Средствата, които държавата е осигурила за помощи към бизнеса през миналата година, реално са за около 1.2 милиарда лева

• Дотук финансовите мерки бяха бавни и често неработещи.
• Те имат и друг голям минус - на практика много от тях са недостъпни за самоосигуряващите се и за семейните микропредприятия, които най-бързо изпадат в ликвидна криза
• Малките компании и производствените, технологични и "зелени" проекти са сочени от икономисти като най-подходящи за подкрепа от държавата в бъдеще, обобщава Капитал.

Твърде късно, твърде малко, често недобре обмислени. Това е общата оценка за икономическите мерки на правителството година след началото на корона кризата. В движение някои от тях бяха прекроени, други стартират тепърва, но реалността е, че голяма част от засегнатия бизнес, и то основно малките и микрофирмите, минаха през трудната 2020 г. на мускули, без особена държавна подкрепа. Но засегнати от пандемията продължава да има, а е важно и оцелелите да излязат от кризата в добра кондиция - за да имат стимул да инвестират в нови производства, да наемат нови служители и да са по-конкурентни на външните пазари. Така икономиката ще расте по-бързо от очакваните 2-3% през тази година.

Добрата новина е, че този път пари има - както държавни, така и от Европа. Още през тази година биха могли да стартират различни процедури за общо над 2 млрд. лв., което е почти двойно на разпределеното към компаниите дотук. А моментът да се мисли за това е сега, защото:

• в края на март изтича мораториумът за плащане по кредитите;
• дотогава е и срокът, в който властта трябва да помисли дали най-ползваната мярка 60/40 ще продължи да работи по настоящия си дизайн и занапред;
• в края на април държавите трябва да получат одобрение на стратегиите как ще похарчат милиардите (12 млрд. лв. за България) от Плана за възстановяване на ЕС и заедно с това да договорят новия период на оперативните програми до 2028 г.

В същото време предизборният часовник започна да тиктака, а това прави вземането на рационални решения от политиците, независимо дали са управляващи или в опозиция, още по-трудно.

Кратката равносметка

Средствата, които държавата е осигурила (и почти платила) за помощи към бизнеса през миналата година, реално са за около 1.2 млрд. лв., показват данни на Министерството на финансите, предоставени на парламента. Това е около 1% от БВП на страната. Подобна е и оценката на Международния валутен фонд. Още около 400 млн. лв. са пренасочените и вече разплатени средства от еврофондовете.

"Нашият номинален БВП за 2020 г. вероятно ще е около 117 млрд. лв. спрямо 119 млрд. през 2019 г., т.е. спад от 2% в номинално и приблизително 4% в реално изражение. Това означава, че правителството трябва(ше) да извади пакет от фискални и икономически стимули в размер на 2.2 до 4.4 млрд. лева, за да може ефективно да противодейства на спада", пресмята банков анализатор.

Според експертите от МВФ всички фискални мерки на правителството, свързани с ковид (включително здравни и за подкрепа на домакинствата), през миналата година са за около 2.4% от БВП, докато през тази година са предвидени средства за 2.5% от БВП. По-голямата част от тях отново ще отидат към домакинствата през пенсионни добавки, добавки към заплати на медици и т.н. За бизнеса ще се разчита предимно на еврофондове. За сравнение, фискалните мерки в Германия през 2020 г. се оценяват на 8.9%, в Италия - 7%, Холандия - 9.2%, Франция - 8%, Естония - 8% от БВП. "С други думи - фискалната политика в България остава сравнително настрана от текущата криза, поне не изглежда като да я влошава като през 2009 г., а бизнесът се справя сравнително самостоятелно", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Показват го и данните на статистиката. "По предварителни изчисления спадът на българската икономика е около 3.9% през 2020 г. - сравнително нисък на фона на около 7% в Европа като цяло и около 5% в Германия. Но това не е нещо уникално за България. Като цяло Източна и Северна Европа са най-малко пострадали от кризата, докато туристическите страни са най-тежко ударени с близо двуцифрен спад", казва Георги Ангелов от Института за пазарна икономика. Според него не се забелязва особено силна връзка между щедрост на антикризисните мерки и икономически резултати през миналата година. "Това е обяснимо, тъй като в много случаи негативните ефекти идват отвън и не могат да се повлияят от местната политика - например сривът на международния туризъм или спадът на износа на стоки и услуги не може да се компенсира от местно харчене. Но все пак фискът не е съвсем безпомощен - мерките за подкрепа на работните места и доходите имат ефект върху вътрешното търсене. Така че бихме могли да имаме малко по-добър резултат, ако в началото нямаше забавяне в процедурите и изплащането на средства по мярката 60/40 и другите антикризисни мерки", е мнението на Ангелов.

Според финансиста Любомир Дацов също "много неща зависят от състоянието на съседите ти, особено ако са по-големи, а това прави по-важни мерките, които ще бъдат взети от правителството на голямата държава". Но обръща внимание, че действията на правителството са по-важни в друг аспект - краят на кризата се разглежда като старт на ново състезание между различните икономики. Тогава ще са важни не толкова мерките за намаляване на ефекта на кризата от гледна точка на измерване на икономиката като растеж, а тези за запазване на капацитета на човешкия фактор (каквато донякъде е 60/40) и за запазване на изходната стартова позиция по време на възстановяването.

Повечето анализатори, а и част от бизнеса посочват именно 60/40, както и мораториума върху плащанията по банковите кредити като две от най-работещите мерки. Подкрепата за затворените при втората вълна компании под формата на оборотен капитал, която минава през НАП, също като цяло получава добра оценка. На другия полюс са грантовите схеми на икономическото министерство по ОПИК, плащанията по които се забавиха с месеци. Погледнати в детайлите на изпълнение, оценката дори и за работещите антикризисни мерки не е еднозначна. Например 60/40 е подходяща за компании, които не са били принудително затваряни и не са изпадали в ликвидна криза.

"Бързата помощ е два пъти помощ, ако дойде навреме. А за бизнеса тя беше забавена", е мнението на Евгений Кънев, управляващ съдружник на консултантската компания "Маконис". Според него мерки като 60/40 са неадекватни, защото могат да се използват само от фирми, които имат не повече от 20% спад на оборота си. "Много от мерките, които касаеха затворените бизнеси, не помогнаха, защото при следващата вълна същите компании бяха отново затворени и дори намаляването на ДДС за заведенията нямаше ефект. Много по-ефективна мярка би била директната помощ. Това, което не се осъзна, е, че няма как да има каквито и да е икономически мерки, ако не е овладяна здравната криза. Вместо да се контролира епидемията, ние правим баланс между здравни и икономически мерки. И при пълна карантина, и при пълна свобода мерките не работят. Трябваше да има умно управление на епидемията с много тестове и проследяване", допълва Кънев.

Сега съществуващите мерки имат друг голям минус - на практика много от тях са недостъпни за самоосигуряващите се и за семейните микропредприятия. А точно те са най-уязвими, защото нямат натрупани ликвидни запаси. Това е и една от препоръките на МВФ към правителството в последния доклад за България - да се облекчат или опростят критериите за достъп до мерките, така че и малките фирми и хората, които не са на трудов договор, да могат да се възползват от тях.

Според експертите на фонда може да се помисли и за мерки в посока увеличаване на корпоративната ликвидност и платежоспособност предвид и изтичащия кредитен мораториум в края на март. По техни изчисления подкрепата за корпоративния сектор, обявена от властта до октомври 2020 г., може да компенсира около 1/3 от нарастващия недостиг на ликвидност и около 1/8 от декларирания недостиг на собствен капитал през 2020 г.

Какво предлага правителството

Сегашното правителство ще разчита основно на парите от ЕС за продължаване на икономическите мерки през тази година. Вероятно още през март ще започнат траншовете по REACT-EU - това са средствата, които ще ни бъдат платени от Брюксел като компенсация за пренасочените пари от оперативните програми за ковид мерки през 2020 г. Финансирането за България по тази линия за 2021 г. е окончателно определено на малко над 853 млн. лв., става ясно от отговори на вицепремиера Томислав Дончев на въпроси на "Капитал". Така по европрограма "Конкурентоспособност" например трябва да стартира нова програма под формата на оборотен капитал за малките и средните фирми за 211 млн. лв.

Пак по линия на REACT-EU ще се продължат и програми като "Запази ме", както и субсидията от 290 лв. на човек за засегнатите от ограничителните мерки сектори (т.е. доплащането към 60/40, което превръща мярката в 80/20).

Познатата мярка 60/40 ще действа поне до есента на тази година, като обявените заделени средства са 600 млн. лв. Част от средствата за тази и миналата година ще се покрият по линия на заемния инструмент SURE, по който България си осигури 1 млрд. лв. Дали и как ще се промени дизайнът на мярката обаче все още не е ясно. Междувременно преди седмица двата синдиката, АИКБ и КРИБ, изпратиха отворено писмо до властта, с което предлагат финансовата помощ за затворените бизнеси да е по-комплексна - служителите да получават до 75% от брутната си заплата, а фирмите - част от фиксираните разходи за наем, режийни, охрана и т.н. От Министерството на труда и социалната политика казват, че се работи за удължаването на антикризисните мерки за запазване на заетостта след март, но без повече конкретика. И изтъкват единствено, че "благодарение на досегашното изпълнение на мерките 60/40 и 80/20 от началото на извънредното положение до момента са запазени около 300 хил. работни места".

От писмените отговори от кабинета на Дончев става ясно още, че европейските средства по новите оперативни програми и по Плана за възстановяване на ЕС (Next Generation EU) може да се очакват най-рано през есента. Предвиденото за България финансиране по двете линии е в размер на съответно 16.6 млрд. евро и 6 млрд. евро в следващите няколко години. Конкретно за 2021 г. експертите на МВФ прогнозират, че България ще получи суми, които се равняват на около 0.7% от БВП, и ще успее да усвои малко по-малко (0.6% от БВП) от парите, предвидени по Плана за възстановяване на ЕС, което е около 730 млн. лв.

Дончев разяснява, че по плана са предвидени мерки за близо 2 млрд. лв. за подпомагане на малките и средните компании "като най-чувствителни към кризите и промените в бизнес средата". С 900 млн. лв. от тази сума ще бъдат създадени три фонда - "Технологична модернизация", "Зелен преход" и "Дигитализация", като идеята им е да осигурят директна подкрепа на малкия и средния бизнес за купуване на ново оборудване, ВЕИ за собствени нужди и дигитализация.

Фокусът на планираните инвестиции от новите еврофондове пък е върху иновации, приложна наука, човешките ресурси във всичките им аспекти, подобряване на средата за бизнес - електронно правителство и изграждане на икономическа инфраструктура, като ще продължат и инвестициите и в традиционната инфраструктура.

Разпределението според експертите

Обобщено, мнението на икономистите е, че оттук нататък могат да се запазят антикризисните мерки само за секторите, които продължават да са затворени или да работят на намален капацитет заради здравните мерки за овладяване на пандемията. Според Калоян Стайков от ИПИ за сектори като промишленост и търговия на едро например, където кризата започва да отминава, е нормално компенсаторните мерки да започнат постепенно да отпадат.

"От антикризисни мерки, които пазят статуквото, постепенно трябва да се върви към мерки за възстановяване и растеж, т.е. програми, които насърчават нови инвестиции, нови работни места, нови начинания (включително start-up) и особено експортни производства. Тук не говорим за еднократни мерки, а за цялостна политика за привличане на инвестиции, включително индустриални зони, инфраструктура, фондове за дялови инвестиции, преквалификация, подкрепи за инвеститори, маркетинг", казва Георги Ангелов. Според него в държавата има предостатъчно пари - дори възниква проблемът дали могат да се усвоят толкова много средства, но процесите трябва да се задвижат по-бързо, да се подобрява бизнес средата и да се работи по-активно с потенциални инвеститори.

"Оттук нататък трябва да се мисли как бизнесът да се трансформира и да посрещне новите предизвикателства, които дойдоха с пандемията - дигитализация, където е възможно, различен тип доставки, зелени инвестиции. Това трябва да е фокусът и това е и посоката на Европа", допълва и Стайков.

Препоръките на МВФ са още по-директни - подкрепата за бизнеса трябва да се измества с посока задоволяване на нуждите от ликвидност и капитал, но само на жизнеспособните фирми.

"Новото нормално ще е тук още доста дълго време и от тази гледна точка икономиките трябва да се преструктурират и адаптират", казва Дацов. Според него инвестицията в наука и в качество на живот на хората ще е първостепенно. "Другото е сферата на образованието и базовата подготовка на хората, така че един човек да може да бъде пренасочен от един вид дейност към друга", казва той.

Всъщност една от най-добрите мерки е бързата ваксинация. Но там държавата засега се справя, меко казано, трагично - няма достатъчно ваксини и отсъства ред. А предстоящите избори могат да създадат допълнителен хаос в системата и забавяне.