Животът на Васил Левски е сравнително добре познат, благодарение на останалите документи, свързани с неговото революционно дело, както и личната му кореспонденция с близки и съратници.

Няма българин, който не знае и как е изглеждал Апостолът на Свободата, благодарение на няколко снимки, останали от онова време, както и портретите, рисувани през годините.

За съжаление снимачната техника по онова време е била в зората на своето развитие и изображенията, които са останали, не са съвсем ясни и детайлни, а за част от тях се предполага, че са допълнително обработвани.

Поради тази причина ликът на Левски, който всеки от нас си е изградил, в известна степен е комбинация между снимковия материал и довършения образ от всеки зрител, благодарение на фантазията му, която добавя по нещо свое, за да възприемем неясното черно-бяло изображение като реален човек.

Преди 3 месеца Георги Врабчев публикува портрет на Левски, изработен със средствата на компютърната графика, пише OFFNews.

Работният процес е сложен и противно на широко разпространеното мнение, че в компютърните технологии човешкият фактор е незначителен, на практика за да се създаде образ на човек, който вече не е между живите, се изискват много повече усилия и познания от страна на твореца, отколкото работата върху платно или лист с молив.

Нужно е първоначално да се създаде много точен тримерен модел на главата заедно с очите, дори и части от тялото, които не виждаме, като зъби, език и др. подобно на скулптура. Върху тези модели се поставят висококачествени текстури за цвета на повърхността на кожата, как тя се променя в дълбочина, текстури на порите и неравностите по кожата, да се окажат местата, където тя е по-матова и къде е лъскава и още куп други неща, да се създаде окосмяването.

Няма точна рецепта как да се направи за всеки отделен човек, а резултатът е плод на сложно търсене, експериментиране и дълго чакане, за да се види крайният резултат от всички тези дейности.

Много често докато се моделира лицето в програмата, в която се изгражда тримерният образ, всичко изглежда точно, но след като се изчисли финалното изображение, благодарение на всички тези особености, образът няма много общо с това, което сме очаквали и е нужно да се правят промени на базата на очакването от това, което сме искали и това, което сме получили.

Понякога този процес отнема седмици, дори месеци. Често проблем се оказва и един феномен, който кара авторите да свикват с работата си и виждат в крайния резултат това, което искат да направят, а не това, което са създали. Поради тази причина е важно, работейки по някакъв портрет, той да бъде оставян известно време и продължен по-късно, когато художникът ще види по-ясно истинския образ, който е създал, а не изкривения от неговите очаквания образ.