правната комисия в парламента Данаил Кирилов обяви, че ГЕРБ вече са написали такава поправка. След кратко надцакване за пред публиката, всичко бе забравено. 

Затова пък по темата се активизира тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров, който поиска държавата да има възможност да разваля приватизационни сделки. Той обаче се обяви срещу идеята за отпадане на давността, защото така ще се стигне само до обвинения срещу определени хора, но сделките ще останат. Затова според него трябва да се търси начин или сделките да бъдат развалени, или купувачите на предприятия да изпълнят първоначалните условия. Цацаров обаче се застрахова, че не иска той да се занимава с това. И припомни, че прокуратурата е имала правомощие да иска разваляне на граждански сделки, но той не претендира за връщането на това.

Възможността на прокуратурата да се намесва в граждански правоотношения бе болна тема на бившия главен прокурор Никола Филчев, който настояваше, че това е полезно и може да ограничи злоупотребите при приватизацията. Това правомощие бе премахнато през 1997 г. от правителството на СДС. Предложения за възстановяването му са правени и от БСП, и от ГЕРБ.

Тогава Цацаров хвърли светлина върху делата за приватизация. В прокуратурата е бил изпратен доклад от ДАНС с данни за близо 7 хил. сделки с държавно имущество и още толкова с общинско. Проверени са над 20 сделки и по всичките е постановен отказ да се започне разследване заради изтекла давност. В доклада се посочвало, че основните проблеми при сделките са възможността чрез анекси да отпадат задължения за поддържане на определен брой работни места и влизане в работническо-мениджърските дружества на хора, които никога не са работили във въпросните предприятия. В 28 приватизационни сделки ДАНС е открила престъпни елементи. Малко вероятно е обаче някоя от тях да бъде развалена, дори да падне давността. Почти всички приватизирани предприятия са сменили поне веднъж акционерите и структурата на собствеността. Част от тях са увеличили капитала си, други са участвали в сливания и придобивания, трети са фалирали или в момента са в процедура по несъстоятелност. В момента някои от фирмите са собственост на реномирани чуждестранни инвеститори. Как са попаднали в полезрението на ДАНС точно тези сделки, така и не стана ясно.

Цацаров обясни още, че през 2004-2017 г. в прокуратурата са заведени около 700 преписки и проверки за приватизация. Само че за част от тях давността била изтекла и прокуратурата вече не можела да направи нищо. В тази връзка Цацаров ловко върна топката в изпълнителната власт, като препоръча да се помисли за разваляне на неизгодни сделки.