От село Бояджик до Независимото дружество за защита правата на човека

Връщаме се на назад във времето, когато социализмът се водеше развит, докато хората се редяха на опашки за банани и портокали. Когато цените бяха уж ниски, но рафтовете на магазините бяха празни. Това е историята на човек, който за малко не е станал свещеник, предава NOVA. След това избира фотографията, отбелязва 50-годишнината от рождението на Че Гевара, а впоследствие участва в първите протести срещу тоталитарната държава. След промените става дори главен редактор на в. „Демокрация” – всичко това в поредния епизод от „Белези от свободата“.

1956 година. В Ямбол в семейството на Никола и Стела Сидерови се ражда вторият им син. Решават да го кръстят Волен. Детството му преминава в родния му град. До момента, в който животът не му поднася един от най-тежките уроци. „Аз загубих баща ми на 16 години”, разказа Сидеров.

Връщайки се назад към семейните спомени и снимки, той разказва за Булгаркьой (село в Източна Тракия, Кешанско, вилает Одрин, Турция) - родното село на дядо му по бащина линия. „Село Бояджик е родното село на дядо ми Петър по баща, това е тракийският Батак. Село Бояджик, Ямболско, по време на Априлското въстание избиват всички. Бащата на Джон Атанасов оцелява, криейки се под един труп. Турците избиват всичко живо. След това бяга в Америка, там се ражда сина му. Това е една трагедия, която още не е разказана както трябва”, обясни политикът.

Сидеров се е кръстил на 19-годишна възраст, за да кандидатства в Духовната академия, която по онова време била пансион. След Духовната академия Волен Сидеров намира своето призвание във фотографията. Няколко години по-късно - през 1978 година Волен Сидеров заедно със свой приятел решава да отбележи годишнината от рождението на Ернесто Че Гевара. В центъра на София, на площад „Славейков”. 10 години след акцията в памет на Ернесто Че Гевара Волен Сидеров е прехвърлил трийсетте. Вече се увлича по дисидентските движения. Това е времето на екопротестите, първите, които се провеждат в комунистическа България.

От тогава датира и този уникален информационен бюлетин на Независимото дружество за защита правата на човека. В него е записана истинска присъда за съществуващия режим - „съществуващата еднопартийна система е атавизъм от сталинизма, а българският социализъм е недемократичен и нехуманен. Налице е пълното и безсрочно суспендиране и погазване на основни човешки права и граждански свободи. А като причина се сочи сляпото преклонение и механично пренасяне на погрешния съветски опит, нарастваща корупция и групов егоизъм на привилегирования управленски апарат. Опитът на службите да намалят напрежението в страната с контролираното отваряне на границите е неуспешен. Обгазяването на Русе предизвиква вълна от недоволство. Кулминацията тепърва предстои”.

Няколко дни по-късно се провежда историческия пленум на ЦК на БКП. Тодор Живков е свален от власт.