Издигането на проф. Анастас Герджиков се превръща в интересен експеримент. В него ще се тества дали някой може да стане президент на България, без да заеме позиция по нито един важен проблем, поляризиращ мненията в страната.

Коментар от Даниел Смилов за Дойче Веле:

Президентската кампания обещава да е интересна и да се превърне в сблъсък не само между тримата основни кандидати - Радев, Герджиков и Панов, но и между форма и съдържание. Това е така, защото издигането на професор Герджиков от ГЕРБ (официално от инициативен комитет) се превръща в интересен политически експеримент. В него ще се тества дали някой може да стане президент на България, без да заеме позиция по нито един важен проблем, пораждащ различни мнения в страната.

Защо Платон би се озадачил

В първото си интервю като кандидат (пред "Нова") проф. Герджиков опита точно тази стратегия. Той каза, че:

- ГЕРБ може и да са правили грешки, но не стана ясно какви;

- подкрепи "съдебната реформа”, но не сподели какво разбира под тази фраза, а я остави на “експертите, с които работи”;

- не зае позиция за специализираните съдилища, а установи, че има различни мнения по въпроса;

- за “Магнитски” и корупционната ситуация в страната остана безадресен, но се разбра, че нещата по принцип са лоши;

- за Ковид-19 констатира, че не се справяме, но на практика настоя да продължим да правим същото: който иска, да се ваксинира, а който не иска, да бъде убеждаван да се ваксинира незнайно как и от кого;

- по проблема със Северна Македония Герджиков също няма да внесе нещо ново: продължаваме както досега, каквото и да значи това;

- за опонентите си той нямаше съдържателни коментари, като направо заяви, че е много близко до позициите на Лозан Панов;

- единственото му възражение беше срещу стила и формата на Радев и вдигнатия му юмрук срещу ГЕРБ и ДПС.

В този смисъл кандидатурата на проф. Герджиков е триумф на формата над съдържанието. Ако кампанията му тръгне в това русло, трябва да очакваме избягване на съдържателни въпроси (особено скандалите на Борисов с чекмеджета и далавери в хазарта; управлението на милиарди чрез заобикаляне на държавни поръчки; ББР и т.н.). Ще има по-скоро фокусиране върху благовидна, възпитана, образована и професорска форма, която да се противопостави на Румен Радевата (уни)форма и съдийската тога на Лозан Панов. Много от подкрепящите проф. Герджиков настояват състезанието да се превърне в точно такъв сблъсък на неполитически форми: академията срещу армията и магистратурата; академичният дискурс срещу армейската дисциплина; мекотата срещу остротата. Стигна се дотам анализатори да твърдят, че ставало даже дума за сблъсък на “различни форми на живот”.

Ако президентската надпревара се сведе до избор на “форма” - било то на живот, професия, работно облекло, фризура, стил и начин на говорене, древният мъдрец Платон много би се изненадал от тази неочаквана интерпретация на теми от творчеството му. По-специално би се озадачил, ако народният, демократичен избор се спре върху философ и представител на академичните среди. Платон е бил срещу демокрацията именно защото е смятал, че философската форма на живот трудно ще бъде предпочетена от мнозинството. И затова е настоявал философите да управляват не чрез избори, а по право и закон. С проф. Герджиков в България ще опитаме да направим Платонова идеална държава по демократичен път, което ще е принос в световната политическа теория.

Въпросът обаче е друг и тук Платоновото озадачение би било още по-голямо: защо кандидатите за президент да избягват съдържателни позиции по парливи и сложни проблеми? Не е ли тяхната работа точно обратното - да заемат страна, да покажат лидерство, да подпомогнат решението на въпроси, които разделят обществото? Нали точно те - особено филоофите сред тях - са тези, които виждат истината, които не се подвеждат по сенките на идеите, а стигат до концептуалната им същност?

В отговор на Платон проф. Герджиков изглежда смята, че "единението на нацията” е възможно само ако фокусът е върху чистата форма, а не върху съдържанието на позициите. Затова той обещава диалогичност, отвореност към всички и възпитано отношение. Това не е малко, но дали е достатъчно? Каква е ползата от някакво формално обединение на нацията, което се дължи на това, че по всички важни въпроси просто се мълчи или се обсъждат с обтекаеми и нищо незначещи възпитани и фризирани фрази? “Олицетворението на единството на нацията” рискува да се превърне по този начин в куха метафора за отложени и нерешени проблеми. Платон решително не е бил застъпник на кухите форми - той би се разграничил от подобен подход. Ученикът му Аристотел - също.

Какво трябва да обясни проф. Герджиков

В стратегията на проф. Герджиков има и по-дълбок проблем от евентуалните възражения на древните философи. В една плуралистична, състезателна, демократична среда - каквато все пак е българската - политическа, но неутрална и равноотдалечена от всички позиция е просто невъзможна. Колкото и да се изпразва от политическо съдържание една кандидатура, тя не става неутрална и обединителна поради този факт. Бойко Борисов например с радост е приел (ако не и предложил) кандидатурата на проф. Герджиков, защото зад нейната непартийност и неутралност има изгодно за ГЕРБ политическо послание: да няма червени линии срещу ГЕРБ и те да бъдат включени в разговорите за следващото управление без предварителни условия. Без да се иска например оттеглянето на Борисов. Проф. Герджиков, по неговите думи, се зарадвал, че Борисов не поискал нищо от него. А какво повече от това да му поиска - в крайна сметка ГЕРБ се борят срещу политическата си изолация от последните два парламента. Подобно е и отношението на ДПС към тази кандидатура - за тях нейният успех би бил силен знак в посока на собствената им реабилитация. И затова те отсега заявиха, че ще я подкрепят на втори тур.

Тоест, въпреки формалната си неутралност и изпразненост от политическо съдържание, кандидатурата на проф. Герджиков вече е ясно политически позиционирана. Затова той трябва да обясни например защо смята, че ГЕРБ и ДПС трябва да са част от едно следващо правителство и защо е противник на идеята за червени линии, които да ги оставят в опозиция. В крайна сметка демокрацията е ротация - когато един управленски модел се провали и демонстрира дефекти, той трябва да бъде сменен от нещо ново. В демократичната държава има различни управленски формати и работа на политика е да избере този, който е най-добър. А в този избор няма място за неутралност под формата на обтегаемост и липса на съдържание.

И в световната политика има тенденции, които приоритизират формата и изместват съдържанието. Неслучайно медийни персони и знаменитости често стават политици. Формата, разбира се, е важна, но само дотолкова, доколкото се използва, за да се реализира някакво смислено политическо съдържание. Предстоящата кампания изглежда ще тества друга хипотеза: че колкото по-малко е политическото съдържание, толкова по лесно ще е “олицетворяването на единството на нацията”. Академично изкушените би трябвало да видят тежките концептуални проблеми в един подобен подход.