Всяка четвърта жена в Германия е насилвана от своя партньор, по данни на Министерството на семейството, възрастните хора, жените и младежта.

В действителност обаче домашното насилие е много по-разпространено явление, тъй като далеч не всички жертви се обръщат към полицията или съответните служби. На каква защита срещу такива посегателства могат да разчитат жените в Германия разказва пред Дойче Веле ръководителката на Социалната служба на католическите жени от Кьолн Каролин Балцар.

Много ли жени в Германия стават жертва на домашно насилие?

Проведено неотдавна проучване показва, че всяка четвърта жена в Германия е насилвана. Но то обхваща само онези жени, които са потърсили помощ. Реалните числа са много по-високи от официалните. Що се отнася до възрастта, при нас в Кьолн идват и 18- годишни момичета. Повечето от жалбите, които получаваме, са от жени на възраст между 30 и 50 години.

А как Вашата организация помага на жертвите на домашно насилие?

Кризисният център за борба с домашното насилие предлага консултации, придружители и психолози, които оказват помощ на жертвите. Същото важи и за деца, станали жертви или свидетели на такива конфликти. Всеки засегнат може да се обади на безплатен телефон на доверието (08000 116 016) или да се включи в анонимен чат в интернет. Това е много важно за живеещите извън големите градове, които не винаги могат да посетят кризисния център. Или пък за онези от жертвите, които държат на своята анонимност и просто искат да се информират. В градовете освен кризисни центрове има изградени също и специализирани домове за жени, жертви на домашно насилие (Frauenhäuser).

Разкажете ни повече за тези домове

В тях жени, избягали от домовете си, могат да намерят сигурно и безопасно убежище за себе си и децата си. Новият им адрес се пази в тайна. Там жените получават помощта, от която се нуждаят, включително информация за това към кой кризисен център могат да се обърнат. Или обратното - кризисният център насочва жертвите на домашно насилие към съответния специализиран дом за жени. В тях те могат да останат докато опасността премине. Нашият проект, наречен Step 2, е създаден за жертвите на домашно насилие, които не могат да се върнат у дома и имат нужда от ново жилище.

А защо жертвите на домашно насилие не винаги се обръщат към полицията или кризисния център?

Домашното насилие може да продължи и години. Обикновено то започва с по-дребни неща и накрая се стига до истински побой. Не бива да забравяме, че психическото насилие е също толкова опасно, колкото и физическото. То също може да причини болести, не само психически. Често жените се срамуват или се страхуват да говорят за това. Опитват се да запазят отношенията си - заради децата. Много от жертвите пък смятат, че насилието ще спре, ако променят поведението си. От една страна те разбират, че това нещо не е нормално, но от друга претеглят всички "за" и "против" и в крайна сметка не се решават да потърсят помощ. Страхуват се да потърсят помощ от полицията, защото се опасяват, че може да стане по-лошо. Но в действителност точно това е най-лошото - ако жените не търсят никаква помощ.

Как може да се промени отношението към домашното насилие в едно общество, в което мнозина казват: "Щом те бият, значи те обичат"?

В Германия беше направено много за затягането на закона. Битовото насилие в страната вече се смята за престъпление. На обществото му трябваше време, за да разбере, че личното престава да бъде лично, когато съществува реална заплаха. Най-важното в случая е да бъде защитена жертвата.

Делото със сестрите Хачатурян показа как целият механизъм не е сработил: съседите не са обръщали внимание, полицията не се е намесила, училището и детските служби са бездействали. За да не се повтаря това, е необходимо да се промени цялата система. Още в детската градина или в училище педагози могат да усетят, че нещо в семейството не е наред. Да се вслушваме по-добре в децата и да правим правилните изводи - това е задачата, която сме си поставили в Германия.