Шивашките цехове бързо се преквалифицираха в шиене на маски, но се оказват често незащитени

Шивашки цех, Благоевград. Работничка идва на работа във видимо тежко състояние, с висока температура. Никой не я отпраща, собственикът изобщо не е в България. Жената продължава да ходи на работа, докато не се влошава сериозно и тестът се оказва положителен за коронавирус. Настава хаос и опит на останалите работнички да разберат какво да правят. Звъни се на пожар на РЗИ и лични лекари, но обясненията, които дават здравните работници, звучат на жените скандално. Казват им, че предприятието може да се затвори само от работодателя и той си отговаря за дезинфекциите. Той отговаря и за тестовете. Здравната инспекция първо обещава да отиде в петък, после в понеделник. В крайна сметка се появява след няколко дни закъснение. Междувременно състоянието на част от жените се влошава. След нова серия обаждания на личния лекар РЗИ най-сетне издава направления за PCR тестове. 10 работнички се оказват болни. На една от тях е предписано по телефон лечение с антибиотик, без други прегледи. Жената започва лечение вкъщи, изпълнявайки стриктно всички напъствия, но се влошава и попада в тежко състояние в болница, където за пръв път вижда лекар от началото на сагата, пише Таня Петрова във вестник СЕГА.

Това е истинска история, случила се през септември. Вероятно се случва и на много други места. В шивашките и обувните фабрики в Благоевградско има всички условия за разпространение на зараза - малки помещения, много хора, собственици, които често са чужденци и извън България, тежки норми за работа и нежелание да се изостава от конвейера. Благоевград е на второ място след София по брой на заразените. През септември огнищата бяха две - освен в областния град имаше 27 положителни проби във фабрика в Якоруда. През август имаше друго огнище с 60 положителни проби в Разлог. Извън регионалните особености обаче историята показва и пробойни на много нива, включително в процедурите, въведени от държавата.

Има предписания, всичко е наред

Ако се изхожда от становището на РЗИ-Благоевград за поредното огнище в цех, всичко е наред. В отговор на въпроси на "Сега" оттам обясниха, че на територията им са регистрирани две огнища на инфекцията в цехове, но не са постъпвали сигнали от работници за проблеми. На предприятията са издадени предписания, връчени на работодателите "за стриктно спазване". Предписани са поредица противоепидемични мерки - всички контактни подлежат на наблюдение; трябва да се проведе дезинфекция; не трябва да се допускат служители със симптоми на работа, а при възникване на респираторна симптоматика на контактните лица трябва да се уведоми незабавно РЗИ.

Сигурно така би изглеждал който и да е било отговор на която и да е било РЗИ след поставени въпроси за огнище на коронавирус. МЗ на свой ред уверява, че още след първия случай във въпросния цех на управителя е връчено предписание за спазване на противоепидемичните мерки, а РЗИ е издала 11 направления за PCR тестове на контактните на болното лице. С други думи, всичко е под контрол. Всякакви въпроси на кой ден точно реагира РЗИ и колко време е необходимо на машината да се задвижи са обречени. Видно от разказите на работещи в предприятието, нищо не е било толкова бързо, плавно и навреме, както изглежда в официалните съобщения.

РЗИ - много дини под мишница, повечето спукани

Това е поредният случай, който онагледява претоварването на регионалните здравни инспекции с отговорности, в които далеч не влиза само пандемията. Достатъчно е да се прочете заповедта на здравния министър за начина, по който се регистрират и отчитат положителните случаи, за да стане ясно, че огромна част от малкото на брой служители на РЗИ-тата са заети с преброителни дейности около пандемията. РЗИ-тата са длъжни ежедневно да подават информация за откритите случаи, веднъж седмично - всяка сряда, правят и обобщена справка. Те са длъжни да попълват ежедневно и регистъра на всички карантинирани и поставени в домашна изолация лица.

Извън попълването на данни инспекторите при всеки открит случай провеждат проучване на заболелия, определят контактните лица и карантинирането им, създават организация за медицинско наблюдение, както и за въвеждане и контролиране на противоепидемични мерки в огнището и лечебните заведения. Като капак към този момент - седем месеца след началото на кризата, РЗИ-тата са и единствените упълномощени да дават направления за лабораторно изследване чрез PCR тест. Личните лекари вероятно скоро ще получат право да дават такива направления, но и в момента само превеждат пациента до РЗИ. Съществува и втори път за изследване за сметка на държавата, но още по-усложнен - ако пациентът преди това е бил насочен от личния лекар при специалист, той му е издал направление, а направлението е одобрено от регионалната здравна каса. На фона на цялата тази бумащина сърцевината на всичко това - нуждата да се помогне бързо на конкретния заболял пациент, се губи.

Болният - винаги виновен

"Хората неглижират симптомите на COVID-19, постъпват късно в лечебно заведение - идват, когато почти целият бял дроб е засегнат и измененията са дифузни, когато няколко дни са били със симптоми и тежка температура и са се надявали да е нещо друго", обясни преди месец здравният министър проф. Костадин Ангелов. Случаят в Благоевград е показателен за друго - как дори най-съвестният пациент не може с дни да получи адекватна помощ и накрая стига в тежко състояние в инфекциозното отделение.

Самият алгоритъм на лечение единствено с телефонни консултации в много случаи просто не работи. Показателни са и исканията на общопрактикуващите лекари, които от началото на пандемията предупреждават, че тяхната роля не е осмислена, а пътят на пациента се къса. Общопрактикуващите лекари предупреждават, че със задаващия се грип проблемите ще станат огромни и достъпът до здравна помощ може още повече да бъде затруднен.

Повече тестове, по-бързо

Сдружението на общопрактикуващите лекари излезе с подробен анализ и предложения какво да се прави в предстоящите сложни месеци. Според джипитата едни от най-спешните въпроси, преди да ни връхлети и грипът, е кой да бъде тестван и от кого да се предписва тестът. Личните лекари настояват да бъде въведен точен алгоритъм при каква комбинация от оплаквания да се прави задължително първи тест, като предлагат комбинация от поне 4 симптома. В момента тест при един симптом се прави, ако има и други основания да се подозира инфекция - човекът е контактен или има рентгенологични данни за инфекция. Според джипитата при рентгенографски данни за пневмония тестът трябва да е задължителен, независимо от симптомите. Трябва да се мисли и за нови критерии за тестване при хоспитализация, настоява сдружението.

Това са искания от месеци, но едва тази седмица МЗ организира среща с всички страни и обяви, че ще има промени в правилата. Със сключване на анекс към Националния рамков договор ще се разреши на общопрактикуващите лекари да издават направления за изследване с PCR тест на пациенти със съмнение за COVID-19. За целта от Българския лекарски съюз, МЗ, НЗОК и сдружението на общопрактикуващите лекари ще изготвят строги критерии. Освен това ще се подготви алгоритъм за път на пациента при личния лекар през есенно-зимния сезон. До подписването на анекса в извънболничната помощ направления за PCR изследване ще продължат да издават специалистите по инфекциозни болести, пулмология, педиатрия и УНГ болести. Новото е, че те ще имат право да издават по-голям брой направления от сегашния, уверяват от МЗ.