Идеята за общ събор на Рожен дава свещеник Ангел Инджов през 1898 г.

Така Роженските поляни стават мястото, където близки, роднини и приятели, веднъж годишно се събирали, за да споделят болка и радост, информира bTV. От стари времена на роженските поляни са се почитани различни светии, покровителстващи здравето и изобилието в домовете на родопчани.

През 1898 г. Ангел Инджов, свещеник в село Соколовци, пръв дава идея за общ събор в деня на Св. Пантелеймон – 27 юли, на който да се почитат всички светии на роженските параклиси.

„Ето това е някакво по-обозначимо начало на Роженския събор ,когато той се превръща в събор на една и съща дата. Същевременно той е събор на хора от двете страни на границата, на земляци, доскоро били си много близки и срещащи се много по-често , но по стечение на обстоятелствата разделени от държавна граница”, разказва етнолога Таня Марева.

Забележителен момент в историята на Роженския събор е 1961 г., когато съборът става събор-надпяване, където среща си дават гласовити певци и певици и чудни гайдари от цялата родопска област. За организацията му е имало силна институционална подкрепа

„През 1961 г. в родопската култура се ражда чудото на Рожен. Така се нарича гайдарското изкуство на родопчани, организирано от Апостол Кисьов, известния оркестър 100 каба гайди. Когато някой каже 100 каба гайди, винаги се досеща за Роженски поляни, за Родопите и за родопската народна музика”, разказва Таня Марева.

През 1972 г. на Роженските поляни вече има 300 гайдари и от там насетне тръгва тази много популярна музицираност в България и в Родопите –да се свири на гайда, да се почита родопската гайда и тя да бъде една от емблемите на нашата страна.

„Нека да споменем и това, че родопската гайда днес е вписана в листата на националните живи човешки съкровища на България”, напомня Марева.

През 1993 г. Съборът на Рожен става национален. Тогава на сцените на Роженските ливади си дават среща певци, танцьори и инструменталисти от северна и южна България.

„През 2000 г. отново имаме забележително проявление на Роженския събор , а това е съборът на българите от целия свят, които бяха поканени от президента Петър Стоянов да почетат българската народна култура, да си спомнят да своите корени и традициите на България”, разказва Марева.

Сцените на Рожен са посрещали плеяда знаменити български изпълнители.

„Стъпила съм от 61 година на тоя Рожен, не съм прескачала никога. Рожен е обединител, Рожен е традиция. Рожен е за хоро, за веселие, за обединение. Традициите да се съхраняват, българщината да я има , да съществува дорде сме живи", споделя народната певица Валя Балканска.

Съборът на Рожен винаги ще го има, защото той е една от културните емблеми на Смолян и цяла България. Това е място, където могат да си дадат среща миналото и силните традиции, превъплътени в нашия забързан делник.