Стоян Терзийски е на 32 години от Благоевград. Преди около две години той тежи около 227 кг., а днес е 97 кг.

От както се помни, той винаги е бил с наднормено тегло, но преломен момент в неговия живот настъпва преди няколко години, когато през шест месеца губи майка си и баща си.

На 23 години той остава сам, стресът го води до още повече тъпчене и наддава още 100 кг.  До преди две години за младия мъж животът е бил един омагьосан кръг,  в който той е намирал единствено и само удоволствие в храната. Стоян е замествал липсата на семейство и приятели с храна, замествал е липсата на емоционална храна, с истинска храна. Той се е събуждал и лягал с мисълта за ядене. Според него на ден е изяждал около 5 кг.  храна, над 8 хил. калории и е давал около 30 лева за хранителни продукти всеки ден. Килограмите му слагат рамка, ограничение в това да мечтае и да мисли за бъдещето.

Не го взимат в казарма, бил е един единствен път на нощен бар, на абитуриентския си бал. Едва миналото лято за пръв път вижда българското море, след като вече е започнал да сваля килограми и да придобива  самочувствие. Преди това той се е самоизолирал от всичко и от всички, излиза от обществото, защото килограмите му слагат рамки на множество ограничения. 

Стоян е един герой, който е спрял да търси оправдания и причини за съдбата си, взел се е в ръце и е помогнал сам на себе си. Стоян Терзийски е спечелил най-голямата битка в живота са, а именно битката със самия него.

Той даде интервю пред Pirinsko.com, с идеята да мотивира всеки, ограничен от своите пороци, лоши навици и зависимости.              

- Стояне как се чувства един млад човек, който тежи 227 килограма?

 - Чувства се смачкан емоционално и психически. Чувства се отвратително във всеки един аспект-първо физически не изглежда добре, постоянно болки в ставите, кръста, колена, стъпала. Настинките ги карах от ранна есен, до късна пролет, бях със слаба имунна система, постоянно на медикаменти. Не можех да се наведа да завържа обувките или пък да си обуя чорапите, не можех да карам кола или пък да се возя в нея, защото не се събирах, а пък за дрехи да не говорим. Но най-основното, което ми тежеше и ме смачкваше бяха приятелите в кавички, защо казвам в кавички, защото уж са ти приятели обаче не са такива. Когато отивахме някъде да пием кафе във летни градини с пластмасови столове, на които човек на 227 кг.  трудно може да седне, те сядат, а аз поглеждам, знам че не мога да седна и си тръгвам, а те се подхилват и забавляват. Това нещо ме нараняваше тотално, обаче аз не реагирам по-никакъв начин, защото знам, че ако го направя, ще остана и без тези двама, трима. От както се помня дните ми минаваха по един и същи начин, работех в квартален хранителен магазин. Ежедневно се прибирах се с една чанта храна, тъпчех се и за мен това беше удоволствието от живота, нямах мечи, цели,  аз дори не знаех какво е това.

- Какво ти отнеха през годините излишните килограми?

- Всичко! Най-напред да изживея младежките си години. Да излизам, да се забавлявам с приятели, да общувам, да срещна някой, който да ме обича. Изпитвах срам да говоря с хората, да ги гледам, защото ако те ми отвърнеха със същото аз навеждах срамежлив поглед, заради ниското самочувствие и самооценка, която имах за себе си. Аз изпитвах ужас да се видя в огледалото и до този момент в къщи нямам, само малко, на което успявам да се обръсна.

- Как реши да си кажеш спирам да живея така, спирам да се тъпча с храна, какво се случи, какво се промени в мисленето ти?

- От бившата ми работа до моя блок има около 150-200 м., докато изминавах това разстояние всеки ден слушах хората постоянно, как ми се подиграват, как се смеят. Това в продължение на 12 години. Всеки път прибирайки се в къщи ревях като дете, първо заради тях и второ заради това, че осъзнавах, че те са прави, че всичко си зависи от мен самия, че аз съм си виновен за всичко. Оглеждах се около това, което се случва около мен, всички мои познати пред блока, с които сме израснали заедно, поемаха по различи пътища, на всеки се случваше нещо, кой създаваше семейство, кой си купуваше апартамент, кой си намираше хубава работа, само аз стоях така сам с храната. В един момент се изморих. Започнах да се питам до кога ще я карам така, до кога ще съм сам. Моите родители починаха на около 50 години, и те страдаха от наднормено тегло и имаха множество заболявания, а аз бях на 30 и си помислих, ами ако ме стигне тяхната съдба, казах си не, не искам, искам нещо да променя, искам да живея. Много е трудно да се вземе такова решение, защото то не е свързано само с яденето, поне при мен. Аз трябваше да променя всичко, поведение, говорене, държание. Наистина се изисква време, човек да го осъзнае всичко това, но случи ли се наистина това, ти осъзнаваш две неща, едното от които е, че ти сам си си виновен и второ, че единствено и само ти можеш да намериш пътя за промяна. То е във всеки един от нас, просто трябва да си го признаем. Да решиш да изглеждаш добре, да решиш да се чувстваш добре зависи единствено и само от теб самия. Най-основното е човек да спре да се оправдава и да узрее напълно, да се почувства готов.

- Как започна твоята промяна, как свали 130 кг.?

- Идеята е да се промени хранителния навик, а не диети и да осъзнаеш, че да промениш живота, зависи изцяло от теб самия. Много пъти започвах диети с гладуване, но това не е решение, докато не минах на хранителен режим, според който се храня по-малко и на често. Сега се храня и живея здравословно и активно, ходя на фитнес, тичам, разхождам се. Избягвам простите въглехидрати- ям яйца, извара, бобови култури, месо, риба, ядки, около 6-7 хранения в определен час, определена храна, в опредени грамажи. За здравословен живот правилото е 80 процента правилно хранене+ 20 процента спорт. 

 - Как се промени живота ти откакто отслабна?

 - Преди всичко се чувствам жив, нещо което преди не изпитвах. Сега живея друг живот –втори живот.  Промени се кръга от хора около мен, намерих истински приятели, изживявам непознати моменти и мигове, Бях на море, бях в чужбина, купих си кола, купувам си дрехи. Давам си сметка, че съм ценен и стойностен човек. Чета, нещо което не съм правил никога.

 - За какво мечтаеш сега?

- За всичко, аз нямах мечти, не знаех какво е това. Е, сега вече знам и не само, а се боря и да ги постигна. Искам дом, семейство, реализация. Старя се всеки ден да се подобрявам, все още има много неща за подобряване, като развитие, като мислене и т. н. Искам физически да започна да изглеждам още по-добре.

- Какво ще кажеш на хората, които са с наднормено тегло, какво трябва да направят със себе си, за да променят нещата?

 - Първо да го искат наистина и да спрат да се оправдават, те намират оправдание за всичко-нямат пари, трябва да направят преди това нещо друго, така съм си добре. Дебелите хора, звучи грубо, но наистина е така, намират оправдание за всичко, казвам го от опит, аз самия също намирах оправдание за всичко, старая се да го забравям, защото се връщам назад. Второ нещо, което искам да им кажа е да имат повече вяра в себе си, защото те се приемат като нищожество, като второ качество човек, ти го вярваш това и живееш по този начин, а това не е така. Да осъзнаят, че животът е в техни ръце. Когато вземат решението, че искат да се променят, да го направят веднага, знам че трябва воля, инат, лишения, но повярвайте ми всичко си заслужава страшно много, живота става друг, нов. Да се вземат в ръце до преди да са стигнали дъното, преди да са изгубили прекалено много, вглъбени в това да се самосъжаляват и оправдават. Не трябва да се изпитва съжаление към хора, които имат такива проблеми, без значение дали е пълен, наркоман или алкохолик, защото те са си го направили така, те са взели това решение. Те са свикнали да ги лансират, а това е огромна грешка. Мен също ме съжаляваха и ми носеха храна, дрехи, сега обаче никой не ме съжалява и не ми носи нищо, е повярвайте ми предпочитам никой да не ме съжалява, защото вече не е необходимо, то никога не е било, това е грешната посока към тези хора, напротив те трябва да се оставят да се осъзнаят на къде са тръгнали.

- Какво те мотивира сега да продължиш напред и да продължаваш да се бориш?

- Всеки има моменти, в които пада духом, но тази промяна ми даде шанса да се запозная с много и различни хора. Някои срещам на пътя, някои в интернет. Това са често хора с проблеми, сходни на тези, които преодолявам аз. Тези хора ми се радват, поздравяват ме, казват, че за тях аз съм техния мотиватор и пример. Това е и силата, която ме кара да продължа напред и да не се предавам и да го предам на някого, защото всеки може да успее да направи нещо за себе си, но когато го предадеш и на някой друг то тогава радостта е двойна.

Много често сега ме питат и ме приканват, като седнем на маса да си взема от общата храна, много често пържено и тестено и дали ще се случи нещо ако го направя. Не, няма да се случи физически нищо, но емоционално аз ще предам първо себе си, а след това всички хора, за които споменах, за които съм пример. Защото ми отне много време да осъзная, че силата е в мен самия, но след като имах щастието това да се случи се чувствам пълноценен и значим. Имам цели. Опитвам се да давам стойност на живота си. Осъзнах, че оправданието води само до негативизъм, не трябва да се оправдаваш за нищо. Моят съвет към всички хора, с каквито и да било проблеми или неуспехи е да спрат да се оправдават и ще успеят във всичко.