Колко ясно е периферното ви зрение?

Този тест може да ви покаже "лошите петна" в зрението ви - и не се безпокойте, всички хора имат такива. Проучване показва, че способността ни да разпознаваме обекти с периферното зрение варира значително.

Всеки има различни "острови" на лошо виждане, твърдят учените. Средно хората са най-слаби в способността си да виждат в среда с много обекти, когато са над или под нивото на очите (макар размерът на тази неспособност да е индивидуален).

Проучването е извършено от University College London (UCL), Университета "Декарт" в Париж и Dartmouth College, САЩ и е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences., предаде OFFNews.

В него се установява, че начините, по които разпознаваме обектите с периферното си зрение, се различават значително между хората. Всеки човек има различни "острови" на лошо виждане. Някои са по-добри в центъра на зрението, докато други забелязват по-добре обекти, които са разположени в дясно, например. Но като цяло учените установяват, че хората са най-слаби когато гледат обекти над центъра на зрението им.

"Ако карате камион с висока кабина и гледате право напред, тогава е по-малко вероятно да забележите пешеходци или колоездачи на нивото на улицата в периферното ви зрение, отколкото ако сте седнали по-долу, на нивото на пешеходците отляво и отдясно", обяснява водещият автор на изследването д-р Джон Грийнууд (John Greenwood) от UCL.

"Една визуално разхвърляна среда като натоварен градски път дори още повече затруднява нещата. Също като физическите слепи петна, хората зад кормилото имат и различни зони, в които периферното им зрение е по-добро или по-лошо", обяснява още Грийнууд. 

В проучването са участвали 12 доброволци в период, на които са раздадени серия от тестове за усещане. В един от тестовете, например, е трябвало да се фокусират върху точка в центъра на екрана, докато едновременно с това са им показвани образи на часовници в различни части от зрителното им поле. 

На участниците са показвани или отделен часовник или часовник с два други до него. Колкото повече съседните часовници се доближават до централния часовник, толкова по-трудно става да се каже времето, което показват - ефект, познат като "зрителна претовареност".

ТЕСТВАЙТЕ ВАШЕТО ПЕРИФЕРНО ЗРЕНИЕ

1. Съсредоточете се върху червената точка в центъра на графиката, като се уверите, че тя е на нивото на очите ви. Докато поддържате този фокус, се опитайте да разберете кое време показват средните часовници над и под точката. Кое беше по-лесно - над или под нея?

Според изследователите, обикновено за хората е по-лесно да видят отдолу отколкото отгоре.

2. Фокусирайте се върху червената точка. Докато го правите се опитайте да прочетете времето в средните часовници от ляво и от дясно. На коя страна ви беше по-лесно?

Резултатите показват, че повечето хора могат да виждат по-лесно наляво и надясно, отколкото нагоре и надолу.

3. Фокусирайте се върху червената точка и се опитайте да видите средното С от всяка редица. Накъде гледа дупката на С-то?

Според учените, тук е индивидуално в коя посока ще виждате по-добре.

Техният експеримент показва, че участниците се различават значително в способностите си правилно да идентифицират централния часовник в претрупаната картина. При ляво и дясно периферно зрение почти не е отбелязана разлика, но най-слаби се оказват горното периферно зрение, следвано от долното.

Участниците също така е трябвало да мърдат очите си към мястото, където е трябвало да бъде средния часовник след като изчезне. В този случаи учените откриват връзка между количеството на прекъсвания в безпорядъка и способността да се правят прецизни движения с очите към тези местоположения.

"Всеки има свой вид чувствителност, с острови на лошо зрение и други области на добро зрение. Ако търсите ключовете си, то тогава този профил ще ви влияе върху откриването им. Например, ако ключовете са върху масата вляво от мястото, към което се фокусирате, наличието на книги и хартии върху масата може да ви спре да забележите ключовете", обяснява Грийнууд.

"Някой със силно ляво зрение може да забележи ключовете, дори ако са точно до книгите, докато друг може да не ги забележи освен ако не са на една крачка от книгите. Има значително вариране между различните хора", допълва още той.

Изследователите са открили, че тези "острови" на лошото зрение се пренасят през различни задачи, дори и задачите да използват различни процеси в мозъка. Това предполага, че тези различия могат да се появят рано в зрителната система, някъде около ретината. Но все още не ясно дали това се дължи на генетични причини или на околната среда.

"Това, което е впечатляващото, е последователността на модела от първите нива на зрението до най-високите нива, процеси, които включват напълно различни зони от мозъка", коментира проф. Патрик Кевъна (Patrick Cavanagh) от Колежа "Дартмут".

"Предполагаме, че тези вариации се появяват на първите нива на зрението много рано в нашето развитие, когато се регистрират прости неща като ръбове или цветове. И след това биват наследявани от по-високите нива докато останалата част от мозъка се справя с информацията, изпращана от очите", допълва Кевъна.

По-високите нива се справят с разпознаването на предметите, лицата, действията и насочването на очите ни към зоните на интерес. Докато зрителната претовареност обикновено не засяга центъра на зрението, има и някои условия, при които това се случва, като при амблиопия (или мързеливо око) и дислексия.

"Новото ни проучване помага да разберем механизмите, които причиняват зрителното претоварване и къде се случва в зрителната система. В дългосрочен период се надяваме, че това ще ни помогне да развием по-добре стратегиите за лечение за широк кръг състояния, които ограничават полезността на зрението за милиони хора по света", обяснява проф. Кевъна.